Пенсионните фондове в очакване на промените

За период от около 12 години средствата на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове (УПФ) са нараснали повече от инфлацията и покупателната способност на парите е съхранена. Ако бъде създаден капиталов стълб в НОИ, управлението на средствата трябва да се осъществява по правилата, които се прилагат към частните дружества. Конкуренцията между дружествата може да се стимулира чрез въвеждане на мултифондовете, а рисковото управление гарантира, че в момента на пенсионирането лицето ще получи най-висок доход. Таксите за управление на активите може да се намалят, но след оценка на въздействието на евентуалните промени върху дейността на пенсионните дружества. Тристълбовият пенсионен модел трябва да се запази, за да се видят след години резултатите от него.

Това са основните тези, които директорите на пенсионноосигурителни дружества защитават и ще отстояват по време на предстоящите дискусии по темата.

Законодателната промяна от края на миналата година, даваща възможност на започващите за пръв път работа през 2015 година и на родените след 31 декември 1959 година да избират къде да се осигуряват - изцяло в НОИ или и в задължителен пенсионен фонд, продължава да бъде сред най-горещите теми и в началото на тази година. Дебатите продължават и днес в рамките на парламентарната комисия по труда и социалната политика.

Въпреки че НС прие поправката, тя не е в сила до края на март, когато трябва да имаме цялостна нова визия за този конкретен казус и за пенсионната реформа.

Пред Investor.bg позиция изразиха изпълнителните директори на ПОД Алианц България, ING Пенсионно осигуряване, и ПОД ЦКБ „Сила“.

София Христова, изпълнителен директор на ПОД Алианц България

Спекулативни са твърденията, които се тиражират в публичното пространство, че парите в универсалните пенсионни фондове намаляват. Не само, че не намаляват, а за 12 години сме компенсирали инфлацията, а покупателната способност на средствата е съхранена. По последни данни доходността на спестяванията е с 0,5 процентни пункта над натрупаната инфлация, каза Христова.

Относно таксите, които удържат УПФ - 5% еднократна такса върху новата вноска и 1% такса за управление на активите, тя каза, че още преди две години от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване са дали предложение до КФН за тяхното намаляване с идеята да се стабилизират финансово дружествата, независимо от периода на създаването им, тъй като те са започнали работа по различно време през годините. Христова посочи, че тогава промените на таксите не са били гласувани от парламента, за което дружествата нямат вина. Тя уточни, че принципно УПФ нямат нищо против намаляването на таксите за управление, единствено трябва да са обвързани с дейността на дружествата. Христова напомни и че тези 5% не са събирани през 12-те години, защото при стартирането на дейността таксата е била по-ниска. 

Относно излязлата на дневен ред стара идея – да се въведат мултифондовете, тоест осигурените за втора пенсия сами да управляват парите си в даден фонд, като избират консервативни или рискови инвестиционни портфейли, Христова коментира, че преди няколко години е участвала в обсъждания за въвеждането им – да се управляват портфейли с висок рисков профил, обвързан с жизнения цикъл на хората. „Това е единствената гаранция срещу кризи и гаранция за парите на хората", каза тя и допълни, че това вече е направено в други държави – Хърватия, например. По нейни думи именно рисковото управление на средствата гарантира, че в момента на пенсионирането лицето ще получи най-висок доход. Христова посочи, че за въвеждането на рисковите инвестиции са необходими реални действия, а иначе вече е обсъждано.

Относно идеята, която излиза от Реформаторския блок, за създаване на капиталов стълб в НОИ, тя каза, че няма възражения за подобна конкуренция, но стига да се направи по еднакви правила. Нейното мнение е, че мястото на капиталов пенсионен стълб не е в НОИ, защото там принципът на управление на парите е друг – разходопокривен, при който когато не стигат парите, се дават от държавния бюджет. Христова подчерта, че солидарният фонд няма как да се справи с покриването на разходите за пенсии заради лошите демографски статистики, основната от които е, че след години работещите ще са много малко и няма да могат да издържат пенсионерите.

„Само тристълбовият пенсионен модел може да осигури устойчивост на пенсионната система в България", категорична е София Христова.

Тя призова управляващите да имат търпението да видят ефектите от този модел, който работи в последните 12 години, защото е видно, че той работи и показва положителни черти, които не бива да се зачеркват. По време на предстоящите обсъждания по промените Христова очаква да надделее здравият разум по цялостна пенсионна реформа с хоризонт 30-40 години, а да не се правят реформи на парче, защото те няма да донесат положителен резултат.

Анастас Петров, изпълнителен директор на ING Пенсионно осигуряване

Цифрите не подкрепят твърдения за това, че УПФ са източени, че парите там намаляват и са обезценени, че доходността е ниска, заяви Петров.

Номиналната доходност (средно за всички универсални пенсионни фондове) на годишна база за периода от 01.04.2002 г. до 31.12.2013 г. (включващ 2008 година) е 5,56%. Тази доходност е изчислена на база на официалните данни за годишната доходност на УПФ от интернет страницата на Комисията за финансов надзор за периода от 01.04.2002 г. до 31.12.2013 г. (поради липсата на официални публикувани данни за годишната доходност за 2014 г.).

За периода 01.04.2002 г. - 30.09.2014 г. постигнатата реална доходност (с приспаднати такси и инфлация) в УПФ е 0,464% на годишна база, посочи Петров. По думите му това означава, че за около 12 години средствата на осигурените лица са нараснали повече от инфлацията. Още повече, че става дума за период, който обхваща една от най-тежките финансови и икономически кризи след Голямата депресия през 1929-1933 година (през 2008 година активите на пенсионните фондове се обезцениха средно с 20,15%), допълни той.

По думите му единственото, което „експертите”, поддържащи идеята за трансфера на средства от втори към първи стълб, твърдят, е че в първия стълб пенсията е „гарантирана”. Но с оглед на демографските показатели на страната и начина, по който функционира първият стълб (на солидарен принцип), единственото, което може да се „гарантира”, е, че всяка година осигурителната тежест ще нараства и пенсионните права ще намаляват, каза той.

По думите му основният проблем при пенсиите от НОИ е, че едно правителство дава обещанията, а друго трябва да ги изпълнява. А изпълнението на обещанията за по-високи пенсии от НОИ, или дори за запазване на сегашните им нива, изглежда напълно нереалистично от гледна точка на демографските тенденции в България, смята Петров. "Единственият начин държавата да осигури запазване или повишаване на пенсиите от НОИ е да ги финансира чрез емитиране на нов дълг, който обаче ще трябва да се връща от данъците на нейните граждани", коментира той.

Сега е лесно да се планира, че бъдещите поколения ще отделят по-голяма част от дохода си за осигурителни и данъчни вноски, но тях пита ли ги някой, дали са съгласни с това? От тази гледна точка всякакви прогнози относно бъдещия размер на пенсиите от НОИ са спекулативни, е мнението на изпълнителния директор на ING Пенсионно осигуряване. По думите му не е ясно как, като се похарчат през тази година през солидарния стълб пари, събирани 12 години в капиталовия стълб, с това ще се подобрят перспективите пред бъдещите пенсионери и техните пенсионни права.

Доколкото идеята на Реформаторския блок за създаване на капиталов стълб в НОИ не противоречи на принципа на капиталовия стълб, следва да бъде подкрепена, каза още Анастас Петров. В същото време, като се имат предвид огласените мотиви, които стоят зад предложението, а именно засилване на конкуренцията между пенсионноосигурителните дружества и създаването на допълнителни пазарни стимули за подобряване на дейността им, реализирането на идеята изисква държавата да встъпи като равнопоставен пазарен играч, коментира той.

"Това означава дейността й по управлението на средствата да се осъществява по правилата, които се прилагат към частните дружества, в това число - пълна юридическа самостоятелност и абсолютна обособеност от фондовете на НОИ. Ако се създадат условия за нелоялна конкуренция чрез поставянето на държавата при по-благоприятен режим, това само ще изкриви пазарната среда и няма да бъде в интерес на клиентите”, каза Петров. Според него ако държавата наистина иска да създаде условия за допълнително стимулиране на конкуренцията между дружествата, тя може да го направи и сега - чрез въвеждане на мултифондовете, промяна в таксите и не на последно място - чрез упражняване на още по-ефективен надзор.