Ердоган към Путин: Стой настрана от Сирия

Турският президент Реджеп Ердоган заяви, че е поискал от руския си колега Владимир Путин да стои настрана от Сирия и да позволи на Турция да се бори сама срещу силите на сирийския режим, след като 34 турски войници бяха убити тази седмица, предава Ройтерс.

Но силите на сирийския режим, подкрепени от руски военно-въздушни сили, продължиха да нанасят въздушни удари в северозападната провинция Идлиб, атакувайки стратегическия град Саракеб, който се намира на важна пътна артерия, съобщава Сирийският център за наблюдение на човешките права.

Въздушните удари на правителствените сили са част от голям щурм за превземането на провинцията, която е част от последната територия, контролирана от подкрепяните от Турция бунтовници.

Турция, която изпрати сили в Идлиб, е отговорила с убийството на 26 войници от силите на режима около Идлиб и Алепо, а подкрепяни от Анкара бунтовници заявиха, че са си върнали контрола върху шест града и села в южната част на Идлиб, допълва Сирийският център за наблюдение на човешките права.

„Отидохме там, защото бяхме поканени от народа на Сирия. Не смятаме да напускаме преди народът на Сирия да каже: Ок, свършихте си работата“, допълни Ердоган.

Три кръга преговори между Русия и Турция не донесоха примирие, но Кремъл съобщи в събота, че Путин и Ердоган ще обсъдят всички аспекти на сирийския конфликт по време на планирани разговори в Москва.

Датата не е определена, но според представители на двете страни разговорите ще се състоят на 5 и 6 март.
Турският външен министър Мевлют Чавушоглу каза пред репортери в Доха, че проблемът с Идлиб може да бъде разрешен на среща между Ердоган и Путин.

След среща с американския държавен секретар Майк Помпейо Чавушоглу каза още, че Турция иска САЩ да изпратят противоракетни системи Patriot като подкрепление в Идлиб. Анкара и преди е отправяла подобно искане, заявявайки, че е изправена пред заплаха от ракетни удари в региона.

Мигранти

След като 33 турски войници бяха убити в четвъртък, Турция заяви, че ще позволи на мигрантите на територията й да преминат свободно към Европа.

В Турция се намират около 3,7 млн. сирийски бежанци, както и афганистанци, иранци и мароканци. Страната заяви, че не може да поеме нова бежанска вълна от Идлиб.

Ердоган съобщи, че 18 хил. мигранти са пресекли границата към Европа от Турция след отварянето на вратите и че броят им може да е нараснал о 25 хил.-30 хил. в събота.

България и Гърция съобщиха, че няма да приемат мигранти. Вчера гръцката полиция използва сълзотворен газ срещу мигранти, които се бяха събрали на границата й с Турция и искаха да влязат в страната.

„Европейският съюз трябва да изпълни обещанията си. Не трябва да се грижим за толкова много бежанци и да ги храним“, заяви Ердоган.

ЕС съобщи в комюнике, че активно подкрепя Гърция и България в защитата на границите на блока, но също така изказа съболезнования към Турция заради смъртта на войниците и допълни, че е готов да засили хуманитарната подкрепа.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че ЕС е готов да включи европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс в контролирането на сухопътната граница.

Границите на Турция с Европа бяха затворени за мигранти въз основа на споразумение между Анкара и Брюксел, което спря мигрантската криза през 2015-2016 г., когато над един милион души навлязоха в Европа по суша.

Българският премиер Бойко Борисов заяви, че планира да свика среща на върха в търсене на дългосрочни решения за Сирия и мигрантите. Той трябва да се срещне с Ердоган в понеделник. Според премиера засега няма мигрантски натиск по границата на България с Турция.

Залозите за Гърция растат експоненциално, отбелязва Bloomberg. Правителството планира да изгради още бежански лагери въпреки повсеместните протести от местните общности и въпреки че съществуващите лагери предизвикаха критики от цял свят заради нечовешките условия в тях.

На политическо и икономическо ниво нова вълна от мигранти може да извади от релси не само крехкото възстановяване на страната с най-голям дълг в Европа, но и целия регион. Антиимигрантски популистки политици от Италия до Германия вероятно ще се възползват от възможността да поемат в нападение.

Матео Салвини, лидер на антимигрантската партия „Лига“ в Италия, заяви във видео в профила си във Facebook от събота, че не приема Турция да позволи на бежанците да влязат в ЕС. „Сега турците казват, че всички са свободни, че всички могат да вървят. Не, ние искаме да сме любезни, но не и да бъдем третирани като идиоти“, каза Салвини.

Австрийският канцлер Себастиан Курц, който управляваше с крайнодясна партия в миналото, написа в Twitter, че не трябва да се допуска повторение на 2015 г. В противен случай той щял да бъде принуден да предприеме едностранни действия, за да защити границите на Австрия.

Същевременно Германия е в лидерски вакуум. Ангела Меркел, която зае дръзката позиция през 2015 г. да приеме бежанци, е в залеза на политическата си кариера, а нейната управляваща партия е в разгара на ожесточена битка за неин наследник – центрист като нея или някой с по-консервативни възгледи, който да поеме растящите антиимиграционни нагласи.

Отслабената позиция на Меркел показва и неуспеха на ЕС да се справи с регионални кризи – от войните в Сирия и Либия до работата с непредсказуемия турски лидер.

На фона на политическата парализа Гърция предприе стъпки за предотвратяване на незаконното преминаване на границата от над 4000 души и арестува 66 от тях.