Съюзници в Европа и Канада се страхуват ще ги предадат ли американските оръжия

Португалия ще се откаже да поръча нови изтребители F-35, с които да замени остарелите си F-16, и вероятно ще се насочи към европейски производители, съобщи европейското издание Politico, позовавайки се на отговор на Министерството на отбраната на страната. Сред новите критерии, които ще имат значение за избора, е "геополитическият контекст", а министърът на отбраната Нуно Мело пък отбеляза, че под внимание трябва да бъде взета и "предвидимостта на партньорите".

Изданието отбелязва, че решението на президента Доналд Тръмп да спре военната помощ и разузнавателната информация за Украйна, е накарало нейните съюзници да се замислят доколко могат да разчитат на САЩ. Дебати дали да се откажат от вече подписаните договор за доставка на изтребителите има в Германия и Канада, която Тръмп допълнително заплашва да превърне в 51-ви щат на САЩ.

И двете държави обаче вече имат сключен договор за доставки, което означава, че няма да е лесно да се откажат, без да платят сериозни неустойки. Все пак министърът на отбраната на Канада Бил Блеър отбеляза, че има вариант страната да вземе само 16 самолета, които вече е платила, и да откаже останалите (общо 88, поръчани през 2023 г.), и в момента се оценяват варианти.

В Нидерландия пък не мислят да се отказват от поръчката на самолети F-35. В изпълнение на плана за модернизация на армията си страната даде част от своите стари F-16 на Украйна. През миналата седмица нидерландското Министерство на отбраната изненадващо съобщи за успешен тест на ракета Tomahawk.

Опасенията не са свързани само с изтребителите - в Полша си задават въпроса колко може да се разчита на HIMARS, които бяха поръчани преди време, посочва Newsweek. Стигна се дотам, че властите официално да обяснят, че договорът за покупката на системите за залпов огън са купени директно от частни компании, а не през американското правителство. Отделно Варшава има собствени военни сателити, на които да разчита за ефективната работа на HIMARS, ако се стигне до прекратяване на обмен, което намали ефективността на работата на системите в Украйна.

Във Великобритания пък се питат дали САЩ ще продължат сътрудничеството по отношение на поддържането на ядрения арсенал, отбелязва The Guardian. В началото на месеца изданието написа, че Лондон може самостоятелно да изстреля ядрена ракета, но ракетните отделения в подводниците се поддържат от САЩ, а и самите ракети също се доставят от САЩ.

Темата за разходите за отбрана ще бъде водеща за Европейския съвет, насрочен за 20 март. Според публикации европейски лидери ще настояват увеличените средства за отбрана да се харчат за европейски оръжия. Точка в дневния ред на лидерите на ЕС е и военна помощ за Украйна в размер на между 20 млрд. и 40 млрд. евро, като участието в този фонд ще е доброволно, за да бъде избегнато вето от Унгария. Председателят на Европейския съвет Антонио Коща покани и украинския президент Володимир Зеленски на срещата.

Доналд Тръмп ще говори с Владимир Путин на 18 март

Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че ще разговаря във вторник (18 март) с руския президент Владимир Путин. В края на миналата седмица той обяви, че има добри резултати от срещата на неговия специален пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф в Москва, но реално Путин все още не е дал отговор на предложението, отбелязвайки, че има някои неясни моменти, които трябва да бъдат уточнени. В същото време Вашингтон не продължи изключенията, които позволяваха трансакции с "Газпромбанк" за търговия с енергоресурси.

Русия все още не е дала своя отговор на предложението на САЩ за прекратяване на огъня, отбеляза Зеленски в своето вечерно обръщение за 1117-ия ден от началото на пълномащабната война. "Русия открадна още почти седмица война, която само тя желае", каза той. Украйна прие условията на САЩ на 11 март, а ден по-късно украинският президент обяви, че очаква същото и от Русия - "нито повече, нито по-малко" от това, на което се е съгласил Киев. Работа на САЩ е да накара Русия да спре огъня, както и да следи дали примирието се изпълнява, коментира още Зеленски.

Пред CBS държавният секретар Марко Рубио, който има забрана за влизане в Русия от май 2022 г., нарече срещата между Путин и Уиткоф "обещаваща", но и добави, че има "някои предизвикателства". Държавният департамент и Министерството на външните работи на Русия съобщиха за телефонен разговор между Рубио и руския външен министър Сергей Лавров, но основната тема са били атаките срещу хутите в Йемен през уикенда.

Според медийни публикации едно от "предизвикателствата" е искането на Русия да бъдат прекратени доставките на оръжия за Киев по време на примирието. Според Института за изучаване на войната (ISW) сегашната фронтова линия не предлага нужната стратегическа дълбочина, която да защити Украйна от внезапна атака след края на примирието, както и в дългосрочен план, затова е нужно по-скоро увеличаване на доставките от оръжия от съюзниците. В Европа има такива нагласи и се увеличават доставките на оръжия и подкрепа за Украйна.

Украйна е осигурила ракети за ПВО и артилерийски снаряди

Украинският министър на отбраната Рустем Умеров е сключил договори за доставка на ракети за Iris-T, NASAMS и Samp-T, съобщи Володимир Зеленски. Той даде поръчение за осигуряване на ракети за системите за противовъздушна отбрана (ПВО), когато САЩ прекратиха военната помощ и в Киев се появиха опасения от недостиг на ракети за системите Patriot.

Умеров е сключил и договори за доставки на артилерийски снаряди. Украйна произвежда сама част от снарядите, както и използва активно дронове, с които успява да запълни недостига на артилерия на бойното поле.

Украйна контраатакува край Торецк през уикенда

Украинските войски са в контраатака в Торецк, пише украинският Център за отбранителни стратегии. В своето вечерно обръщение украинският президент също отбеляза напредъка край града, благодарейки на 100-на и 24-та механизирана бригада за успехите им в Торецкото и Краматорското направление. Геолокализирани данни показват, че Украйна е отблъснала механизирана атака, унищожавайки пет бронирани машини, четири мотоциклета и още едно превозно средство.

Данните на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна сочат, че Торецк е едно от местата с интензивни боеве - през миналото денонощие са регистрирани 14 бойни сблъсъка.

Към този час най-активни са боевете в Покровското направление - 21, но украинските военни съобщават, че са стабилизирали фронтовата линия край града. Покровск беше обстрелван с управляеми авиационни бомби, допълват още от ВСУ.

Макар че се изтеглиха от Суджа, украински войски все още запазват позиции в Курска област. Сводката на Генералния щаб на ВСУ съобщава за 14 атаки в района, като Русия е нанесла и удари с 18 авиационни бомби.

Като цяло на 16 март са регистрирани 112 атаки, което е малко под средното за последните дни. Русия е извършила и 81 въздушни удара със 135 управляеми авиационни бомби, както и близо 6000 артилерийски снаряда.

През уикенда украинският президент назначи нов ръководител на Генералния щаб на ВСУ - досегашния заместник ген. Андрий Хнатов. Ген. Анатолий Бархилевич става главен инспектор в Министерството на отбраната, където ще отговаря за прилагането на реформите в армията. Промяната цели подобряване на ефективността и планирането на операциите, обясни Зеленски.

Трето денонощие гори рафинерията в Туапсе

Вече трето денонощие гори рафинерията в Туапсе, сочат публикации в социалните мрежи. Местните власти съобщават за наднормено съдържание на сажди във въздуха и призовават да не се излиза навън, или да се използват маски.

Рафинерията беше ударена в ранните часове на 14 март и през уикенда се заговори, че е атакувана с модернизираната ракета "Нептун", чиято далекобойност е увеличена до 1000 км. Причината за тези слухове бяха думите на украинския президент Володимир Зеленски, който съобщи за успешен удар с новия "Далекобоен Нептун". Разпространените кадри от удара действително показват, че в атаката е малко вероятно да е използван дрон.

BREAKING:

Zelensky announces Ukraine has used a domestic long-range cruise missile in battle for the first time

”Long Neptune” is based on Neptune anti-ship missiles but has had its range extended from 300 km to 1000

A video shows it hitting the Russian Tuapse Oil Refinery pic.twitter.com/VrCP5E0oYL

— Visegrád 24 (@visegrad24) March 15, 2025

Губернаторът на Курска област Александър Хинщайн съобщи за масирана атака с дронове вечерта на 16 март. В Telegram той съобщи за унищожени 27 дрона край населеното място Железногорск, но отбеляза, че атаката не е насочена към града, а дроновете са летели към Орловска област. Отломки са паднали в завод "Вагонмаш" в района. В Железногорск е съсредоточено производството на сателити за невоенни цели - завода "Решентньов".

Има данни и за атака срещу военното летище в Ейск (Краснодарския край) в нощта срещу 17 март, както и поражения по топлоцентрала в Астраханска област. Министерстовото на отбраната на Русия съобщава за унищожени общо 72 дрона, от които 36 над Курска област и 13 над Астраханска област. 

През миналата седмица Украйна извърши най-масовата атака с дронове по руска територия, като Министерството на отбраната на Русия съобщи за унищожени 337 дрона. Атакувани бяха цели в Москва, но системите за противовъздушна отбрана на столицата сработиха, за разлика от областите в близост до границата с Украйна.

През миналата седмица освен Туапсе бяха атакувани още и предполагаем завод за дронове в Калужка област, склад за ракети С-300/400, съоръжения на "Газпром", военен център за подготовка край Мулино (Нижегородска област) и други обекти.

ВВС на Украйна също съобщава за масирани атаки в ранните часове на 17 март. Русия е използвала 174 дрона, като със силите на ПВО са унищожени 90, а 70 са неутрализирани. Има данни за нанесени щети в Одеска, Харковска, Днепропетровска, Кировоградска, Сумска, Черниговска и Киевска област.

САЩ оряза финансирането на "Свободна Европа" и "Гласът на Америка"

В края на миналата седмица Доналд Тръмп оряза бюджетите на редица американски обществени медии, сред които и емблематичните "Гласът на Америка" и "Свободна Европа". Почти всички журналисти са в принудителен отпуск, написа директорът Майкъл Абрамовиц. Излъчването на радиото в Украйна беше прекратено изцяло.

С този ход САЩ предизвикват нови разочарования сред съюзниците си. "Тези медии са фар на истината, демокрацията и надеждата за милиони хора посвета", коментират от Европейската комисия пред Politico. Изданието цитира и европейски високопоставен служител, според когото решението може да бъде от полза за "нашите общи противници".

Радио "Гласът на Америка " е в ефир от февруари 1942 година, а "Свободна Европа" - от 1949 г. По времето на Студената война ефирът им беше използван от дисиденти, насърчаващи борбата с комунистическия режим. Според много коментари в социалните мрежи днес с решението си да спрат средствата за двете медии САЩ правят това, което СССР не успя.