Оръжейната индустрия в Украйна притиска властите да разрешат износ на оръжия

Украинските власти са поставени под натиск да разрешат износа на местни оръжия. Ако това се случи, политиката по отношение на страдащата за пари местна оръжейна индустрия ще се промени коренно, пише Politico.

„Към днешна дата решението за отваряне на контролиран износ все още е на етап търсене на  политическа воля на най-високо равнище на ръководството на Украйна“, коментира украинският депутат Халина Янченко пред медията. Янченко е и секретар на Националния инвестиционен съвет - консултативен орган, който насърчава контактите между индустрията, правителството и инвеститорите.

Украинският парламент вече работи върху механизъм, който ще позволи на производителите на оръжия да продават излишната продукция в чужбина при строг контрол, за да се гарантира, че се продават само артикули, които не са необходими на украинската армия. Ако се даде зелена светлина на това, оръжейните компании могат да спечелят до 15 млрд. долара годишно, а това ще стимулира допълнителното производство на оръжия в Украйна.

"Оръжията, произведени в Украйна и тествани в реални битки, представляват интерес за много страни по света. Украинските производители могат да имат опашка от купувачи и договори за години напред, ако износът на оръжия не беше блокиран“, коментира Янченко на специална среща на съвета миналия месец.

„С ограниченията на износа възпрепятстваме развитието на стратегическа индустрия“, добавя тя.

Секторът има нужда от приходи

Евентуалното преосмисляне на забраната за износ се дължи на недостига на пари в сектора.

Отбранителната промишленост на Украйна „експлодира“ в отговор на руската агресия. През първата половина на тази година тя е произвела 25 пъти повече боеприпаси, отколкото през цялата 2022 г., способна е да произвежда 4 млн. дрона годишно, започнала е да произвежда 155-мм стандартни боеприпаси на НАТО, както и самоходни гаубици Bohdana, и разработва свои собствени балистични ракети, каза президентът Володимир Зеленски по-рано този месец.

Проблемът е, че отбранителните компании на Украйна могат да произвеждат оръжия и боеприпаси за 20 млрд. долара годишно, но Киев може да си позволи да похарчи само 6 млрд. долара. Затова секторът притиска правителството да отмени забраната за износ, за да може да печели от продажби в чужбина.

„Ние разширихме възможностите си по време на война, но без дългосрочни договори и редовен поток от финансиране всичко спира“, коментира Юлия Висоцка, старши изпълнителен директор на Praktika, украински производител на бронирани превозни средства. „Трябва да освободим хората, докато не получим друг договор. Нямаме излишни средства за изплащане на заплати, ако трябва да спрем за около месец, а талантливите специалисти отиват другаде или на война, докато ние чакаме договор“, добавя тя.

Националната асоциация на украинската отбранителна индустрия посочва, че разрешаването на военния износ може да укрепи икономиката на страната. Лобито твърди, че може да донесе до 2 млрд. долара нови данъчни приходи за 18 месеца.

Ако износ не бъде разрешен, 85% от украинските производители на отбранителна техника обмислят преместване на производството в чужбина, според Технологичните сили на Украйна, украинският съюз на производителите на дронове. Данните са от вътрешно проучване на организацията.

Износът на оръжия се смята за политически опасен

Въпреки че парламентът изследва премахването на забраната за износ, правителството все още смята, че разрешаването на продажби на оръжия в чужбина може да бъде политически опасно. „Как би изглеждало това - Украйна изнася оръжията си по време на война, а същевременно моли партньори за военна помощ. Украинците няма да разберат, партньорите няма да разберат“, според високопоставен служител на украинското външно министерство, говорил пред медията анонимно.

Според друг висш украински представител, близък до кабинета на президента Володимир Зеленски, държавният глава е фокусиран върху търсенето на инвестиции в отбранителния сектор. „Нямаме позиция относно износа. Мисля, че украинските военни не споделят визията, че трябва да разрешим продажбата на оръжия, докато войниците у дома се нуждаят от тях“, казва източникът на медията.

Индустрията твърди, че разрешаването на продажбите всъщност би помогнало на украинската армия, тъй като би увеличило производството и би намалило производствените разходи. Тъй като пътят за износ все още е затворен засега, Киев притиска своите съюзници да доставят оръжия директно от украински компании, вместо да внасят. Киев планира да прокара въпроса по време на срещата в Рамщайн този месец, която организира съюзническа военна помощ за Украйна.

Партньорите на Украйна вече започват да сключват договори с местни оръжейни производители. Украйна също стартира инициатива, наречена Zbroyari: Manufacturing Freedom, насочена към събиране на 10 млрд. долара за местно производство на оръжия от партньори.

Има и друг проблем за местната оръжейна индустрия - липсата на компоненти. Украинските производители понякога трябва да чакат до 18 месеца за важни части, „а по време на война ние нямаме 18 месеца“, казва Висоцка.

Халина Яворска, 43-годишен адвокат, която също работи в предприятие за производство на дронове в района на Киев, каза, че Украйна е започнала да произвежда платки за дронове, но повечето от компонентите идват от Китай.

На фронта: рисковете от превземане на Покровск

Текущата руска офанзива в Донецка област в източните райони на Украйна заплашва окончателно да срине град Покровск. Това носи както военни, така и икономически рискове за обсадена Украйна, която вече се готви за най-предизвикателната зима на войната.

Покровск – някога индустриален град с 80 хил. души население, е обект на руско обкръжение, което започна през юли и пълзи към града с всеки изминал ден. Градът е Градът е служил като ключов логистичен и транспортен център за украинските военни операции в региона и отваря път към завладяването на останалата част от Донецка област и потенциално към други цели – например Днипро, четвъртият по големина град в Украйна преди войната, според Foreign Policy.

Руските сили засилват и контраофанзивата в Курска област на руска територия, за да изтласкат украинските войски преди влошаването на метеорологичните условия през есенно-зимния сезон.

Институтът за изследване на войната (ISW) също посочва, че войници от Северна Корея са включени във войната, както и се обучават в Русия за евентуално бъдещо разполагане заедно с руските военни. Севернокорейски офицери наблюдават руските войски и изучават бойното поле в окупираната територия на Украйна, но засега на територията на Украйна няма севернокорейски подразделения.

Точният брой на севернокорейските войски, които Русия може да разположи на фронта, все още не е ясен, но това ще даде възможност на Кремъл да привлече допълнителни сили за приоритетни офанзивни операции в Украйна и да удължи лятната си офанзива.

Същевременно ООН публикува данни, цитирани от украинската информационна агенция „Униан“, че през септември е отчетен най-голям брой цивилни жертви в Украйна за годината. Най-малко 208 души са убитите през месеца, а над 1200 са ранени, според месечния доклад на мисията на ООН за наблюдение на човешките права.

От организацията уточняват, че 46% от жертвите са на възраст над 60 години. През месеца са загинали 9 деца, а 76 са ранени. Огромната част от цивилните жертви (92%) и щетите за образователните и лечебните заведения (96%) през септември са на територията, контролирана от Украйна.