Русия похарчи 60% от парите във фонда за благосъстояние, натрупани преди войната*

Преди началото на пълномащабната война в Украйна Москва натрупа 140 млрд. долара под формата на ликвидни активи, които лесно могат да бъдат продадени, в своя Национален фонд за благосъстояние (ФНС), пише икономистът на Bloomberg Александър Исаков, който е бивш служител на руската Централна банка. Фондът беше създаден през 2008 година с цел подсигуряване на пенсиите на руснаците, но средства от него се използват като буфер срещу рязко поевтиняване на петрола и за финансиране на бюджетни разходи. Приходите идват от търговията с петрол и природен газ.

Към края на ноември резервите във фонда са едва 55 млрд. долара. Според Исаков това означава, че през 2025 година Русия ще трябва да избере дали да подкрепя рублата и като цяло икономиката си, или да финансира войната. Ако похарчи всички средства във фонда, Русия рискува да остави бюджета си уязвим на колебанията на цените на енергийните ресурси. В подобно положение се оказа СССР в края на 80-те години на миналия век.

Според анализатори, цитирани от Bloomberg, през следващата година руската икономика рязко ще забави ръста си - от 3,1%, които се очакват през 2024 година, до под 1% през 2025 година. Причината е свитото вътрешно потребление и инвестиции. Дори и войната да свърши през следващата година, сривът ще е налице, тъй като липсват източници на растеж.

С очакваната невъзможност за подкрепа на рублата, инфлацията  в Русия ще продължи да расте въпреки ходовете на гуверньора Елвира Набиулина. Това означава, че средната класа на  Русия ще трябва да плати финансовата цена на войната в Украйна, включително и заради намаляването на средствата за социални и други, различни от военните разходи от бюджета. Москва ще похарчи рекордните 41% от бюджета си за войната през 2025 година.

Институтът за изучаване на войната (ISW) обаче припомня, че увеличаване на парите не означава задължително подобряване на ефективността на армията, защото голяма част от тях отиват за социални плащания, бонуси и обезщетения за военни и техните семейства, с чиято помощ Москва привлича доброволци за армията.

Централната банка едва ли ще има възможност да намали основния лихвен процент, който в момента е 21%. Икономисти прогнозират, че в края на месеца институцията ще бъде принудена да решава дали да увеличи лихвата до 25%, рискувайки рецесия, или ще приеме инфлационния натиск.

ЕС ще даде на Украйна 27 млрд. евро от замразените руски активи през 2025 г.

През 2025 година Европейският съюз (ЕС) ще предоставя по 1,5 млрд. евро всеки месец от средствата, генерирани от замразените руски активи, съобщи по време на брифинг в Киев новият председател на Европейския съвет Антониу Коща. Той пристигна на посещение в украинската столица заедно с Върховния представител по въпросите на външната политика на ЕС Кая Калас.

След разговора си с украинския президент Володимир Зеленски Коща уточни, че парите от руските средства ще могат да се използват за нуждите на украинската армия. Отделно ЕС ще предостави 4,2 млрд. евро за бюджета на Украйна през декември.

Председателят на Европейския съвет посочи още, че ЕС ще продължи подкрепата си за Украйна. Досега общността е финансирала ремонта на около една трета от енергийните съоръжения, които са под обстрела на руските ракети и дронове. Коща коментира още, че ще продължи и натискът с икономически средства срещу Русия и се подготвя и 15-и пакет със санкции срещу страната.

На този етап Брюксел се кани да наложи мерки срещу т.нар. "тайна флотилия" на Русия, която ѝ помага да заобиколи санкциите срещу петролния сектор, както и да ограничи възможностите на руската военна индустрия да се снабдява с части за производство на дронове и ракети.

Украйна планира да отвори две преговорни глави за членство в ЕС до март 2025 г.

Украйна работи за отварянето на поне две преговорни глави за членство в ЕС през първото тримесечие на 2025 година, стана ясно след срещата на европейските лидери с президента на Украйна.

Украйна подаде молба за членство в ЕС няколко дни след началото на пълномащабната война през пролетта на 2022 година. Малко по-късно Европейската комисия отчете, че Киев изпълнява критериите и страните от ЕС дадоха статут на кандидат за член в общността.

Русия изстреля рекорден брой дронове по Украйна, голяма част са заглушени от ВВС

Русия е изстреляла рекордните 2363 дрона над Украйна през ноември, сочат сводките на Военновъздушните сили (ВВС) на Украйна. От тях системите за противовъздушна отбрана са унищожили 1269, а средствата за радиоелектронна борба са неутрализирали 1024, или с други думи успеваемостта на ВВС срещу изпратените дронове е 97% (общо 2293).

От септември насам се наблюдава непрекъснато увеличаване на дроновете, които използват руснаците - през октомври те бяха близо два пъти повече спрямо август и надхвърлиха 1400, а през октомври бяха 2072. Процентът на унищожените и неутрализирани дронове обаче също е висок - над 95% през последните три месеца. Увеличава се и броят на заглушените, а също така и върнати обратно към Русия или Беларус дронове (в резултат на "хакване" и промяна на координатите).

От сводките е видно още, че през ноември Русия е изстреляла близо 350 ракети от различни типове, включително и теста на новата балистична ракета "Орешник", няколко свръхзвукови "Кинжал" и една "Циркон".

В последните десетина дни значително намаля броят на използваните авиационни бомби - през миналата седмица са под 500 спрямо повече от 800 на седмица до средата на ноември. В последния ден на ноември даже нямаше регистриран удар с боеприпасите, които дадоха съществено предимство на руската армия от март насам. Авиационните бомби напълно разрушават населените места и отбранителните позиции на украинците и така подкрепят щурма на руснаците в Донецка област.

Руснаците насочват усилията си в четири направления

През миналото денонощие въздушните удари по украинска територия са 18, при които са използвани 25 авиационни бомби. Регистрирани са и към 5000 артилерийски обстрела. В последните дни използваните артилерийски снаряди беше намален (около и под 4000 обстрела дневно), което се обяснява от украински военни анализатори с недостиг на артилерийски установки и гаубици. Това може и да бъде поправено от севернокорейските гаубици, за които има данни, че са предадени на Русия.

Усилията на руснаците на бойното поле са насочени в четири основи направления - Покровск, Курахове, Велика Новосилка и Курска област, сочи украинският Център за отбранителни стратегии. Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 1012-ия ден от началото на пълномащабната война сочи, че в трите направления на украинска територия са реализирани две трети от всички бойни действия на 1 декември (165). Най-активни са те в Курахивското направление, където се водят боеве около Сонцивка, Зори, Новодмитривка, Далне, Елизаветивка, както и в самия град Курахове, но без съществена промяна на фронтовата линия.

Руснаците преминаха на десния бряг на р. Оскил, но нямат достатъчно резерви за щурм в Купянското направление, отчитат украински военни анализатори и посочват, че фронтовата линия ще се реши и от това какво е състоянието на отбраната в района. Водят се улични боеве в центъра на Часов яр, както и в Торецк, където руснаците изпратиха допълнителни подкрепления. Атаките към Торецк се извършват от малки щурмови групи до 8 души, отбелязват украинските военни.

В Курска област боевете се водят около Мартиновка, Дарино, както и в околностите на Толстий луг и около Плехово. Украинците напредват около Новоивановка и контраатакуват към Погребки (северозападно от Суджа). Има данни за удар с HIMARS по команден център на 83-та бригада по време на тържествено събитие.

ВВС на Украйна съобщава за 110 дрона, изпратени на няколко вълни през нощта над различни части на страната (основно към Киевска, Черкаска, Черниговска, Винница, Хмелнишка, Житомирска, Сумска, Полтавска, Харковска и Днипропетровска област). Със системите за ПВО са свалени 52 дрона, а  50 са неутрализирани със средствата за радиоелектронна борба. Шест дрона са върнати към въздушното пространство на Русия и Беларус. Има информация за пряко попадение на дрон в жилищен блок в Термопил.

В Черно море Русия е разположила два бойни кораба на дежурство, но без ракети "Калибър", сочат данните на Военноморските сили на Украйна.

Министерството на отбраната на Русия съобщава за 15 унищожени дрона, като осем от тях над Курска и четири над Брянска област. Губернаторът на Курска област Алексей Смирнов написа предупреждение за атака с дронове и ракети, но без повече подробности за поражения.

Германският канцлер Олаф Шолц пристигна на изненадваща визита в Киев

Рано сутринта на 2 декември канцлерът на Германия Олаф Шолц пристигна на изненадваща визита в Киев. Пред медии той коментира, че е в Украйна, за да заяви подкрепата на страната си и по време на срещата си с президента Зеленски ще обяви нова военна помощ на стойност 650 млн. евро, която ще бъде доставена през декември. 

"Ние казваме какво ще направим и правим това, което казваме", коментира още Шолц. Германия заяви преди време, че до края на 2024 година ще предаде на Киев още две системи за противовъздушна отбрана Iris-T. Украйна се надява и на доставки на ракети Taurus, но канцлерът е категорично против. В управляващата коалиция, а и сред опозиционните партии обаче има подкрепа за такова решение.

Зеленски и Шолц разговаряха преди дни по телефона и тогава стана ясно, че германският канцлер е уведомил Зеленски за разговора си с руския президент Владимир Путин.

На 1 декември Украйна отбеляза 33 години от провеждането на референдум за независимост

На 1 декември 1991 година в Украйна се провежда референдум за независимост, в който участват близо 32 млн. граждани на страната (над 84% от населението). Допитването се провежда във всички области на страната (24), Автономна република Крим, Севастопол и Киев и близо 91% от гласувалите са потвърдили желанието си за независимост от СССР, с което на практика слагат край и на съществуването на съюза.

Историческите данни сочат, че няма нито едно населено място, където да не е подкрепена независимостта - в Крим "за" гласуват 54%, в Севастопол - 57%, а в Донецка, Луганска, Харковска и Одеска област (смятани за близки до Русия) повече от 80% от участвалите в референдума искат независима Украйна. В западните области този процент надхвърля 95%.

Независима Украйна признават първо Полша и Канада (на 2 декември), а България, Аржентина и Руската федерация - на 5 декември 1991 година.

* Информацията е допълнена с визатата на германския канцлер Олаф Шолц