Днес бяха обявени някои параметри на макрорамката в проектобюджета за 2012 г. Заложеният бюджетен дефицит за следващата година е 1,35%, а ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) – 2,9%.
Попитахме главния икономист на „Уникредит Булбанк“ АД и изпълнителния директор на Софийска стокова борса (ССБ) какво мислят за ръста на БВП на България и бюджетния дефицит през следващата година. Те споделиха пред Investor.bg и вижданията си за необходимостта от увеличаване на държавния дълг и за ръста на инфлацията.
Кристофор Павлов, главен икономист на „Уникредит Булбанк“ АД:
Да се прави държавният бюджет за 2012 г. при заложен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от около 2% е добра идея. Консенсусната прогноза на различните институции към момента също е за ръст от 2-2,5%.
Сега степента на непредвидимост за развитието на икономиката ни за следващата година е по-голяма от тази през предходните две години. Причината е главно в процесите в Европа. Изправени сме пред план за решаване на дълговата криза на Гърция, който предвижда между 40% и 60% отписване на вземанията на бизнеса от държавата. Това би имало последици за финансовите пазари в Европа. Не е известно как ще повлияе и на нашата икономика, тъй като по този начин кризата се приближава към нас в буквалния смисъл.
Същевременно трябва да се има предвид, че нуждите от финансиране на българското правителство, т.е. публичните разходи, са по-малки като относителен дял спрямо средните за ЕС. Основна причина за това е, че публичният ни дълг е под 20% от БВП, а плащанията на лихвите по него представляват само 0,6-0,7% от БВП. Бюджетният ни дефицит е по-нисък от средното за ЕС.
Що се отнася до нуждите от допълнително финансиране, те принципно се формират от три фактора: дефицит, плащания по външния дълг и такива към Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други институции.
Според прогнозите на „Уникредит Булбанк“, за следващата година на българското правителство ще са необходими допълнително общо около 1,9 млрд. евро, което представлява 4,7% от прогнозния БВП. Около 1 млрд. евро от тези средства ще е дефицит, плащанията по главница и лихви по държавния дълг се изчисляват на около 600 млн. евро, а плащанията към ЕИБ и други институции са около 200 млн. евро.
Смятам, че посочените цифри дават „голямо поле за маневри“ на правителството за емитиране на външен дълг през 2012 г. Той би могъл да е в рамките на 1-1,5 млрд. евро. По мое мнение може да се емитира както вътрешен, така и външен дълг, в зависимост от доходността. Смятам, че ще се излезе на външните пазари, когато това стане изгодно.
Емитирането на вътрешен дълг също трябва да е в определени рамки, тъй като иначе може да се изтегли ликвидност от банковата сфера. Предполагам, че ще се емитира вътрешен дълг приблизително в размера, в който се падежира.
Ще отбележа, че според прогнозите на „Уникредит Булбанк“ има „значителен потенциал“ за повишаване на кредитния рейтинг на България през следващите 12-18 месеца. Така че вероятно правителство ще изчака да види развоя на събитията около дълговата криза в Гърция и съответно ще изчака външните пазари да се успокоят.
Относно равнището на инфлацията у нас бих казал, че е добре в краткосрочен план да се приложат мерки за стимулиране на вътрешното търсене. Това може да стане чрез „по-разхлабена“ финансова политика, при която бюджетният дефицит може да стигне 2,5%, дори да наближи 3%, без това да застраши публичните финанси.
По предварителни данни обаче заложеният бюджетен дефицит за 2012 г. ще е под 1,5%. Което означава, че Министерството на финансите е преценило, че чрез стабилност на публичните финанси и „канала на очакванията“ за по-добро развитие на икономиката, може да я стимулира.
Симеон Елазаров, изпълнителен директор на Софийска стокова борса (ССБ):
Към момента не мога да прогнозирам какъв ще бъде ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) за 2012 г. Но смятам, че ако не се „отпуши“ вътрешното потребление икономически ръст почти няма да има. От друга страна, ако по някаква причина вътрешното потребление бързо започне да расте, то инфлацията ще „скочи“. Така че трябва да се балансира.
Що се отнася до бюджетния дефицит, по-добре да има такъв, за да се правят инвестиции. Още повече, че през тази година чуждестранните инвестиции са доста малко. А трябва да се инвестира, за да се измъкнем от депресията.
Необходими са и стимули за развитие на бизнеса, особено за малките и средни фирми, които са „гръбнакът“ на икономиката. Само на средствата от еврофондовете не може да се разчита. Те не са достатъчно, дори да се усвояват в много по-голяма степен, отколкото досега.
Държавата би трябвало да увеличи и средствата за развитие на науката, образованието и здравеопазването, както се прави навсякъде в Европа.
Приходите в бюджета, според мен, догодина биха могли да се увеличат основно чрез повишаване на събираемостта на вземанията от страна на Националната агенция за приходите (НАП) и Митниците.
преди 13 години От 1996 година насам ползваме най-неудобният Закон за Държавния Бюджет, според който нищо в държавата не стига и държавните разходи се харчат в полза на здравето на европейския съюз за наша сметка, т.е. от 1997 година насам раздаваме за себе си приживе с осигуровки в полза на европейския съюз, за да им е всичко наред и да си играят на военни игри и разрушения и да говорят за милиарди задължения в един и същи момент, по-голяма законна наглост и простития не е имало през никой диктаторски режим. Според новия Закон за Държавния Бюджет отново се предвижда да живеем с 5 стотинки на късмет и да финансираме здравната система на европейския съюз за наша сметка с 95 стотинки на всеки лев за едно евро 1.95583 лв. за евро. Ще ви издам една тайна защото мога да погледна през очите на всеки от вас и да Ви проговоря със собствмения Ви глас без да усетите кога се случва това. През 1997 имаше 2 проекта на ЗДБ ефективен и неефективен за нас, поп Иван Костов се подписа на неефективния заради шрифта му. отговор Сигнализирай за неуместен коментар