Опитите на Русия да освободи Курска област засега имат обратен ефект

Руската контраофанзива в Курска област, започнала на 10 септември, доведе до още един пробив на границата от страна на украинските военни, съобщава Forbes. Геолокализирани данни, публикувани от Института за изучаване на войната (ISW), също показват напредък на украинците в още едно направление - към околностите на Весьолойе (югозападно от Глушково) и практически са поели контрола над населеното място.

Настъплението в тази зона започна още в края на миналата седмица - през Новий пут, и доскоро не изглеждаше особено перспективно, посочва още Forbes. В неделя (15 септември) обаче в социалните мрежи се появиха видеа с въздушен удар по гарнизон в града с авиационни бомби JDAM. Според украински военни наблюдатели напредъкът може да е по-сериозен, но няма надеждна информация за това и източниците засега са неофициални.

Не е ясно и какви части е изпратила Украйна в това настъпление - според наблюдатели използваната бронирана техника най-често се използва от морската пехота. В настъплението се използват още дронове и бойна авиация и руски военни кореспонденти описват ситуацията като "сериозна".

Украинският президент Володимир Зеленски коментира през изминалата седмица, че Русия е увеличила военното присъствие в Курска област - от около 11 хил. в началото на август до между 35 хил. и 60 хил. души. Военните анализатори отбелязват, че Москва може да изпрати още подкрепления, ако действително има заповед от президента Владимир Путин украинските войски да бъдат изтикани от Курска област до края на този месец.

Геолокализирани данни показват, че руските части контраатакуват към Любимовка и Дарийно и са си върнали контрола над Борки, който се намира на югоизток от Суджа, но пък украинците продължават да напредват на север от Суджа и са превзели Черкаское.

Русия "разходи" военни кораби в Черно море през уикенда

Към 6 часа на 16 септември в Черно море има един кораб на бойно дежурства, потенциален носител на четири ракети "Калибър", съобщават украинските Военноморски сили (ВМС). В Азовско море няма бойни кораби на дежурство, става ясно още от публикацията.

През уикенда обаче в Черно море бяха разположени 16 кораба, като седем от тях ракетоносци с потенциален залп от 48 ракети "Калибър". В Средиземно море имаше още четири ракетоносци, които могат да носят до 24 ракети на борда си. Тези кораби остават на мястото си и към 16 септември, като потенциалният залп се увеличава до 32 ракети "Калибър".

Руското настъпление е спряло в последната седмица

Според военното разузнаване на Великобритания в последната седмица настъплението на Русия е спряло по цялата бойна линия, включително и около най-желаната цел - в Покровското направление. Има известен напредък около Вухледар и на югозапад от Покровск, но като цяло няма пробиви както в предходната седмица, посочват британските анализатори в своя профил в социалната мрежа Х.

Интензивността на бойните действия обаче не е намаляла, допълва още те.

По данни на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) в 935-я ден от началото на пълномащабната война горещите точки на фронта са Покровското и Курахивското направление, където през изминалото денонощие са регистрирани съответно 36 и 42 атаки. Основната цел е превземането на Покровск, като най-ожесточени са боевете около Хродивка и Новохродивка (Покровското направление), както и към Селидово, Костянтиновка и Хеорхиевка. Според украинските военни анализатори защитата  на Селидово обърква плановете на руската армия за напредък към Покровск.

Активни са бойните  действия още и около Купянск и Лиман, продължават и опитите за превземането на Торецк - в това направление са регистрирани 16 бойни действия. Има затишие около Часов яр, като ВСУ регистрира три атаки в това направление. Няма съществена промяна на фронтовата линия и в Харковска област. Според данни на украинските военни техните дронове ограничават логистиката на руските части в региона. През миналото денонощие е записана само една атака - към Вовчанск.

Като цяло са регистрирани общо 173 бойни действия, 77 въздушни удара със 117 авиационни бомби, както и повече от 400 дрона камикадзе.  ВСУ отчита и под 4000 артилерийски обстрела, което е известно намаление спрямо предишните дни.

ВВС на Украйна съобщава за свалени 53 от общо 56 изстреляни дрона. Три са били прихванати и свалени на безопасно място от средствата за радиоелектронна борба.

Зеленски: Всички чакат решението на САЩ

Всички очакват решенията на САЩ като лидер и след това предприемат своите стъпки, каза украинският президент Володимир Зеленски, коментирайки в интервю за CNN въпроса за удари по цели на руска територия със западни далекобойни ракети. Той отново обясни, че с тези ракети ще бъдат атакувани военни авиобази, от които излитат самолетите, носещи авиационни бомби. На 15 септември Русия изстреля четири авиационни бомби в Харковска област, една от тях попадна в жилищен блок в Харков, съобщи малко по-късно в своето вечерно обръщение в 935-я ден от началото на пълномащабната война той.

Пред CNN Зеленски отбеляза, че вероятно разрешението е закъсняло - Русия е преместила своите самолети от бази на разстояние 100-150 км от украинската граница на вече над 300 - 500 км навътре на своята територия.

Русия обстрелва само източните райони на Украйна с около 4000 авиационни бомби всеки месец, като целите са обекти на гражданската инфраструктура - 80% от енергийните съоръжения в страната на унищожени, отбеляза още украинският държавен глава.

През миналата седмица Русия е използвала 800 авиационни бомби, към 30 ракети от различни видове и повече от 300 дрона, сочат още данните на Киев.

Според Politico именно разрушената енергийна инфраструктура кара САЩ и Великобритания да се опасяват, че Украйна може да загуби войната тази зима. Ако по някаква причина спре работата и на някоя от трите ядрени електроцентрали, украинската икономика ще изпадне в колапс, сочат анализите. Ядрените централи в момента произвеждат 55% от електроенергията, която се потребява в страната.

Това кара американския президент Джо Байдън и британския премиера Кийр Стармър да обмислят промяна на използването на далекобойни ракети ATACMS и Storm Shadow на територията на Русия.

Във Вашингтон обаче все още се опасяват от ескалация на конфликта. През следващата седмица се очаква последната лична среща между Байдън и Зеленски преди изборите през ноември. Вероятно това ще бъде и последната възможност за украинския президент да опита да убеди Белия дом за разрешения за удари по руска територия с далекобойни ракети.

Русия ще опита да завърши войната до 2026 година

Русия ще опита да завърши войната до 2026 година, или преди да започнат да се усеща икономическата и социалната криза от нея, коментира ръководителят на военното разузнаване на Украйна (ГУР) Кирило Буданов по време на форума "Ялтенска европейска стратегия" (YES). Според него Москва все повече ще се сблъсква и с недостиг на военни заради намаляването на броя на доброволците и увеличаването на размера на бонусите, които се изплащат при записване, е едно от доказателствата за това.

От месеци отделните области увеличават еднократните плащания за доброволците, които са отделно от федералните, и на повечето места надхвърлят 1 млн. рубли (11 хил. долара). От федералния бюджет пък се изплащат вече над 400 хил. рубли. Според руските власти обаче с настъплението на Украйна в Курска област се увеличават и желаещите да воюват.

Според Буданов недостиг на военни може да принуди Русия да извърши непопулярната мобилизация или да намали интензивността на бойните действия. Страната също така продължава да разчита най-вече на техника и боеприпаси от съветско време и според ISW не е ясно дали промишлеността може да отговори на намаляващите запаси и доколко Москва ще трябва да разчита на своите партньори Северна Корея, Китай и Иран за поддържане на темпото на бойните действия.

"Сбербанк" и ВТВ отварят клонове в окупираните украински територии

Две от големите руски банки - "Сбербанк" и ВТВ, отварят клонове в окупираните територии на Украйна, съобщава украинският Център за отбранителни стратегии. Досега големите руски компании, включително и вериги търговци на дребно избягваха да започват бизнес в четирите области, които Русия държи под свой контрол, за да не попаднат под санкциите на Запада и заради риска при работата в зони на конфликт. Преди години големите руски компании се престрашиха бавно да започнат открито работа в Крим, както и в окупираните зони на Луганска и Донецка област, в които руските войски навлязоха през 2014 година, отбелязват още анализаторите.