Недостигът на хляб в Египет припомня за Арабската пролет

Египетските власти се намесват на пазарите на пшеница още в началото на XIX в., когато османският владетел стартира програма за събиране на пшеница от местните фермери за нуждите на армията. През 50-те години на ХХ век тогавашният президент Гамал Абдел Насър нарежда на няколко агенции да определят цената на хляба, създавайки бюрокрация, която да подпомага контрола върху цените.

Наследникът на Насър, президентът Ануар Садат, се опитва да намали субсидиите за храна, включително за някои видове хляб, в края на 70-те години на ХХ в., но в продължение на два дни в големите градове избухват протести, при които загиват десетки хора. Садат бързо се отказва от плана си.

През 2011 г. цените на хляба отново станаха проблем. Един мъж се самозапали, защото правителствената политика му забраняваше да купува субсидиран хляб. В комбинация с други източници на недоволство, като полицейска бруталност, корупция в правителството, бедност и безработица, рязкото поскъпване на хляба помогна за свалянето на президента Хосни Мубарак и други режими в поредица от въстания в целия регион, известни като Арабската пролет.

През последните години разходите на египетското правителство за осигуряване на евтин хляб и други хранителни продукти нарастват драстично. Според официалната статистика сметката се оценява на 90 млрд. египетски лири (4,9 млрд. долара) за фискалната 2023 г. в сравнение с 87 млрд. египетски лири през предходната година.

През април властите осигуриха 350 хил. тона пшеница от Франция, България и Русия и твърдят, че още доставки ще дойдат от Индия, въпреки че посевите в страната страдат от горещата вълна.

Около 300 хил. тона украинска пшеница, която трябваше да пристигне в египетските пристанища, все още е блокирана в Украйна, според търговци на суровини. Министърът на снабдяването на Египет Али Мосели заяви на пресконференция във вторник, че Украйна е предложила да изпрати четири забавени товара по железница през Полша.

Откакто Сиси пое властта, той се стреми да подсили икономическия двигател, който е в основата на субсидиите за хляб, като превърна Египет в износител на природен газ и инвестира много в инфраструктура и транспорт. Като част от условията, необходими за получаването на милиарди долари от Международния валутен фонд от 2016 г. насам, той отмени някои енергийни и хранителни субсидии, но остави програмата за хляб незасегната. За властите беше предизвикателство да направят промени, различни от намаляване на размера на хляба.

Въпреки че страната разполага с един от най-големите водни ресурси в света - река Нил, правата ѝ върху него са ограничени по силата на споразумение от 1959 г. за споделяне на вода със съседен Судан.

В края на април Сиси инспектира участък от земеделска земя в югозападен Египет, за да отбележи началото на местната реколта от пшеница. Районът Тошка се намира в естествена котловина и е част от програма от 90-те години на миналия век, която Сиси възобнови, целяща да се възстановят стотици хиляди акра за земеделие.

През последните седмици Атия Хамад, ръководител на хлебозаводите в правителствената Търговска камара на Кайро, е особено зает, като следи цените да не излязат извън контрол на всеки етап от производството на хляб - от пшеничното брашно, което се продава на хлебозаводите, до хлебните изделия, които се продават на сергиите и на клиентите.

Той заяви, че правителството ще запази пределните цени на несубсидирания хляб толкова дълго, колкото е необходимо, както и ще запази субсидираните цени на хляба на сегашните ценови равнища от по-малко от един американски цент за брой хляб.

Властите могат да лишат около 20 милиона души от системата за карти за хранителни субсидии, която е необходима за получаване на субсидиран хляб, каза той. Според Хамад Министерството на снабдяването проверява своите бази данни, за да се увери, че получателите отговарят на критериите - от това да получават заплата под 2 500 египетски лири (135 USD) на месец до това да не притежават автомобил и да нямат деца, записани в скъпи международни училища.

Още миналата година Сиси изказа идеята за повишаване на цената на субсидирания хляб. "Не мога да осигуря 20 хляба на цената на една цигара", каза той през август миналата година, като по този начин за първи път египетски лидер повдигна въпроса за увеличение на цените след бунтовете за хляб през 1977 г.

В социалните медии египтяните избухнаха в протест, като дори поддръжниците на Сиси заявиха, че хлябът е червена линия, която не трябва да се докосва. Един от членовете на парламента, Фреди Ал-Баяди, публикува отворено писмо до Сиси, в което го моли да преосмисли решението си. "Хлябът не е просто храна, а въпрос, свързан с националната сигурност", пише Ал-Баяди. "Това е основната и може би единствена храна за милиони граждани", подчертава той. Тази година Сиси още не е казал нищо пред обществеността за плановете си за субсидиран хляб.

Още новини четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria