Как Германия бори демографската криза

Когато тихото селце Отенщайн в Северна Германия се изправя пред опасността училището му да бъде затворено, кметът Мадфред Вайнер стига до необичайна идея за привличане на млади семейства. Вместо да дава под аренда земя на фермери, той предлага да я подарява на желаещи да се заселят в живописното селище. Успешните кандидати ще получат строителен парцел при едно условие - да имат малки деца и, още по-добре, да възнамеряват да имат още, пише Щефан Вагщил за Financial Times.

На предложението са отговорили около 30 двойки. Новодошлите няма да успеят сами да подмладят застаряващото население от 900 души, но може би ще бъдат достатъчно за спасяване на училището. Властите са обещали то да остане отворено, докато броят на учениците не падне под сегашните 50 деца.

"Трябва да запазим училището", казва 71-годишният Вайнер. "Какво е едно село без училище? Без пекар? Без месар? Без кръчма", допълва кметът.

Кметове в цяла Германия си задават същите въпроси. Въпреки наплива от имигранти (тази година се очакват 800 хил. кандидати за убежище) се очаква населението на страната да се свие от пика от 82 милиона през 2002 година до 74,5 млн. през 2050 г., според ООН. Делът на германците на възраст под 15 години според прогнозите ще намалее до 13% - един от най-ниските в света. Делът на над 60-годишните пък се очаква да нарасне от 27% до 39%.

Имиграцията ще промени етническия състав, но установилите се в Германия имигранти вероятно ще последват примера на местното население, което отглежда твърде малко деца да заместят предишните поколения.

"Демографската промяна е сред най-големите предизвикателства пред нас", призна по-рано тази година финансовият министър Волфганг Шойбле.

Множество европейски страни са изправени пред подобни деформации, но в Германия те са особено остри. На фона на силната икономика и ниската безработица населението в трудоспособна възраст намалява, което поставя работодателите под огромен натиск.

Има и вероятни геополитически последици - очаква се населението на Великобритания и Франция да нарасне и Германия може да загуби позицията си на европейската страна с най-многобройно население или дори на най-голяма европейска икономика след 2050 г. Това пък ще усложни баланса на силите в Европа.

Все пак като богата страна с високообразовано население Германия има възможността да стане иноватор в търсенето на начини за справяне със застаряването на населението.

"Не е нужно демографската промяна да се превръща в катастрофа. Въпросът е как да се реагира", казва Райнер Клингхолц, директор на Института за население и развитие.

"Правителствата все още са свикнали да управляват ситуации на растеж. Сега трябва да се научат как да се справят със свиване. Трябва напълно да преосмислим обществата си", допълва той.

Проблемът е, че застаряващите общества невинаги са добри в преосмислянето. Много от по-възрастните хора изразяват опасения за обществото като цяло, но когато се стигне до политика, имат склонността да се интересуват най-вече от себе си и своите пенсии. Правителствата насърчават исканията им.

Най-голямата отстъпка на канцлера Ангела Меркел при разходите бе намаляването на минималната пенсионна възраст до 63 години за служители с дълъг стаж и увеличаване на пенсиите на майки без трудов стаж.
"Подобно поведение може да доведе до лоши последици", коментира Клингхолц.

Демографският проблем на Германия идва от ниската раждаемост. След Втората световна война западногерманските правителства се придържат към възгледа, че жените трябва да се грижат за децата у дома и предлагат по-малко детски градини и други видове подкрепа за работещи майки спрямо Франция или Великобритания. Изправени пред избора "работа или деца", много германки избират работата.

След обединението на Германия през 1990 г. властите се опитаха да наваксат, увеличавайки осезаемо броя на детските градини, но все още търпят неуспех пред популярността, с която се ползва начинът на живот без деца. Раждаемостта в страната е 1,4 деца на жена спрямо 2 във Франция, 1,8 във Великобритания и 1,6 средно в ЕС.

С по-малко деца Германия "посребрява" все по-бързо - средната възраст на нацията е 46 години и отстъпва само на японската. Всеки 20-и германец вече е над 80-годишен, а до 2050 г. това ще важи за всеки шести, прогнозира ООН.

Проблемите се изострят от специфични промени. Десетилетия след като британските и френски младежи напуснаха малките градове заради градските зони, младите германци са привлечени от вълнението, което предлагат големите градове. Този процес дълго време бе сдържан от децентрализираната структура на Германия, която насърчаваше хората да остават в родните си региони, и от широкото разпространение на по-малките семейни компании, предлагащи висококачествено професионално обучение, макар и в поизостанали от модата места.

Насърчавани от по-евтиния транспорт обаче, младите германци станаха по-динамични и започнаха да предпочитат университетите пред заводското обучение. По този начин въпреки лекия спад на населението като цяло от 2000 година общото население на най-големите градове - Берлин, Мюнхен, Хамбург, Кьолн и Франкфурт - е нараснало с близо 10%.

Към тези движения се прибавя и преместването на 2 млн. източногерманци към Запада в търсене на работа след падането на Берлинската стена през 1989 година. Ако Източна Германия все още бе отделна държава, тя щеше да има най-старите жители в света със средна възраст над 47 години.

Бившата ГДР обаче не е сама в тази беда, както показва примерът с Отенщайн. Населението на близката област е намаляло с около 15 % през последните 20 години и се очаква да се свие с още 15 % през идното десетилетие. Няма недостиг на работни места, но младите хора предпочитат да живеят в близките градове като Хановер. 

Кметът отхвърля обвиненията, че кампанията му за увеличаване на населението е за сметка на другите села. Според представител на федералното правителство обаче между общините има засилваща се конкуренция за привличане на хора.

Имиграционната вълна, появила се заради кризите в Близкия изток и Африка, спря спада на населението. През последните две години нетният приток на имигранти е бил над 400 хил. души годишно спрямо предишното средно ниво от едва 100 хил. годишно. Тази година е почти сигурно, че нетният приток ще бъде два пъти по-голям.

Имиграцията не е достатъчна

Берлин обаче предполага, че тази вълна е временно явление и изчислява, че дори ако нетният имигрантски приток в дългосрочна перспектива се увеличи до 200 000 души годишно, населението ще продължи да намалява. Подобен устойчив приток е малко вероятен, тъй като според прогнозите на ООН източноевропейските страни, които отдавна са източници на имигранти за Германия, сами са изправени пред намаляване на населението. Междувременно германците се страхуват, че имигрантите от по-далечни райони като бежанците от Северна Африка и Близкия изток могат да се окажат по-трудни за интегриране в обществото.

За работодателите най-непосредственият проблем е увеличаващият се недостиг на квалифицирани служители, който според прогнозите ще се равнява на общо 1,8 млн. квалифицирани работници до 2020 г. и 3,9 млн. до 2040 г.

Имигрантите, които често биват наемани направо в чужбина, запълват някои дупки. Имиграцията обаче не е достатъчна, за да покрие недостига на квалифицирана работна ръка.

Ухажване на възрастните гласоподаватели

Заради тези тенденции е още по-важно хората в трудоспособна възраст да продължат да се трудят. След години изоставане от Великобритания и Франция Германия почти навакса изоставането си по дела на жените на трудовия пазар. Сега работят 54% от германките в трудоспособна възраст спрямо 43% през 1990 г. При жените на възраст 60-64 години резултатът в дори още по-забележителен - от 2008 г. делът на работещите е скочил от 28% до 50%.

Ако по-малко германци работят, ще бъде трудно да се поддържа увеличението на брутния вътрешен продукт (БВП) дори на сегашния дългосрочен темп от 1,2%. Очаква се разходите за пенсии и здравеопазване да се нараснат още по-бързо, което ще увеличи бремето върху свиващото се работещо население.

Европейската комисия прогнозира по-рано тази година, че общите разноски за възрастните граждани в Германия ще се повишат от 19% от БВП през 2013 г. до 23,8 % през 2060 г. при икономически растеж от 1%.

В отговор правителството повишава пенсионната възраст и насърчава гражданите да спестяват. Берлин също така успя да сведе бюджетния дефицит до нула, въпреки че повечето правителства от еврозоната са силно на червено. Целта е държавното кредитиране да бъде намалено от близо 80% от БВП до под 70%. "Предвид застаряването на населението е още по-важно да избягваме нови дългове", заяви представител на финансовото министерство.

Малко възрастни хора обаче харесват промените, а възрастните имат непропорционално силен глас в германската политика. При парламентарните избори от 2013 г. 36% от гласоподавателите бяха на 60 и повече години, въпреки че от цялото население те са били само 27 %.

"Зависимостта от гласовете на над 60-годишните нараства. Проблемът не е, че те не се интересуват от по-младите поколения. Проблемът е, че политиците ги ухажват с обещания", посочва Клингхолц.

Според други все пак не е толкова лесно възрастните избиратели да бъдат купени с благодеяния.

Именно хората, които сега са 60-70-годишни, допринесоха за утвърждаването на мощното зелено движение в Германия и за революцията на екологично чистата енергия, посочва Манфред Гюлнер от института Forza.

"По-възрастните хора не са непременно по-малко напредничави", допълва той.