Русия обяви дефолт по държавния си дълг в чуждестранна валута за първи път от един век насам - кулминацията на все по-строгите западни санкции, които прекъснаха пътищата за плащане към чуждестранните кредитори, предава Bloomberg.
В продължение на месеци страната намираше пътища за заобикаляне на санкциите, наложени след инвазията на Кремъл в Украйна. Но в края на деня в неделя изтече гратисният период за около 100 млн. долара за лихвени плащания, дължими на 27 май - краен срок, който се счита за неизпълнение на задълженията, ако бъде пропуснат.
Това е мрачен маркер в бързата трансформация на страната в икономически, финансов и политически изолант. От началото на март еврооблигациите на страната се търгуват на проблемни нива, валутните резерви на централната банка остават замразени, а най-големите банки са откъснати от световната финансова система.
Но като се имат предвид вече нанесените щети на икономиката и пазарите, дефолтът засега е и предимно символичен и няма голямо значение за руснаците, които се сблъскват с двуцифрена инфлация и най-тежкия икономически спад от години.
Русия се противопостави на обявяването на дефолт, заявявайки, че разполага със средства за покриване на всички сметки и че е била принудена да не ги плаща. Опитвайки се да се измъкне, миналата седмица тя обяви, че ще премине към обслужване на своя държавен дълг в размер на 40 млрд. долара в рубли, критикувайки ситуацията на „форсмажорни обстоятелства", която според нея е изкуствено създадена от Запада.
„Това е много, много рядко срещано явление, при което правителство, което иначе разполага със средства, е принудено от външно правителство да обяви фалит", казва Хасан Малик, старши суверенен анализатор в Loomis Sayles & Company LP. „Това ще бъде един от най-големите дефолти в историята“.
Официалната декларация обикновено се дава от рейтинговите компании, но европейските санкции ги накараха да оттеглят рейтингите по руските субекти. Според документите за облигациите, чийто гратисен период изтече в неделя, притежателите им могат сами да предизвикат дефолт, ако собствениците на 25% от облигациите в обращение се съгласят, че е настъпил „случай на неизпълнение".
След като крайният срок изтече, фокусът се измества върху това какво да правят инвеститорите по-нататък.
Не е необходимо да действат незабавно и могат да изберат да наблюдават хода на войната с надеждата, че санкциите в крайна сметка ще бъдат смекчени. Времето може да е на тяхна страна: според документите за облигациите вземанията стават невалидни едва три години след датата на плащане.
„Повечето облигационери ще запазят подхода на изчакване", казва Такахиде Киучи, икономист в Nomura Research Institute в Токио.
По време на финансовата криза в Русия и срива на рублата през 1998 г. правителството на президента Борис Елцин не изплати 40 млрд. долара от местния си дълг. Последният път, когато Русия изпадна в неплатежоспособност по отношение на чуждестранните си кредитори, беше преди повече от век, когато през 1918 г. болшевиките под ръководството на Владимир Ленин се отказаха от зашеметяващия дълг на страната от епохата на царизма.
Според някои оценки той е достигнал един трилион долара в днешни пари, твърди Малик от Loomis Sayles, който е автор и на книгата "Bankers and Bolsheviks: International Finance and the Russian Revolution".
За сравнение, към началото на април чужденците са притежавали еквивалента на почти 20 млрд. долара от руските еврооблигации.
„Оправдано ли е извинението да се каже: „О, добре, санкциите ми попречиха да извърша плащанията, така че не е моя вината"?, казва Малик.
„По-широкият въпрос е, че самите санкции бяха отговор на действие от страна на суверенния субект", каза той, визирайки нахлуването в Украйна. „И мисля, че историята ще оцени това в крайна сметка“.
В четвъртък министърът на финансите на Русия Антон Силуанов отхвърли ситуацията като „фарс“.
При положение, че в държавната хазна продължават да постъпват милиарди долари седмично от износ на енергия, въпреки разразилия се конфликт в Източна Украйна, той повтори, че страната има средствата и волята да плати.
„Всеки може да декларира каквото си иска", каза Силуанов. „Но всеки, който разбира какво се случва, знае, че това в никакъв случай не е дефолт“.
Коментарите му бяха продиктувани от гратисния период, който изтече в неделя. 30-дневният прозорец беше задействан, когато инвеститорите не успяха да получат дължимите купонни плащания по деноминираните в долари и евро облигации на 27 май.
Паричните средства попаднаха в капан, след като Министерството на финансите на САЩ остави да изтече срокът на действие на санкциите, премахвайки изключението, което позволяваше на американските облигационери да получават плащания от руския суверен. Седмица по-късно Европейският съюз наложи санкции и на руския агент по плащанията - Националния депозитар за разплащания.
В отговор Владимир Путин въведе нови разпоредби, според които задълженията на Русия по облигации в чуждестранна валута се изпълняват, след като съответната сума в рубли бъде преведена на местния агент по плащанията.
Министерството на финансите извърши последните си лихвени плащания, равняващи се на около 400 млн. долара, съгласно тези правила в четвъртък и петък. Нито една от базовите облигации обаче няма условия, които да позволяват разплащане в местна валута.
Засега не е ясно дали инвеститорите ще използват новия инструмент и дали съществуващите санкции изобщо ще им позволят да репатрират парите.
Според Силуанов е безсмислено кредиторите да търсят обявяване на неплатежоспособност по съдебен път, тъй като Русия не се е отказала от суверенния си имунитет и никой чуждестранен съд не би имал юрисдикция.
„Ако в крайна сметка се стигне до момент, в който се предявяват претенции за дипломатически активи, това е равносилно на скъсване на дипломатическите връзки и влизане в пряк конфликт", каза той. „И това ще ни постави в друг свят с напълно различни правила. В този случай ще трябва да реагираме по различен начин - и то не по юридически път“.
преди 2 години Ох, нидей. Мно'о мъ'й гъдЪл. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години "/Русия изпадна в дефолт по държавния си дълг за първи път от век насам. След като крайният срок изтече, фокусът се измества върху това какво да правят инвеститорите по-нататък " Да си получат рублите, приведени по откритите им сметки.И още, НЕ Е зле, Бойчо да спре да разнася клюки. Факт е че, така нареченият "фалит", не е никакъв фалит, ами ситуация на възпрепятствано от заговор на държавите, наложили "санкциите", плащане при което, ТЕ са предали интересите на кредиторите -техни граждани с едничката цел, да направят мръсно на руската страна. Какви последици виждам ли? Ами, обръщане и все по-рядко обвързва е на Русия с Китай - нещо, от което, тези "санкциониращи", трябва да се пазят, като от пожар. Защо? Ами, защото, това ще им изгори колибката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Абе бъркаш ме с някой , ама ней се . Руснаците са пътници и не щото аз ги харесвам или не .ами щото всичко дето върти света ги няма там Иначе си прав : западняците са царе да създадат някоя алтернатива на някоя страна и после да ги сблъскат в стил Иван и Ирак или Украйна и Русия , ако ти харесва България и Македония :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Като нощни пеперуди около петромаксова лампа пърхате около Русия, не отделяте поглед от нея и нема да разберете, кога са ви изгорели крилцата. Ако погледнете какво става и какво се задава в Европа, ше ви се смръзне ла йното, ама нали Гьоре е рекъл: "Я не сакам я да съм добре, я сакам Вуте да е зле!"... ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години А ако трябва да обрисуваме ситуацията без емоции нещата са следните : блиц гриига и на едната и на другата страна се провали , сега руснаците пробват газов блиц , американосите им отговарят с финансов . Предполагам че и тия двата ще отекат кат предните . Минаваме в позиционна война , колко ша продължи не знам . предната продължи 45 г . Ама сега нито Русия е СССР , нито сегашния Запад е запада от 70-те и 80-те . Дали ще има бунтове може и да има ама няма да са скорощни . Според Нибулина кризата ще удари Русия през вноска което в бъдеще от своя страна ще удари износа . Само че тия неща са бавни и инерциони . Относно т.н. дефолт целта е да се удари бъдещите транзакции към Русия и руските компании както и да им повишат лихвите . Дори дефолта да го нарече дефолт сумата е смешна и не представлява проблем за Руския бюджет отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години И ся що си изписал този ферман глупости, като само си потвърдил това, което пиша: Русия не е изпаднала в неплатежоспособност, нито е отказала плащане. Просто парите не могат да стигнат до кредиторите по прилаганите досега начини. Русия предлага нов начин: депозира кинтите в държавния си агент по сетълмент и предлага на кредиторите си да си ги получат от там. Както си плащат за газ, но по обратната процедура. И за газ не бяха плащали така, ама се научиха и става. Много неща ще се променят в света тази година и скоро може и разплащанията по руския дълг да се променят - ху ноуз? ;) Ква хиперинфлация, кви бунтове те тресат? Русия е пълна с кинти и злато - който иска, да заповяда и да взема каквото му се дължи. Който се прай на юристка, да пише из нета простотии и да ду ха на едноокия смок. Тва е! Помниш ли в началото на март статиите с "рублата е в състояние на свободно падане"...? След два-три месеца и дефолтът на Русия ще звучи точно така. Вервай ми. Щото се не ми верваш... ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години СветнА ли ти под каскета или още вярваш в руската печатарска техника ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Засега не съществува механизъм, който да вкара една банкрутирала държава в процедура по несъстоятелност.Не съществува и международен съд, който да налага подобни процедури спрямо държави. Имало е няколко опита от страна на Международния валутен фонд да прокара подобен механизъм - засега безуспешно. Затова, когато имаме държавен банкрут, нейните кредитори трябва сами да се организират. Два примера за това са Парижкият клуб, играещ ролята на посредник между страните донори и страните длъжници, както и Лондонският клуб на банките кредиторки.Какво се случва, когато се стигне до фалит? Най-потърпевши са кредиторите на фалиралата държава - те трябва да са готови да се простят с отпуснатите пари под формата на заеми. Или в най-добрия случай - да си получат обратно само една част от тях.Накрая един държавен фалит задушава цялата икономика на страната, която влиза в спирала от опасни процеси, включително хиперинфлация, стопяване на всички активи, масова безработица, социални бунтове и т.н. С обявяването на фалит държавата се освобождава от голяма част от старите си зависимости и облекчава положението на бюджета си. Това помага на първо време, но страничните ефекти остават. Така например една фалирала държава трудно може да разчита на ново кредитиране. От друга страна, както показва примерът с Аржентина (от 2001 г.), възвръщането на загубеното доверие отнема години, а фалиралата държава се оказва с наложени строги правила за водене на фискална политика, които често включват и поддържането на балансиран бюджет.Саймън Джонсън, бивш главен икономист на Международния валутен фонд, пред Ню Йорк таймс преди време коментира изявление на европейските финансови министри, в което се казва: "При извънредна ситуация, когато дадена страна се окаже в неплатежоспособност, страните от Европейския съюз трябва да договорят с частните кредитори подробен план за преструктуриране, в съответствие с практиките на МВФ, с цел възстановяването на устойчивостта на дълга на страната. Ако устойчивостта на дълга може да бъде постигната чрез тези мерки, Европейският механизъм за стабилност може да осигури необходимата ликвидност." отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Единственото, което сгрявам е, че и с търговското право и принудителното изпълнение си толкова наясно, колкото и с печатарските машини Хайделберг - чул си нещо от някъде и си решил, че можеш да даваш акъл на печатар. Тука може - виж видната юристка, член на САК как ти импонира на юридическата подготовка . . . ;) :lol: отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Дори и най-бързото производство, когато длъжникът не е призован в съда, предвижда срок за възражение на съдебното решение, което дава възможност на длъжника да оспори решението. Ако го оспори, взискателят трябва да заведе установителен иск и да докаже наличието на безспорно задължение. В процеса на установителното дело спорът се гледа по същество и страните представят своите доводи и доказателства, а съдът решава. Аз познавам доста адвокати, хем добри и никой от тях никога няма да ти гарантира в едно дело какво ще реши съдът! А руснаците имат достатъчно кинти, за да ползват юристи-корифеи. А при политически мотивирани съдебни решения могат да приложат и други способи, видно от събитията ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар