Украинските войски в източната част на страната са под натиск

Ситуацията за украинските военни в източната част на страната става все по-неприятна на фона на руските придобивки на терен. А в същото време украинският президент Володимир Зеленски заговори за трудната ситуация в Донбас.

И докато руската агресивна война срещу страната му навлезе в четвъртия си месец, той отново поиска тежки оръжия като ракетна артилерия, танкове и противокорабни ракети. „Това е най-добрата инвестиция за поддържане на стабилността в света", каза той във вторник вечерта в Киев.

Агресивната война на Русия срещу Украйна ще продължи да занимава много международни срещи в сряда - от Съвета на външните министри на държавите от Балтийско море до Световния икономически форум в Давос, Швейцария.

Военната ситуация

С масирани артилерийски и въздушни удари през последните дни руските войски изтласкаха украинските защитници от няколко града в източната част на страната и украинският фронт започва да се пропуква. За Москва пълното завладяване на украинските административни области Донецк и Луганск е важна военна цел. В Луганск тази цел е почти постигната.

„В тази атака руската армия хвърля всички сили, с които все още разполага", каза Зеленски във видеообръщението си във вторник вечерта. Той изброява градовете Лиман, Попасна, Шевьеродонеск и Словянск: „Окупаторите искат да унищожат всичко там“, каза Зеленски, цитиран от DPA.

Украинският народ ще трябва да положи много усилия, за да преодолее руското превъзходство във въоръжението и технологиите, пояснява държавният глава. По данни на администрацията само в Донецка област в рамките на 24 часа са били убити 15 цивилни граждани.

Украинското министерство на отбраната също говори за трудната ситуация в Донбаския въглищен и стоманодобивен район. Очевидно руската армия е искала да обкръжи украинските части в големите градове Шевгеродонеск и Лисичанск, заяви говорителят Олександър Мотусяник. Преди войната и двата града са имали около 100 000 жители.

Снабдяването на украинските защитници там се осъществява по един-единствен път. Междувременно той е бил обстрелван от руската артилерия и гранатомети, пише експертът Николай Митрохин в списание Osteuropa.

Русия обяви безопасен морски проход от Мариупол

Според военни източници от сряда Русия планира да осигури безопасен морски проход от превзетия украински пристанищен град Мариупол през Азовско море. Прочистеният от мини маршрут към Черно море ще бъде с дължина 115 морски мили (213 километра) и ширина две морски мили и ще може да се преминава по него от 8,00 ч. местно време (и българско). Същевременно ще бъде ремонтирана повредената пристанищна инфраструктура на Мариупол.

Последните украински защитници на града бяха сложили оръжие в края на миналата седмица; самият Мариупол е до голяма степен разрушен. По руски данни около 70 чуждестранни кораба от 16 държави все още са блокирани в контролираните от Украйна пристанища по черноморското крайбрежие.

Междувременно бившият германски канцлер Герхард Шрьодер продължава да е подложен на огромни критики заради връзките си с Русия. Сега той обяви, че няма намерение да се присъедини към надзорния съвет на енергийния гигант „Газпром". Във вторник вечерта Шрьодер написа в Linkedin, че отдавна се е отказал от номинацията и е информирал за това и компанията. Автентичността на публикацията е потвърдена пред DPA от обкръжението на Шрьодер.

В началото на февруари, малко преди руската атака срещу Украйна, „Газпром“ номинира Шрьодер за член на борда. В интервю, публикувано от New York Times през април, бившият лидер на германските социалдемократи остави открит въпроса дали ще приеме номинацията.

През годините бившият канцлер заемаше различни постове в руската енергийна индустрия: място в надзорния съвет на енергийната компания „Роснефт“, както и дейности за дъщерните дружества на „Газпром“ – „Северен поток“ и „Северен поток 2“. В петък „Роснефт“ обяви, че Шрьодер подава оставка от надзорния съвет - бившият канцлер заяви, че е невъзможно да удължи мандата си.

Какво да очакваме днес?

В сряда Европейската комисия ще представи предложение за това как руските активи да бъдат конфискувани и използвани за възстановяването на Украйна. По последни данни от началото на войната през февруари руските олигарси са загубили активи на стойност около 10 млрд. евро. Очаква се и предложение за криминализиране на избягването на санкции в ЕС.

Руската агресивна война е доминираща тема на няколко международни конференции. На Световния икономически форум в Давос, Швейцария, в сряда се очаква да говори украинският външен министър Дмитрий Кулеба. Министрите на външните работи на страните от Съвета на държавите от Балтийско море ще обсъждат сигурността в Северна Европа през втория и последен ден от срещата си в Кристиансанд, Норвегия.

Междувременно Финландия и Швеция ще изпратят делегации в Турция за преговори. Анкара обяви, че ще наложи вето на присъединяването на скандинавските страни към НАТО.