Липсата на реформи задуши пазара на труда през 2012 г.

Засилва се и негативната тенденция на увеличаващия се брой обезкуражени, които не търсят работа години наред, отчаяни от неуспешните опити за това, или от условията, които работодателите предлагат.

Битката за работните места се изостри

През изтичащата година заетостта в България продължи да намалява драматично и то не само в частния сектор, но и стотици хора от държавни предприятия загубиха работата си заради липса на поръчки и фалити на предприятия.

През последните месеци от годината сериозно социално напрежение имаше в няколко големи предприятия, свързани със съкращения и неизплащане на възнаграждения. След ОЦК-Кърджали подобни проблеми възникнаха във ВМЗ-Сопот и завод Арсенал.

България е държавата от ЕС с най-силен спад на заетостта, показаха данните на европейската статистика, която ни постави на първо място в Европейския съюз по спад на заетостта през второто тримесечие.

Доходите – изядени от инфлацията

Дебатът за доходите беше изместен от темата за липсващите работни места, въпреки че ръстът на инфлацията „изяде“ замръзналите възнаграждения. Бизнесът обаче мълчи, защото е добре известно е, че при икономическа криза заплатите на тези, които остават на работа, обикновено се запазват непроменени дълъг период от време, или се понижават.

А иначе доходите, които държавата регулира, като минималната работна заплата, пенсиите и социалните плащания, донесоха ново разочарование. За първи път през тази година обезщетението за майчинството остава под прага на бедност у нас.

Пенсиите бяха символично увеличени, а споровете за повишаването на минималното възнаграждение на 310 лева отново предизвикаха разнопосочни коментари. В крайна сметка и по този показател България остана на опашката в Европейския съюз, ни показа Евростат.

Евросредствата - неуспешен опит за раздвижване на трудовия пазар

През годината бяха разкрити нови схеми по програмата за човешките ресурси, беше засилена рекламната кампания на програмата и сред работодатели, и сред кандидати, но ефектът остана почти незабележим.

Трябват ни постоянни работни места, алармираха работодатели и изразиха опасение, че държавата набляга на европейските програми за заетост и разчита на еврофондовете за разкриването на работни места. А създаването им не се постига само с парите от фондовете. Истината е, че оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” и проектите на социалното министерство осигуряват временни работни места, при това за нискоквалифициран труд. А тези проекти по никакъв начин няма да укрепят пазара на труда.

По европроекти се финансират предимно обучения за шофьори, административен персонал или за придобиване на персонални езикови умения, които няма как да осигурят устойчивото и конкурентоспособно развитие на икономиката. Би следвало да се гледа на евросредствата като на надграждане на това, което държавата прави за развитието на пазара на труда, а не да бъдат основен източник, който да регулира пазара.

Необходима е спешна държавна намеса на пазара на труда и прилагане на активни политики, които да дават реални резултати, а не да се разчита единствено на еврофинансирането, което очевидно и догодина няма да се случи, тъй като заложените средства по националния план за заетостта са точно колкото и през миналата година, а обхванатите от него лица – по-малко.