Путин не е способен да ускори руската икономика

Това обаче не е особено амбициозно. Дори растеж от 2% годишно няма да помогне на Русия да започне да настига сродните си икономики. Проблемът обаче е, че почти всичко от това, което МВФ предлага за постигане на по-бърз темп не е политически осъществимо. Предложенията ще доведат или до по-голямо социално недоволство, което Путин иска да избегне по всякакъв начин, или ще подкопаят различни стълбове на режима.

Например, МВФ посочва, че от руските работодатели се изисква да превеждат суми равни на 30% от заплатите на своите работници в различни социални фондове. Фондът предлага правителството да намали тази тежест, за да стимулира бизнеса, като същевременно компенсира фискалните загуби с повече приходи от ДДС. Но руснаците, които често не знаят за вноските, които работодателите правят в тяхна полза, веднага биха забелязали увеличенията на ДДС, които се вграждат директно в цените. По подобни причини руското правителство ще пренебрегне препоръката на МВФ за по-нататъшно намаляване на разходите с до 2% от БВП за сметка на социални програми, които „не покриват много хора”. Ако бъдат орязани обаче Путин ще се сблъска с изблик на гняв в най-бедните части на страната.

МВФ също предлага реформа в обществените поръчки и намаляване на ролята на държавата в икономиката. По-рано тази година трима икономисти от фонда изчислиха, че държавата отговаря за около една трета от икономическата продукция на Русия, 40% от добавената стойност и 50% от официалната заетост (въпреки че има още по-високи оценки). Документът на МВФ посочи, че ролята на държавата в икономиката е по-голяма от относителния й дял, тъй като тя намалява ефективността на използването на ресурсите и снижава конкуренцията. Държавните поръчки представляват 28,5% от БВП, като това е най-големият източник на корупция.

Реформите, намаляващи влиянието на държавата обаче, биха подкопали най-важните стълбове на режима на Путин. Служителите в различни клонове на правителството и държавните компании са най-надеждната му опора. Милиардерите приятели на Путин забогатяха от държавните поръчки и сега, когато много от тях са под санкции, това остава единственият източник за продължаването на техния просперитет. И президентът трябва да ги държи щастливи, ако иска да избегне удар в гърба.

Като се имат предвид политическите ограничения на режима, е трудно да се разбере как Русия може да обезвреди цъкащи икономически бомби като спадането на частните инвестиции, хроничния отлив на капитали и плашещата структура на дълга на домакинствата (37% от този дълг се пада на домакинства, които плащат 50% от своя доход за обслужване на потребителски кредити). Един от начините за запушване на тези дупки е да се изразходват повече от международните резерви, но Путин няма да предприеме това, поне не още, поради непредсказуемата международна среда.

Целта за недопускане на големи икономически грешки си има своите граници като стратегия. Това, от което Русия има нужда е смелостта да засегне обикновените руснаци, чието търпение вече се изчерпва, или близките до режима групи. Засега Путин би предпочел да бездейства, отколкото да рискува.