Струва ли си да бързаме с присъединяването към еврозоната?

Присъединяването на страната ни към еврозоната беше един от основните приоритети на сегашното правителство при встъпването му в длъжност. По-късно стана ясно, че по всяка вероятност през мандата на това правителство няма да се присъединим дори и към валутния механизъм ERM 2, наричан „чакалня“ за еврозоната. В същото време, докато преди около година икономически експерти и анализатори бяха единодушни за ползите от бързото ни присъединяване към еврозоната, вече не е така. Това пролича и от проведения форум относно „Еврозоната и България“. 

Като основни позитиви от бъдещото ни встъпване в еврозоната Надя Йоргова от Института за икономическа политика открои положителното влияние върху банковата система. Според института това би се изразило в намаляване на риска и съответно на лихвените равнища. Освен това ще останат и повече средства на разположение на банките следствие на намаляването на задължителните минимални резерви. Вследствие на присъединяването към еврозоната ще има освобождаване и на част от валутните резерви, тъй като сега средствата в обращение трябва да имат 100% покритие в БНБ. Йоргова уточни, че тези положителни фактори биха се проявили при стабилна икономика.

Като негативни страни от присъединяването ни към еврозоната бяха посочени: загубата на конкурентоспособност в регионален аспект; повишаване на цените и инфлацията, но не за дълго; евентуални сътресения в еврозоната.

Икономистът Георги Ангелов от Институт „Отворено общество“ изрази становището си по изброените позитиви и негативи от встъпването ни в еврозоната. Според него валутният борд е стабилна система, която, ако се налага, би издържала десетилетия и столетия. Той посочи, че конкурентоспособността на дадена страни не зависи от това дали е в еврозоната и какъв е валутният й курс, а от по-фундаментални фактори като производителност и инвестиции.

Ангелов подчерта, че влизането в еврозоната само по себе си не ускорява икономическия растеж, нито сваля автоматично лихвите по кредитите, отпускани от банките, тъй като това зависи от общото състояние на икономиката.

Икономическото състояние на страни като Гърция, Белгия, Италия показа, че кризи може да възникнат навсякъде, не само в страните извън еврозоната, коментира Ангелов. По думите му напоследък има промяна в политиката на страните от еврозоната и те имат желание да приемат във „валутния клуб“ страни с нисък външен дълг. Според Ангелов неслучайно Полша и Чехия не бързат с присъединяването се към еврозоната.

Трябва да имаме стабилен държавен бюджет (без дефицит) и стабилна фискална политика, независимо дали сме в еврозоната или не, защото така доверието в страната ни ще е високо и притокът на инвестиции ще се повиши, а оттам и икономическият ръст, подчерта икономистът.   
    
Ангелов посочи, че бихме имали полза от влизането в еврозоната, „ако тя не се срути“ и ако за това „не трябва да платим твърде висока цена, от порядъка на над 5 млрд. лева за спасяване от фалит на някоя голяма държава като например Испания или Италия“.

Анализаторът обясни, че има предвид вноските, които ще плащат страните от еврозоната за попълване на създаващия се стабилизационен фонд, от който ще се подпомагат изпадналите във финансови затруднения страни от еврозоната. Ангелов коментира, че е отпаднала първоначалната идея страните с по-висок външен дълг да плащат по-високи вноски. Освен това страните с нисък дълг, каквато е България, ще плащат по-високи вноски като дял от брутния си вътрешен продукт (БВП). И при това страните, които са подпомагани, няма да плащат вноски, така че тяхната квота ще се преразпределя пропорционално върху останалите държави.

За повечето страни от еврозоната квотата, която трябва да плащат в спасителния фонд, е между 0,5% и 5,6% от БВП, докато за България, според досегашните преговори тя би достигнала 18% от БВП, отбеляза Ангелов. „Ако този текст се ратифицира в този вид, нямаме полза от присъединяване към еврозоната, плащането на милиарди евро за спасяването на други страни от еврозонота е непосилно за нас“, коментира Ангелов. Той посъветва да се изчака няколко години, за да се види дали няма да фалира някоя голяма държава от еврозоната, т.е. да не ни се налага да плащаме огромни за нашата страна вноски.

Присъстващият на обсъждането експерт от Министерството на финансите обаче опонира, че всъщност договорената досега вноска от страна на България е 12% от БВП, а не 18%. Като за страни като България – с БВП на човек от населението под 75% от средния за ЕС - е направен „компромис“, според който за 12-годишен период от присъединяването ни вноската ще бъде 50% от договорената. Минималната вноска за страната ни е 350 млн. евро. Максималната вноска, според изчисленията на финансовото министерство, е около 2,7 млрд. евро, т.е около 5,5 млрд. лева. Експертът допълни, че влизането ни в еврозоната, дори ако само след месеци ни приемат в „чакалнята“, ще е най-рано след три години, така че няма смисъл да чакаме да видим дали някой страна от еврозоната ще фалира.

По време на дискусията всички присъстващи икономисти допуснаха, макар и като малко вероятно, излизането на Гърция от еврозоната.

От фондация „Фридрих Еберт“ беше изразено становище, че България трябва да върви към еврозоната, но няма смисъл да се бърза. Според направено проучвано от фондацията бихме имали изгода да се присъединим към валутния съюз не по-рано от 2017 г., защото дотогава цените у нас ще се приближат към тези в еврозоната и шокът от вдигането им и високата инфлация няма да е толкова голям.

От „Фридрих Еберт“ изтъкнаха, че към момента фискалният резерв на страната ни е „почти на санитарния минимум от 4 млрд. лева“. 

Относно присъединяването ни към т.нар. Пакт „Евро плюс“ от финансовото министерство коментираха, че – както вече беше съобщено, България не е съгласна с въвеждане на единна данъчна ставка в ЕС. Но нямаме нищо против заплатите в държавния сектор да са обвързани с производителността на труда.

Георги Ангелов обаче опонира, че всъщност пактът не визира само заплатите в държавния сектор, а че се имат предвид „заплатите в икономиката“. И в документа се препоръчва те да не растат по-бързо от тези в най-добре развиващата се държава в ЕС, каквато е Германия. Икономистът посочи, че такъв текст не е изгоден за страни като България, където доходите са много по-ниски от тези в големите страни от ЕС, поради което трябва да наваксваме както с по-висок икономически ръст, така и с по-голям темп на увеличение на доходите.