САЩ ще помагат на Полша и България за газа

САЩ ще подпомогнат европейските си съюзници в доставките на природен газ за Полша и България, след като Русия спря доставките за двете страни, обяви в четвъртък президентът на САЩ Джо Байдън.

Байдън заяви, че САЩ няма да позволят на Москва да сплашва Европа с помощта на газа, и подчерта, че нито Полша, нито България трябва да се страхуват за недостиг на газ. Той заяви, че вече е говорил с американски съюзници, призовавайки ги да насочат доставки към двете страни.

Запитан на брифинг какво би направил Вашинтгон за казуса, президентът поясни, че Полша разполага със значителни запаси от газ, които е планирала, както и – „не толкова много, но както и България. И ние работим с нашите съюзници, от Япония, Южна Корея, Катар и други, за да можем да отклоним продажбата на природния газ, който изпращаме на тези страни, и да го насочим директно към Полша и България“.

Според Белия дом Москва използва суровините си като оръжие, а администрацията на Байдън вече се е свързала с властите в София и Варшава.

Междувременно държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен написа в Twitter, че едностранното прекратяване на газовите договори с Полша и България от страна на „Газпром“ (руската газова компания - бел. ред.) доказва, че Русия използва природните си ресурси като оръжие. Блинкен написа още, че това превръща Русия в ненадежден доставчик.

Също в четвъртък заместник-ръководителят на Европейската комисия Марош Шефчович обяви, че в понеделник ще се проведе среща на министрите на енергетиката от ЕС, на която ще се търсят начини за осигуряване на доставките на газ за Европа. В тази връзка той заяви, че Полша ще играе „важна роля" в плановете на ЕС за диверсификация на източниците на газови доставки. България пък ще създаде първата регионална платформа като част от платформата на ЕС за закупуване на енергия, стана ясно след срещите на вицепремиера на страната Асен Василев в Брюксел. В рамките на този пилотен проект ще бъдат разгледани нуждите от газ и електричество, техните цени и потоци, както и инфраструктурните аспекти.

Регионалната работна група ще се съсредоточи върху предстоящата година и ще предостави специфичен регионален експертен опит и ноу-хау за разработването и прилагането на плана за действие REPowerEU с цел намаляване на зависимостта от руски изкопаеми горива, запълване на хранилищата за следващата зима и допълнително ускоряване на декарбонизацията в енергийния сектор. Тя ще подпомага и координира прилагането на плановете за съвместна подготвеност в региона, включително закупуването на международния пазар, съхранението и междусистемните връзки, като по този се допринесе за сигурността на доставките в България, региона, енергийната общност и не само. България ще се свърже със съседни държави и ще организира първата министерска среща на 5 май.

Междувременно Байдън заяви, че настоява Конгресът да увеличи финансирането на американската помощ за Украйна в нейната отбранителна война срещу Русия. Байдън планира да поиска от Конгреса 33 млрд. долара за Украйна - рязко увеличение на американското финансиране за войната, която източноевропейската страна води с Русия - както и нови юридически инструменти за затягане на санкциите и отнемане на активи от руски олигарси, предаде Ройтерс, като цитира американски представители.

Мащабната финансова помощ предвижда над 20 млрд. долара за оръжия, боеприпаси и друга военна помощ, 8,5 млрд. долара за пряка икономическа помощ за правителството и 3 млрд. долара хуманитарна помощ и помощ за хранителната сигурност в страната.

Освен това Байдън иска предоставяне на възможност за конфискуване на повече средства от руски олигарси, за да се използват парите за усилията за подпомагане на Украйна. За целта той предлага конгресмените да дадат на неговата администрация нови възможности, като позволят на американските власти да конфискуват повече активи на олигарси, да дават парите от тези конфискации на Украйна и да криминализират още повече избягването на санкции, съобщи Белият дом.

Предложените стъпки предвиждат да се позволи на американското министерство на правосъдието да използва строгият закон за борба с организираната престъпност (РИКО), използван навремето срещу мафията, за да се завеждат дела срещу лица, заобикалящи наложените на Русия санкции. Освен това прокуратурата трябва да получи повече време за завеждане на дела за пране на пари, като давностния срок се удължи до 10 години вместо пет. В допълнение администрацията иска и да се криминализира съзнателното притежание на пари, получени вследствие на незаконни сделки с Русия.

Американската военна помощ за Украйна вече надхвърли 3 млрд. долара от 24 февруари насам, когато Русия започна нашествието си в Украйна, което Москва определя като "специална военна операция".

Междувременно Камарата на представителите на САЩ одобри с голямо мнозинство реактивирането на Закона за ленд-лийз, който през Втората световна война е помогнал за победата над нацистка Германия.

„Законът ленд-лийз от 2020 г. в защита на демокрацията в Украйна" бе приет с 417 гласа "за" при 4 "против" от долната камара на Конгреса, след като три седмици преди това той беше одобрен единодушно от Сената. Предстои изпращането му в Белия дом за подпис от Байдън, за да влезе в сила.

Законодателната мярка възражда програма от времето на Втората световна война, която позволяваше на Вашингтон без бюрократични пречки да отдава под наем (lend) и на лизинг (lease) американска военна техника и оръжия на съюзници. В настоящия случай законът ще облекчи предоставянето на военна техника и оръжия на Украйна, а също на засегнатите от руската инвазия страни в Източна Европа. В частност САЩ ще могат да предоставят на Украйна оборудване под условие, че то ще бъде заплатено впоследствие.

„Днес украинският народ е на фронтова линия в битката за демокрация и срещу тиранията и САЩ трябва да му предоставят с всички възможни средства хуманитарна и военна помощ", каза членката на Камарата Мери Гей Сканлън в призива си законопроектът да бъде одобрен. 

През последните дни руските сили са превзели села южно от Изюм и се събират за нов удар, след като Украйна спря напредъка им, съобщиха украинските военни в четвъртък. Украински и западни официални лица и анализатори твърдят, че напредъкът на Москва е бавен и все още не е постигнат решителен пробив.

В края на март Русия промени непосредствените си цели от превземането на Киев и свалянето на избраното правителство към завземането на части от територията в източната част на Украйна. Според анализатори обаче всеки успех в прекъсването на снабдителните линии на украинските части може да не е решаващ, тъй като руските сили ще бъдат уязвими за украински контраатаки и ще се сблъскат с тежки градски боеве.

Москва се стреми към бърз напредък, преди Украйна да успее да прехвърли нови и подмладени части на изток, подсилени с тежки оръжия, обещани или вече доставени от Запада, казват анализатори, цитирани от The Wall Street Journal. Украински официални лица твърдят, че Русия понася тежки загуби.

В късно вечерно обръщение украинският президент Володимир Зеленски заяви, че е благодарен на американския народ и на Байдън за молбата за по-голяма помощ за страната му и че се надява Конгресът да действа бързо.

„Негативните последици от руската агресия срещу Украйна и срещу демокрацията са толкова мащабни за целия свят, че в сравнение с тях тази подкрепа от страна на Съединените щати е необходима", каза Зеленски.

Законодателите във Вашингтон заявиха, че са били готови бързо да одобрят друг пакет от военна, хуманитарна и икономическа помощ за Украйна, но че не са постигнали съгласие по въпроса дали да решат искането на Байдън самостоятелно, както искат републиканците, или да комбинират искането за Украйна с други разходни пакети, както предпочитат демократите.

Пентагонът заяви в сряда, че повече от половината от 90-те гаубици, които наскоро обеща на Украйна, са доставени. Олексий Арестович, съветник на украинския президент, заяви, че до края на май ще пристигне достатъчно количество оръжия, за да промени баланса на силите на фронта.

„До средата на юни... ще бъдем готови да преминем в атака", каза той в интервю за украинската телевизия късно в сряда.

Западът доставя на Украйна оръжия, като артилерийски и зенитни оръдия, и боеприпаси, за да ѝ помогне да се защити в новата фаза на войната, в която се очаква тежките оръжия да играят по-важна роля. Ще има нужда от време, преди оръжията да окажат влияние на бойното поле. Някои от системите са нови за украинците и те се нуждаят от обучение и интегриране в киевската армия. Пентагонът съобщи, че тази седмица е завършило обучението за гаубици на 50 украинци, които могат да предадат знанията на сънародниците си.

Русия бързо събра остатъците от частите, които бяха унищожени в боевете около Киев през първите седмици на войната, и ги изпрати в боевете в източната част на страната. Това остави руските сили там без достатъчна логистична и друга подкрепа, което е попречило на значителен пробив, заяви в сряда британското министерство на отбраната, определяйки руския напредък като незначителен.

„Те не са отделили достатъчно време, за да възстановят силите, разрушени в боевете около Киев", каза Фредерик Каган, старши научен сътрудник в Американския институт за предприемачество, мозъчен тръст във Вашингтон. „Те ги вкарват в боя веднага щом станат налични“.

Руски официални лица твърдят, че възнамеряват да изтласкат украинските сили от Донецка и Луганска област в Източна Украйна, които Кремъл призна за независими през февруари. Москва твърди, че инвазията, която нарича специална военна операция, върви по план.

Арестович, съветник на украинския президент, заяви, че Русия може да постигне по-нататъшен напредък там, където е съсредоточила артилерия и въздушна мощ за бомбардировки, но че украинските сили нанасят тежки загуби и се оттеглят само за да заемат по-добри отбранителни позиции.

Досега руските военни нямат голям успех при пробиването на отбранителната линия, която украинската армия е изградила по протежение на фронтовата линия на продължаващия вече осем години конфликт с руските проксита в Източна Украйна. Но Русия е постигнала напредък в нанасянето на удари от руска територия на север, където украинската отбрана е по-слабо подготвена.

Руските настъпления южно от Изюм изглежда имат за цел да отрежат украинските войски в градовете Славянск и Краматорск. Друго руско настъпление по-далеч на изток, към град Лиман, се опитва да обкръжи градовете Северодонецк и Лисичанск. Анализаторите заявиха, че все още не е ясно дали Русия ще се стреми към голямо обкръжение на украинските войски или към по-малки.

Но дори и да обкръжат украинските части, руските сили ще бъдат уязвими за контраатаки и ще трябва да водят градски боеве, в които защитниците имат значително предимство. През март руските военни обкръжиха големи градове като Чернигов в Северна Украйна, но не успяха да ги превземат.

„В определен момент е възможно, но не и неизбежно, руската воля за борба да се пречупи, да не могат да водят настъпателни операции, ако продължават да понасят ужасни загуби", казва Каган.

Министерството на отбраната на Русия съобщи в четвъртък, че нейните сили са свалили украински самолет Су-24 близо до Николаевка в Източна Украйна. То съобщи, че руските военновъздушни сили са нанесли удари по 67 украински военни обекта през предходните 24 часа и че руските сили са отблъснали атака на украински сили с ракети "Точка-У" и ракетни установки в контролираната от Русия територия в Херсон, в южната част на Украйна.

Междувременно Зеленски обвини Русия, че използва т.нар. енергиен шантаж, за да предупреди европейските страни да не оказват допълнителна подкрепа на Украйна. В сряда Москва прекрати доставките на газ за Полша и България - ход, който украинският лидер нарече ясна демонстрация, че „никой в Европа не може да се надява да поддържа нормално икономическо сътрудничество с Русия".

Някои европейски официални лица заявиха, че действията на Русия срещу Полша и България са предупреждение срещу всички членове на Европейския съюз, които изпращат оръжия и боеприпаси на Украйна. В четвъртък германският парламент одобри плановете за доставка на танкове със зенитни оръдия за Украйна, обръщайки гръб на предишното си нежелание да изпраща тежки оръжия.

ЕС обеща да продължи да прекратява покупките на руски природен газ, а Германия вече е готова да спре да купува руски петрол, разчиствайки пътя за забрана на вноса на суров петрол от Русия в целия ЕС.

В Киев генералният секретар на ООН Антониу Гутериш се срещна със Зеленски в четвъртък, след като по-рано тази седмица се срещна с Путин и руския външен министър Сергей Лавров в Москва. Той заяви, че ООН ще продължи да настоява за пълномащабно прекратяване на огъня, като същевременно разширява паричната помощ и „се стреми към незабавни практически стъпки за спасяване на човешки животи и намаляване на човешкото страдание".