Промените в закона за потребителския кредит - „мечешка услуга” на кредитополучателите

Преди дни парламентът започна да разглежда и гласува на второ четене промени в Закона за потребителския кредит, които, ако се съди по текстовете, целят да защитят кредитополучателите от алчните банки и други кредитори, които трупат несметни богатства на гърба на наивни и ниско образовани клиенти. Ако текстовете минат второ четене и в пленарна зала (което към момента изглежда повече от вероятно) обаче, те ще имат няколко логични последствия, пише икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ).

На първо място Николова посочва отрязването на достъпа до бързи, оборотни кредити на най-нискодоходните групи. Тези граждани така или иначе и в момента нямат достъп до банков кредит, тъй като не могат да представят нужното обезпечение и доказателства за постоянен доход над определен размер. С поправките всъщност тези групи ще бъдат тласнати към търсене на кредити от нелегални лихвари, при които правната защита на кредитополучателя е нулева, пише икономистът.

Следващ ефект ще е цялостно поскъпване на кредитите, което да обезпечи банките срещу по-високия риск за тях, произтичащ от приетите текстове.

В анализа си Десислава Николова разглежда в детайли гласувания законопроект, за да стане ясно откъде произтичат споменатите ефекти.

На първо място, промените приравняват правно т.нар. бързи кредити (до 400 лева) към всички останали потребителски кредити. Това означава, че тези кредити ще подлежат на цялостната регулация и контрол, на които подлежат и по-големите кредити, т.е. много е вероятно да поскъпнат, за да отразят бремето от допълнителните изисквания.

На второ място, банките вече няма да могат да събират няколко вида такси, а именно – такса за „действия, одобрение и усвояване на кредит, както и за неговото управление”. В същото време обаче в промените изрично е упоменато, че банките могат да събират такси и комисионни за допълнителни услуги. Любопитно е защо някой в парламента си мисли, че таксите за управление, усвояване и т.н., които в момента се събират, няма да продължат да се калкулират по един или друг начин и след приемането на законопроекта? Дали ще се казват такси за допълнителни услуги или ще бъдат включени в лихвата не е от особено значение. Пределно ясно е, че банката ще намери един или друг начин за компенсация на своите административни разходи по разглеждането и управлението на кредита и записването на един такъв текст, който забранява определени такси, е колкото наивно от страна на законодателя, толкова и ненужно.

Николова припомня още, че банките няма да имат право да записват в договорите за ипотечни кредити клауза за дължима наказателна лихва при предсрочно погасяване на кредита от кредитополучателя, ако погасяването се случи поне 12 месеца след отпускането на кредита.

След транспонирането на европейската директива за потребителския кредит на банките им бе отнета възможността да начисляват наказателна лихва при предсрочно погасяване на потребителски кредити. С новите текстове това вече се прави и за ипотечните заеми. Въпросът е доколко могат да се приравняват тези два типа кредита (потребителски и ипотечни), при положение, че вторите обикновено са по-дългосрочни и за по-големи размери. Т.е. при ипотечните кредити в общия случай говорим за по-дългосрочен ангажимент на банката. Смисълът на наказателната лихва е от една страна да покрива разходите на банката по набирането и подсигуряването на дългосрочен ресурс за кредита (този ресурс може да идва от депозити или от дългосрочен заем за банката от банка-майка/банков синдикат), а от друга – поне отчасти да компенсира пропуснатите ползи за банката от предсрочното погасяване на кредита. И в момента някои банки не начисляват наказателна лихва при предсрочно погасяване, но това е тяхно решение и е резултат на силната конкуренция в сектора.