Традиционните класации на компаниите са по приходи или по печалба. Колко обаче плащат големите компании за персонал (заплати и осигуровки) и кои компании спомагат за решаване на проблема с производствата с ниска добавена стойност?
Оказва се, че аутсорсинг компании като Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър ЕООД плащат за заплати и осигуровки много повече, отколкото Солвей Соди АД, Стомана Индъстри АД или Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД.
Аутсорсинг компанията все още не е публикувала отчета си за 2010 г., но още през 2009 г. е платила 35,6 млн. лв. за 1 214 служители, а чрез партньорски фирми към нея са работили още 720 души, за които би платила още 21 млн. лв., ако плаща същите заплати като на своите 1 214 служители. За външни услуги дружеството е платило 33,3 млн. лв. през 2009 г., сред които са и разходите за партньорските фирми. Може да приемем, че компанията е платила за персонал общо около 56 млн. лв.
За сравнение, през 2010 г. Солвей Соди АД е платил на персонала 19,4 млн. лв., Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД е с 22,4 млн. лв. разходи за персонал, а Стомана Индъстри - с 14,3 млн. лв.
Хюлет-Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър ЕООД е близо до разходите за заплати на Мобилтел АД (74 млн. лв.) и дори Лукойл Нефтохим Бургас АД (78,5 млн. лв.).
Аутсорсинг компанията обаче има само 90 млн. лв. продажби годишно, спрямо 1,1 млрд. лв. за Мобилтел АД и 5,35 млрд. лв. за Лукойл Нефтохим Бургас АД, което сравнено с разходите за персонал показва големия дял на добавената стойност в тази компания.
Друга голяма аутсорсинг компания, а именно САП Лабс България ЕООД, плаща за персонал 25,1 млн. лв. през 2010 г. при общи продажби за 38,5 млн. лв., или 65,2% дял на разходите за персонал, тоест дял на разходите за персонал с 40 пъти по-голям от 1,5-1,6% при Нефтохим или Стомана Индъстри АД.
Подобен висок дял на разходите за персонал имат и Мусала Софт ООД (59,4%), Сирма Солюшънс АД (43,9%) и Информационно обслужване АД (46,63%).
Всички тези софтуерни компании са в София, което е една от причините за по-високия стандарт на населението в столицата.
Сравнително по-висок дял на разходите за персонал има и в туризма, като при Албена АД делът е 16%, или 12,7 млн. лв. за 2010 г.
Транспортните фирми Сомат АД и Дискордиа АД имат съответно 12% и 6,75% дял на разходите за персонал.
Възобновяемата енергия от вятър определено не е сред дейностите с голям дял на разходите за труд и съответно на добавената стойност, като например Калиакра Уинд Пауър АД е платила 238 хил. лв. за заплати и осигуровки през 2010 г., или едва 2,11% от реализираните 11,3 млн. лв. приходи от продажба на електроенергия.
Аутсорсингът, освен програмиране и кол-центрове, включва също така изпълнението на архитектурни и други инженерни услуги, както и на маркетинг и консултантски услуги за чужбина.
Разбира се, голяма част от ползата за местната икономика идва по линия на плащания на данък печалба, както и по линия на създадените работни места при доставчици на стоки и услуги.
Но големите разходи за персонал са едновременно резултат и причина за по-висока квалификация на работещите.
Дружество (данни за 2010 г., ако не е посочено друго) |
Разходи за възнаграждения и осигуровки в млн. лв. |
Продажби в млн. лв. |
Дял на разходите за персонал към продажбите |
---|---|---|---|
Лукойл Нефтохим Бургас АД* | 78,5 | 5 346,0 | 1,5% |
Мобилтел АД | 74,0 | 1 096,0 | 6,8% |
Хюлет - Пакард Глоубъл Деливъри България Сентър ЕООД** (2009 г.) | 56,0 | 90,0 | 62,2% |
САП Лабс България ЕООД | 25,1 | 38,5 | 65,2% |
КЦМ АД | 23,9 | 531,0 | 4,5% |
Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД | 22,4 | 294,0 | 7,6% |
Солвей Соди АД* | 19,4 | 298,0 | 6,5% |
Сомат АД* (2009 г.) | 14,3 | 117,0 | 12,2% |
Информационно обслужване АД | 12,9 | 27,6 | 46,6% |
Албена АД | 12,7 | 79,0 | 16,1% |
Стомана Индъстри АД* | 11,5 | 710,0 | 1,6% |
ОЦК АД | 7,3 | 135,0 | 5,4% |
Мусала софт ООД | 4,9 | 8,3 | 59,4% |
Сирма Солюшънс АД | 3,6 | 8,2 | 43,9% |
Дискордиа АД* | 1,4 | 26,0 | 5,4% |
Калиакра Уинд Пауър АД | 0,2 | 11,3 | 2,1% |
* Без разходите за възнаграждения като част от администрацията и продажбите, които не са уточнени.
** Разходите за персонал са 35,6 млн. лв., а други 21 млн. лв. са изчислени като разходи за персонал към партньорски фирми.
преди 13 години Готино. Сравняват се търговският монополист "Лукойл", представител на олигопола в сферата на услугите -"М-тел", софтуерни компании, работещи на висококонкурентен пазар и производствени предприятия. Как се сравняват по показателя "Разход за възнаграждения" компании от различни сектори? Как се сравняват по същия показател компании, работещи при различна пазарна концентрация? И в крайна сметка - какъв е изводът от този набеден за анализ текст (публикуван е в "Анализи")? Защо производствата с високи заплати са ценни за икономиката? Може би ще последва продължение, в което тази теза ще бъде защитена (не я оспорвам). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Всяко производство е ценно за икономиката, а да сравняваш разходите на компании в различни сектори е пълна глупост! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Вижте за какви топ и средни заплати работят в силикон валей с 40-50% данъци отгоре и създават продукти при това, а Вие говорите за по-високи нетни заплати в ХП Бг за поддръжка... http://***.ritholtz.com/blog/wp-content/uploads/2011/07/fffffff.jpg отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Абсолютно аматьорска статия.1. НР Глобал Деливъри център набавя приходите си 100 % от съпорта на клиенти в чужди държави. Иначе казано софтуерен съпорт.2. Продадените продукти в България не влизат в бюджета на НР глобъл деливъри, а в бюджета на НР България, които като дружества са съвсем отделни фирми с отделен бюджет.Нямам представа от къде са взети тези цифри, но корелацията между тях е абсолютна 0. ZERO. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Браво за статията Мариане!Наистина си напипал темата, покрай нещата които се случват в Лукойл и говоренето колко е той ценен за българската икономика - и според мен трябва да се гледа кой колко оставя в 'народонаселението', или пък каква е добавената стойност като гледаме компании и казваме колко ценни са те. При Лукойл обаче абсолютните стойности са наистина големи, но хубаво е вече че има догонващи.иначе, малко по конкретно около aутсорсинг бранша - там си има плюсовете и минусите:HP деливери центъра и САП Лабс са така наречените 'captives' - имат много голям процент на съотношение на раздадени заплати, ама това е щото нямат доста други функции (търговски/маркетинг отдели, R&D, провизии, други) и парите който им се водят приходи са разходни бюджети на компаниите майки. За съжаление captives лесно се местят - в момента в който се вдигне себестойността на труда, тия центрове ще мръднат още на изток, и то много бързо. При рафинериите и големите предприятия не е така.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ти твърдиш, че в колцентъра на ХП отговарящ за испанските клиенти не знаят испански, за шведските клиенти - шведски и т.н., така ли? Виж обявите за работа на ХП и тогава спори.За какви гуровци става въпрос, какви неща измисляш? Най-обикновена работа, която би трябвало да може да се върши от всеки 3-токурсник от ФМИ. Нищо особено. Ама болшинството в рафинерията и такова ( или еквивалентно ) образование нямат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ако позволите, статията е добра като анализ. Ако позволи Мариян да коментирам заглавието - не е точно. В капиталоемки индустрии - Лукоил, КЦМ и прочие, само амортизациите, които се начисляват в цената, а от там отиват в приходите са огромни. Обикновено там разходите за персонал не надхвърлят 10% включително и в световен мащаб. Мариян би се изненадал, че в в шивашко предприятие трудът, особено в ишлемето е до около 60% от приходите, което разбива теорията му. Затова ишлемето се мести от БГ в Молдова и на изток. Но пък едно общество има нужда от всичко - ако не са предприятия като Лукоил, КЦМ, Свилоцел да наемат нискообразовани, на възраст, от малцинствата и прочие ще настане социална революция. Един от проблемите на кризата е, че хората без образование които се видяха с пари покрай строителството от 2005/8 г. сега са на улицата. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Чудя се как така пак има толкова неразбрали...Да не би класациите за 100-те най-печеливши фирми да са секторни? Или 100-те са най-големи продажби да са секторни?Чудя се как никой досега не се е сетил да направи класация като Мариян (за което го поздравявам), от която да се вижда коя компания колко пари вкарва през персонала си в потреблението.Разбира се, че класация на фирмите по размер или дял на добавената стойност щеше да е още по-ценна. Но и тази класация има стойност, и който не я вижда явно не е ходил на лекциите по макроикономика отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Извинявай, но ми стана любопитно от къде ( ако не е тайна) са ти данните и по какво Телерик е най-голямата БГ ИТ компания отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ами някак си английски на техническо ниво е различно от "поне 2 езика". Като цяло аутсорс компаниите не изискват да си някакъв гений или гуру, дори напротив - по-важно им е да следваш утвърдените процедури и да си предвидим, отколкото да създаваш и измисляш някакви неща. А да сравняваш аутсорсинг бизнес с преработка на горива е наистина безсмислено. отговор Сигнализирай за неуместен коментар