Аргументите за общи европейски енергийни доставки са неустоими

Като ехо от 70-те години на миналия век светът е в разгара на геополитически предизвикан ценови шок при енергията. Това десетилетие с право се помни като болезнено време за западните икономики. Но високите цени на петрола донесоха и неочаквани ползи. Краят на евтината енергия и очевидната нужда от дългосрочна енергийна сигурност подтикнаха успешния стремеж към енергийна ефективност, пише Мартин Сендбу за Financial Times.

След нападението на Владимир Путин срещу Украйна необходимостта ЕС да премахне риска за националната си сигурност от разчитането на руска енергия е нова възможност да се извлече полза от нуждата.

Лидерите на ЕС вече поискаха от Европейската комисия да изложи планове за отбиване на блока от руската енергийна зависимост. Германия казва, че до голяма степен ще сложи край на зависимостта си от Русия за петрол и въглища тази година, а за природен газ - до 2024 г.

Европа може също да превърне енергийната си политика в активен инструмент за външно влияние. ЕС – най-накрая – изследва способността си да представлява картел на купувачи. Някои държави членки се противопоставяха на призивите за съвместни доставки на природен газ в ЕС. Агресията на Путин обаче разсея съмненията им: наскоро Европейският съвет обеща да работи върху обща платформа за покупки.

Това е важен ход. Помислете за глобалните ефекти, ако страните от ЕС колективно набавят и управляват газа, необходим за цялостното попълване на газовите хранилища на блока всяка година. Това би означавало годишно закупуване на до 100 милиарда кубически метра газ, около една десета от световната годишна търговия. Ако това количество се закупува като втечнен природен газ, това щеше да представлява една пета от пазара на LNG. Ако е концентриран до голяма степен през лятото, временният пазарен дял би бил още по-висок. Алтернативно, ако агенция за съвместни покупки купува със същия темп през зимата това, което е необходимо за попълване на хранилищата през лятото, пазарният дял може да остане по-висок през цялата година.

Това няма да достигне напълно нивата на ОПЕК – картелите на производителите на петрол представляват повече от половината от световния износ на суров петрол. Но картел на европейски купувачи на природен газ все още може да притежава значителна пазарна сила.

Най-очевидната полза е финансовата. Силата на колективните доставки със сигурност с времето ще позволи на Европа по-ниски цени. Това също така би променило стимулите, насочващи енергийния избор далеч отвъд европейските брегове. В краткосрочен план съвместното закупуване на ЕС на затегнатия пазар на втечнен природен газ би повишило цените за други страни, особено азиатските икономики. В комбинация с европейските въглеродни мита, това би увеличило търсенето на енергия с нулев въглерод.

В дългосрочен план съвместните доставки биха улеснили държавите от ЕС да обявят предварителни планове за намаляване на потреблението на газ - което, поради влиянието на Съюза на глобалния пазар, би поставило под съмнение основанията за инвестиране в дългосрочно развитие на газовата индустрия другаде. Общият ефект би бил тласък на стимулите за глобални инвестиции във възобновяема енергия днес.

На следващо място е геополитическата полза. Ако стратегическата автономия означава нещо, то със сигурност преследването на европейски ценности и интереси не трябва да бъде ограничавано от хватката на Русия или други сили върху енергийните доставки на страните от ЕС. Москва е прекъсвала доставките на газ по геостратегически причини и преди. А нежеланието на Газпром да напълни германските си резервоари преди миналата зима влоши стратегическата позиция на ЕС, когато Путин започна войната си.

Това не е нов момент. През последното десетилетие имаше интерес към енергиен съюз на ЕС, включително общи покупки от Русия. Германската подкрепа за руските енергийни интереси обаче застана на пътя. Но също така и трагедията на антиевропейския завой на полското правителство след 2015 г. То не успя да си сътрудничи с ЕС по подобен дневен ред поради вътрешни различия с Доналд Туск, бившият полски премиер, който в последвалото си назначение като председател на Европейския съвет можеше да обедини коалиция от държави зад този жизненоважен полски интерес.

Но по-добре късно, отколкото никога. Условията са благоприятни за Европа, за да навакса изгубеното време. Германия бе извадена от самодоволството си. ЕС има известен опит с общото закупуване на колективна стока: покупките му на ваксини срещу ковид по време на пандемията бяха по-успешни, отколкото получават кредит, а иновативните ваксини са много по-сложен пазар за навлизане от природния газ.

ЕС не е готов за една нощ да се превърне в картел за изкупуване на газ в голям мащаб. Той ще трябва да натрупа опит и да увеличи капацитета си за регазификация и вътрешни тръбопроводи. Но това се случва. А създаването на обща платформа за закупуване ще ускори процеса.

Шоковете от 70-те години на миналия век дойдоха от младия ОПЕК, който демонстрираше мускулите си. Шоковете от 2020-те трябва да доведат до европейски анти-ОПЕК.