Какъв е финансовият стимул за безработните да се върнат на пазара на труда?

Капанът на ниската икономическа активност и капанът на ниското възнаграждение за труд в България са сред най-ниските в ЕС – фактор, който би следвало да води до повишена активност при търсенето на възможности за завръщане на пазара на труда, увеличаване на квалификацията или полагане на допълнителен труд от страна на работещите.

Фактът, че това не се случва (или поне не в достатъчна степен), е логично следствие от три основни фактора:
Високият дял на структурната безработица у нас;

Стимулите (високият капан на безработицата) и факторите (структурната безработица) за дълготрайно отсъствие от пазара на труда - т.е. високите стимули да не се търси работа докато се получават обезщетения за безработица съответно намаляват и шансовете за заетост и с времето увеличават шансовете за преминаване в неактивност;

Териториални дисбаланси, които не се взимат предвид при определянето на националните политики.

Така стигаме и до чисто статистическия ефект от промяната на минималната работна заплата, минималните осигурителни доходи и размера на социалните помощи върху разгледаните три индикатора:

Продължаващото повишаване на минималната работна заплата оскъпява цената на труда, което:
създава по-високи стимули за търсене на работа от страна на икономически неактивните лица и съответно води до по-нисък капан на ниската икономическа активност;

предизвиква спад в тяхната конкурентоспособност на пазара на труда и съответно - на вероятността за намиране на работа (което пък създава трайно безработни и структурна безработица).

Всяко повишаване на осигурителната тежест чрез увеличаването на осигурителните вноски намалява стимулите за повишаване на икономическата активност на безработните, икономически неактивните и заетите на ниски заплати – т.е. води до повишаване на стойностите и на трите капана.

Повишаването на размера на социалните плащания води до:

намаляване на стимулите за търсене на заетост от страна на безработните и икономически неактивните лица– т.е. води до повишаване на стойностите на капана на безработица и капана на ниската икономическа активност, а с тях - и на структурната безработица и броя на дългосрочно безработните;

намалява стимулите на заетите на ниски заплати да полагат допълнителен труд и да подобряват квалификацията си.
няма положителни финансови ефекти върху стимулите на безработните, икономически неактивните и нископлатените.

Някои изводи

Кумулативното разглеждане на тези индикатори показва, че традиционно нископлатените, но текущо безработни лица в България, нямат особен стимул да търсят възможности за заетост преди изтичането на срока, в който имат право да получават помощи за безработица. Такива се появяват, едва когато обезщетенията за безработица бъдат преустановени.

В същото време, въпреки благоприятните показатели на капана на ниската икономическа активност и капана на ниското възнаграждение за труд, икономическата активност остава сравнително ниска, а изкачването по стълбицата на доходите - бавно. Основната предпоставка за това са структурните характеристики на безработицата в България – т.е. трайното разминаване между уменията на работната ръка и нуждите на бизнеса, все още ниската производителност на труда и липсата на традиции в преквалификацията и ученето през целия живот.

Повишаването на размера на минималната работна заплата, минималните осигурителни доходи и социалните плащания няма как да адресират тези проблеми. Напротив, с изключение на положителния ефект от увеличението на минималното възнаграждение върху стимулите на неактивните лица и трите инструмента оказват негативен ефект върху разглежданите групи, а в голяма степен - и на стимулите на работодателите да създават заетост.

По-високото минимално възнаграждение води до по-малък шанс за намиране на работа, а оттук - и до по-висок дял на дългосрочно безработните, по-висока структурна безработица и съответно – спад на потенциалния трудов доход. Натискът надолу върху потенциалния доход - фактор, който допълнително намалява стимулите за търсене на заетост, може да бъде адресиран по един единствен начин – с по-далновидни политики на пазара на труда, които насърчават създаването и търсенето на заетост, препоръчва анализаторът.