Какво подписахме с американските централи?

Преди ден представителите на AES „Гълъбово“ и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток" 3 подписаха споразумения с изпълнителния директор на Националната електрическа компания (НЕК) Петър Илиев за промени в договорите за изкупуване на произведената енергия.

В замяна държавата има задълженията да изкупува в продължение на 15 години определени количества електричество от произведената енергия при цени от 31,60 лева за мегаватчас от AES Гълъбово и от 38,42 лева за мегаватчас от КонтурГлобал (според доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране до парламентарната комисия, натоварена да следи работата на регулатора).

Към тези цени трябва да се добави и компонентът за разполагаемост, т.е. готовността на централите да увеличат производството в случай на нужда. Тази цена е почти двойно по-висока за AES Гълъбово - 51,93 лева за мегаватчас и общата цена на централата набъбва до 90,35 лева за мегаватчас. За другата централа цената за разполагаемост е 39,28 лева, тоест обща цена от 70,88 лева за мегаватчас. 

С други думи за НЕК е по-добре двете централи да работят и да изкупува произведеното електричество, а не да плаща за разполагаемост. И от тази гледна точка преговорите за намаляване на цената за разполагаемост са напълно логични.

Цените на двата ТЕЦ-а не изглеждат високи на фона на други, включени в преференциални договори на производители. В тях обаче все още е калкулирано намалението, предвидено от енергийния регулатор, който под ръководството на Боян Боев поде кампанията за намаляването на цените от американските централи. 

Тогава Комисията изчисли, че пълната цена (производство и разполагаемост) на AES "Гълъбово" трябва да бъде намалена с 30%, а на КонтурГлобал - с 20%. Преговорите в тази насока пропаднаха и това намаление така и не се случи, но пък сметките все още присъстват в цената на електричеството. Така се оказва, че задълженията на НЕК към американските инвеститори се увеличават с 424 млн. лева. 

Какво обаче получава страната ни срещу тези споразумения?

Намалението от 30%, обявено от енергийния министър по време на официалната церемония, е доста емоционално сметнато. Според разясненията намалението на цената е от 14% за AES Гълъбово и от 17% за КонтурГлобал. В парично изражение това прави около 100 млн. лева на година – без тези договори НЕК трябва да плати на централите 611 млн. лева, а ако споразумението влезе в сила - ще плати 518 млн. лева. Така пресметнато, намалението е почти двойно по-малко от обявените 30 на сто.

„Ако влезе в сила“ обаче е от ключово значение в случая. На първо място, защото тези споразумения са принципни и ще влязат в сила само ако до 30 юни НЕК плати на двете централи общо 680 млн. лева стари задължения (в тях са включени и онези 424 млн. лева, които енергийният регулатор задължи НЕК да постигне като намаление от цената на тока, но преговорите удариха на камък).

От 1 юли пък започва новият регулаторен период за енергийните дружества и дотогава трябва да е станало ясно ще бъде ли намален дефицитът в НЕК и как това ще се отрази в сметките на крайните потребители. На този етап заявките са, че споразуменията поне ще задържат цената без промяна. 

Състоянието на държавното енергийно дружество е такова, че не може да извади парите, които трябва да плати на двете централи и те трябва да дойдат от заем. От коментарите на енергийния министър става ясно, че в момента се търси банкова институция, която да отпусне кредит на холдинга-майка – БЕХ, който също е потънал в дългове.

В този случай реално има едва няколко месеца, за да успее БЕХ да договори приемливи условия за набиране на средства. Не е ясно дали ще бъдат отпуснати държавни гаранции за заема и дали се обмисля и Вариант Б за финансирането на тази операция.

Другото условие, което вероятно от емоция беше забравено по време на официалната церемония, е, че тези споразумения трябва да бъдат одобрени от една страна от регулаторите (Комисията за енергийно и водно регулиране), а от друга и от банките-кредитори на двете централи.

Официално обвързващото споразумение може да бъде подписано едва през третото тримесечие на тази година. С други думи, при сериозната крачка напред, която трябва да извади енергетиката от колапса, страната се оказа с все още висящ във въздуха крак.