Неизбежна ли е нова надпревара в ядреното въоръжаване?

За първи път след Карибската криза има пряка заплаха от използването на ядрени оръжия... „Не сме се сблъсквали с перспективата за Армагедон след (Джон) Кенеди и кубинската ядрена криза“, зави още през 2022 г. президентът на САЩ Джо Байдън.

Последното предупреждение стана факт, след като руският президент Владимир Путин, претърпял неуспехи в пълномащабната си инвазия в Украйна и принуден да мобилизира стотици хиляди цивилни руснаци, за да подкрепи армията, каза, че правителството му ще „използва всички средства, с които разполага“, ако териториалната цялост на Русия беше застрашена.

Не за първи път той се позовава на възможността за използване на ядрено оръжие във връзка с войната в Украйна.

„Това не е блъф“, заяви той в реч от 21 септември 2022 г., в която обяви частична военна мобилизация.

Въпреки реториката на Путин западни политици посочиха, че не отчитат съществени приготовления за ядрен удар от страна на Русия, като някои експерти посочиха, че оръжията "не са толкова полезни за постигане на военни цели", пише Oilprice.

И макар руски ядрен удар срещу Украйна да изглежда малко вероятен, рискът от нова надпревара в ядреното въоръжаване продължава да расте.

Русия и САЩ се оттеглиха от няколко ключови договора за контрол на въоръжаването през последните години, като само един - новият договор START (Договор за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия – бел. ред.) - все още е в сила и трябва да изтече през 2026 г.

Русия казва, че участието ѝ в договора, ограничаващ броя на ядрените бойни глави, пусковите установки и бомбардировачите, които двете ангажирани страни могат да разположат, е прекъснато, въпреки че засега обещава да спазва ограниченията.

Ако новият START изтече без подновяването му, двете големи ядрени сили - за първи път от влизането в сила на първия договор преди 30 години, през 1994 г. - няма да имат ограничения за това колко ядрени бойни глави могат да разположат.

Ерозията на договорите за контрол на ядрените оръжия започна в началото на този век, когато САЩ се оттеглиха от Договора за ограничаване на системите за противобалистични ракети. Подписан през 1972 г., той е един от първите договори – заедно с временното споразумение, произтичащо от първите преговори за ограничаване на стратегическите оръжия, или SALT I, ограничаващи разположените бойни глави, от същата година – който има за цел да избегне надпревара във въоръжаването чрез поддържане на паритет между Съветския съюз и САЩ.

Договорът е предназначен да елиминира една от причините, поради които САЩ или Съветският съюз биха имали нужда от голям арсенал: само с ограничен капацитет за сваляне на наближаващи ракети, ще има по-малка нужда от огромен брой бойни глави. С оттеглянето на САЩ Русия веднага обяви, че повече няма да спазва ограниченията, договорени в START II, ​​към който и двете сили бяха решили да се придържат, въпреки че договорът не беше официално влязъл в сила.

Следващият голям двустранен договор, който падна, е Договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег (INF), който забранява ракетите с наземно изстрелване с обсег между 500 и 5500 километра.

САЩ отдавна обвиняват Русия в неспазване на договора, като администрацията на Барак Обама установи, че крилата ракета, тествана от Русия през 2014 г., е нарушила ограниченията на обхвата на договора. Администрацията на Доналд Тръмп обяви, че ще се оттегли от договора през октомври 2018 г., като Русия отговори със същото.

Тези двустранни договори за контрол на въоръжаването намалиха броя на бойните глави от пика от над 60 хил. през 1987 г., когато договорът INF е подписан, до по-малко от 10 хил., когато е подписан новият START през 2011 г.

Нови противници

В допълнение към предполагаемите нарушения на договора INF от страна на Русия, администрацията на Тръмп се позова на неучастието на Китай и необходимостта да се подготви за потенциален конфликт в южната част на Тихия океан.

Разширяването на ядрения арсенал на Китай представлява пречка пред ядрените преговори, които не съществуваха по време на Студената война, когато неамериканските и съветските арсенали – и амбициите – са достатъчно скромни, за да бъдат игнорирани. При мандата на Тръмп САЩ свързаха перспективите за ново ядрено споразумение с Русия с идеята Китай да се присъедини към новия START или друг тристранен ядрен договор.

Според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) Китай значително разширява своите ядрени сили и може да е разположил „малък брой от своите бойни глави“ през 2023 г. Очаква се страната да продължи да увеличава своите сили през следващото десетилетие и може да се изравни с американските или с броя на руските разположени междуконтинентални балистични ракети.

Остава неясно дали светът ще стане свидетел на масово разширяване на броя на складираните и разположени бойни глави, ако бъде позволено на новия START да изтече без подновяване. Според Дарил Кимбъл, ръководител на Асоциацията за контрол на въоръжаването, САЩ и Русия имат по-ефективни начини да увеличат размера на разположените арсенали. След изтичането на договора, „и двете страни ще имат капацитета да удвоят броя на разположените бойни глави“.

Имайки предвид съществуващия капацитет на САЩ за втори удар, има логика в това, че повече не е непременно по-добре. Само една подводница от между осем и десет в морето по всяко време носи около 100 бойни глави, достатъчни да „заличат една голяма страна и да убият милиони души“, подчертава Кимбъл.

Въпреки невъзможността дори обединените ядрени сили на Русия и Китай да нанесат успешен първи удар – такъв, който да заличи способността на САЩ да причинят катастрофални щети в отговор – последните може да се насочат към увеличаване на ядрените си сили.

Доклад на комисия към Конгреса на САЩ посочва, че ядрените сили на страната трябва да бъдат „или по-големи по размер, различни по състав, или и двете“, ако искат да се справят както с ревизионистка Русия, така и с Китай.

Разширяване на ядрения обръч

Докладът на комисията продължава с препоръката САЩ спешно да увеличат разположените бойни глави, да установят ядрени сили в Азиатско-Тихоокеанския регион, да увеличат планирания брой бомбардировачи, способни да носят ядрено оръжие, да проучат възможността за поставяне на ядрени ракети за носители като пътни превозни средства, които в момента не са в арсенала на САЩ, и да се подготвят за разгръщане на бъдещата междуконтинентална балистична ракета Sentinel.

В същото време Русия също влага ресурси в надграждане на своя арсенал, като неотдавнашният тест на нов тип тежка междуконтинентална балистична ракета RS-28 Sarmat изглежда се е провалил.

Sarmat е едно от шестте оръжия, които Путин представи в годишното си обръщение през 2018 г., където видео показа руски ракети, летящи към цел, наподобяваща Флорида. Двама американски анализатори наскоро заявиха, че са открили вероятно място за разполагане на още едно от руските „непобедими оръжия“, способни да носят ядрена енергия, обявени от Путин през 2018 г. Русия също намекна за възобновяване на ядрените опити, подготвяйки съоръжения на остров Нова Земя, където Съветският съюз тества в миналото най-голямата ядрена бомба, детонирана някога.

На 25 септември Путин предложи разширяване на обхвата на ядрената доктрина на Русия, предполагайки, че атаки от „неядрени държави с участието или подкрепата на ядрена държава“ могат да предизвикат ядрен отговор, в ясна препратка към Украйна и нейните западни поддръжници. Същият ден Китай изстреля междуконтинентална балистична ракета, способна да носи ядрени оръжия, в Тихия океан - първият тест на междуконтинентална балистична ракета извън територията му от над 40 години.

Освен потенциално „качване“ на бойни глави на съществуващи носители и разработване на нови оръжейни системи, САЩ наскоро обявиха, че ще разположат в Германия неядрени крилати ракети, които преди това бяха забранени съгласно договора INF, като Путин обеща да отговори по същия начин и да отмени мораториума върху разполагането на ракети със среден обсег, ако разполагането от страна на американците продължи.

Съобщава се също, че Русия е разположила ядрени оръжия в Беларус, нещо, което не се е случвало от началото на 90-те години на миналия век.

С многобройни промени в позициите на ядрените и конвенционалните ракетни сили, отношенията между Запада, Русия и Китай са достигнали своята най-ниска точка от времето на Студената война, докато все повече държави натрупват значителни запаси от бойни глави – сигнал, че вероятно се намираме в началото на следващата надпревара в ядреното въоръжаване.