Дългият път към дома

През октомври Амер – 30-годишен жител на сирийската столица Дамаск, продава цялото си имущество и заедно със семейството си тръгва към Германия в търсене на по-безопасен живот. Четири месеца по-късно той иска да се върне в родината си, която все още е раздирана от война, пише Wall Street Journal.

„Дойдох в Германия, защото всички казваха, че тук е раят. Сега съжалявам за решението си“, коментира Амер.

През миналата година 1,1 млн. имигранти, предимно от арабски произход, пристигнаха в Германия, за да се спасят от война и икономически затруднения. Властите в страната едва се справят с настаняването на потока от хора, а канцлерът Ангела Меркел се сблъсква с нарастващото обществено напрежение заради бежанския поток, особено след нападенията в Кьолн и други градове на Нова година.

Много от пристигналите установяват обаче, че страната не отговаря на техните често нереалистични очаквания. Те не получават кой знае какви помощи, нямат добри перспективи за намиране на работа, сблъскват се с лошо отношение в офисите на имиграционните власти и се оплакват от най-различни други проблеми – от „скучната“ храна на германците до отворените им нагласи за секса.

Някои наскоро пристигнали вече обмислят заминаване, което допълнително осветлява проблема на Германия с интеграцията на тези, които все пак ще останат, и тези, които продължават да прииждат към страната, отбелязва изданието.

По думите на Ангела Меркел най-добрият начин за интеграция на новодошлите е работата, но много от тях минават дълъг и труден път от временния подслон за бежанци до намирането на жилище и подходяща заетост.

Икономисти предупреждават, че имигранти с недостатъчно знания и умения нямат много добри шансове някога да си намерят работа. И докато някои политически лидери смятат, че с вълната от бежанци Германия може да запълни дългогодишните дупки на пазара на труда, критиците на политиката на „отворени“ граници смятат, че имигрантите ще се превърнат в дългосрочно бреме за данъкоплатците в страната.

Заради дългия период от време, който отнема на новодошлите да напуснат бежанските лагери, да се устроят и да научат език, както и да доведат семействата си, някои от тях се отказват.

Няма официална статистика колко от пристигналите в Германия бежанци напускат страната. Имиграционните власти в страната поддържат само данни за бежанците, напуснали по програми на Международната агенция по миграция, която покрива разходите на хората в невъзможност да платят сами, за да се приберат у дома.

През миналата година общо 37 220 души са напуснали Германия по линия на такива програми. През 2014 г. броят им е бил 13 574 души. Повечето от тях са хора от Балканските страни, които нямат големи шансове да получат убежище, но се наблюдава и нарастващ брой иракчани, които също се отправят към дома.

За сирийците завръщането у дома е по-сложно. Към момента те не могат да ползват парична подкрепа за пътуване обратно заради сигурността в родината им. Това обаче не спира някои от тях да тръгнат обратно сами. Някои от тях тръгват и към съседни на Сирия държави – например Турция или Йордания, където има и други големи групи сирийци, потърсили убежище от войната.

Понякога някои от бежанците в Германия просто изчезват, тъй като се срамуват да признаят, че са взели грешно решение, като са дошли в сърцето на Европа. Други пък не могат да свикнат с културните различия и това е основната причина да поискат да се върнат обратно.

Още по темата вижте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria!