Защо емигрират българските лекари?

До десет години ще усетим драматично проблема с недостига на медицински кадри. Статистиката показва, че в този период половината от лекарите у нас ще се пенсионират, в същото време повече от половината новозавършили ще емигрират.

Българският лекарски съюз (БЛС) за пореден път алармира за разрастващия се проблем и призовава да се предприемат незабавни мерки срещу изтичането на българските медицински специалисти, в чието обучение държавата инвестира, но не бере плодовете от знанията и уменията им.

„Изтичането на лекари продължава. До десет години няма да има кой да ни лекува. Ако не се вземат мерки, цели области в страната ще останат без лекари“ - това е диагнозата на лекарския съюз.

Заместник-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов представи пред журналисти изследване, което посочва кои са причините да емигрират българските лекари, кои държави ползват потенциала им, кои са пътищата за преодоляване на проблема.

Големият проблем обаче е, че до десет години няма да има кой да запълни вакуума и да лекува пациентите у нас, коментира Юлиан Йорданов. По данни на лекарския съюз около от 80% от завършилите лекари заминават за чужбина.

По регистъра на БЛС през 2008 година лекарите са били 35 039, а през 2013 година са намалели до 31 366. В болничната помощ работят 53,5% от лекарите, регистрирани в БЛС, а в извънболничната помощ – 29%.

Възрастовото разпределение показва, че половината от работещите лекари след десет години ще се пенсионират. Едва 5% от лекарите са до 30-годишна възраст, между 31-45 години са 25,2%, между 46-60 години – 48,4% и над 60 години – 20,1%.

Причините

Основната причина за недостига на медицински персонал - лекари и медицински сестри, е липсващата политика за решаване на специфичните проблеми на човешкия ресурс в здравеопазването, констатира анализът. На следващо място е лошата политика на обучение и квалификация, недостатъчните стимули и липсата на мотивация сред медиците, липсата на адекватна политика на финансиране и инвестиции, емиграцията в чужбина.

Анализът отчита, че основна причина за нарастващата емиграция на здравни професионалисти в последните години е липсата на решения на икономическите и на професионалните проблеми на лекарите в България. Първостепенна причина за формиране на миграционното решение е възможността за професионална реализация и житейска удовлетвореност. На второ място медиците посочват материалното благополучие, на следващи места са стремежът към самоусъвършенстване и желанието за благополучие на децата им.

Последиците

Непроведената десетилетия наред здравна реформа е създала различни дисбаланси при лекарите - на регионално ниво, на ниво специалност, на ниво лечебни заведения, на ниво общини. Миграционните процеси в последните години са показателни - от по-малките градчета към големите населени места, от публичния към частния сектор, от болничната към извънболничната помощ, трансгранични миграционни процеси.

Миграцията е довела до сериозни негативни последици върху свободния избор на лечебно заведение, адекватното предоставяне на здравни услуги и в крайна сметка върху качеството на живот в малките населени места – създаден е безпорядък, който е източник на икономически загуби.

Тя води и до други негативни последици - разрушаване на семействата, трудности при преодоляване на езиковата бариера, трудности при адаптирането към чужда култура и правила. Негативните ефекти за системата също са налице - загуба на квалифицирани кадри със знания, умения и опит, придобити след скъпо за обществото и индивида държавно образование и разклатено доверие в системата.

В кои държави работят българските лекари?

Статистиката за държавите, към които емигрират българските лекари, показва, че, ако преди четири години по-голям брой са предпочели Великобритания, то през 2013 година вече най-голям дял от емигриралите лекари – 41%, работят в Германия. Във Великобритания са 26 на сто, останалите са в други страни от Европа. БЛС е издал най-много удостоверения на лекари за Великобритания, Германия и Франция, следвани от Испания, Ирландия, Швеция, Норвегия, Италия и Белгия. Германия заема първо място през 2011, 2012 и 2013 година.