Ремонтът на бюджета – неизбежен и мотивиран или „опипване на почвата“?

От „политически ход“ и „опипване на почвата“ до „неизбежна“ и „мотивирана“ варират определенията за предложената актуализация на държавния бюджет, които Investor.bg събра от икономисти и експерти. Изказани бяха и мнения, че тя е реалистична техническа картина за рисковете, но и че се излъчват негативни сигнали към външните наблюдатели и инвеститорите. 

Част от икономистите изразиха и убеждението си, че не вярват бюджетът да е бил нарочно сбъркан от кабинета „Орешарски“, както заподозря президентът Росен Плевнелиев.

В предложението на Министерството на финансите за ремонт на бюджета е записана прогноза за дефицит на касова основа по КФП до 4% от прогнозния БВП (3,1523 млрд. лв). Предлага се да бъде обезпечено допълнително дългово финансиране до 4,5 млрд. лв. в рамките на 2014 г., а максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината, да бъде увеличен с 2 млрд. лв. 

Предвижда се утре Националният съвет за тристранно сътрудничество да разгледа проекта за актуализация на бюджета.

Проф. Боян Дуранкев: Актуализацията на бюджета е политически, не икономически ход

Актуализацията на бюджета е политически, а не икономически мотивиран ход, коментира проф. Боян Дуранкев, преподавател в УНСС. Според него е подходено несериозно, а самото предложение е слабо мотивирано. От 2009 година насам всяка година има актуализация на бюджета, но за първи път се стига до емитиране на такъв дълг, заяви той.

„Гледано е как да се харчи, а не как да се трансферират приходите от едно перо в друго”, допълни икономистът.

Дуранкев критикува и плановете на служебното правителство 2,7 млрд. лева от предлагания нов дълг, в размер на общо 4,5 млрд. лева, да бъдат отделени като резерв за банковата система. „Тези пари са заложени, ако една банка фалира, да има резерв. Няма „ако”, когато се прави бюджет”, категоричен беше Дуранкев.

Според експерта новият дълг е „шамар за данъкоплатците” и решение, което да оправдае големите харчове на следващото правителство. Той изказа и съмнението, че актуализацията, предложена само седмица преди изборите, всъщност е "опипване на почвата", за да се разберат реакциите и нагласите.

В много страни от ЕС бюджетните дефицити надхвърлят лимита от 3%, призна Дуранкев. Той обаче посочи, че този показател се следи стриктно и това ще се отрази негативно на желанието на България да стане част от еврозоната и от банковия съюз.

Според него, ако се стигне до актуализация, тя трябва да бъде в рамките на дефицит от 3% и в никакъв случай да не бъде теглен нов заем, особено за запълване на Фонда за гарантиране на влоговете. По думите му емитирането на нов дълг заради задължения на една частна банка означава просто прехвърляне на дълга от частната институция към данъкоплатеца.

Дуранкев коментира, че методите за спасяване на банки в САЩ и ЕС вече не се тълкуват като добри и морални, защото дискриминират всички останали компании.

Проф. Чавдар Николов: Дефлацията ни изненада

Актуализацията на бюджета е мотивирана и е закъсняла, но има време да се ремонтира бюджетът, смята проф. Чавдар Николов, експерт по международни икономически отношения и макроикономика в ЮЗУ "Неофит Рилски".

Той заяви, че не вярва бюджетът да е бил нарочно сбъркан от кабинета „Орешарски“, както заподозря президентът.

„Възможно е да е имало грешки, но много икономисти, включително и аз, бяхме изненадани от дефлацията“, заяви проф. Николов.

Експертът не очаква обаче ремонтът да реши въпросите за планирането на приходите и проблемите със събираемостта.

Чавдар Николов категорично подкрепя идеята държавата да окаже финансова подкрепа на КТБ, тъй като според него колкото повече се бави решението на проблема, толкова „дупката става по-голяма“. По думите му ще е сериозна грешка поставената под надзор банка да бъде обявена в несъстоятелност.

Вместо това според него с част от планирания заем банката може да се оздрави, а държавата дори ще спечели, ако финансовата институция бъде оздравена, въпреки отделените за целта средства. В цял свят се спасяват банки, припомни проф. Николов.

Икономистът коментира, че поредица от управляващи задават едни след други погрешни рецепти за управлението на държавата и така страната на практика не е излизала от кризата след 2008 – 2009 г.