Кризата заради окупацията на руска територия от Украйна парализира Путин

Освен това, опитът да се удържи тази зона вероятно би означавал добавяне на допълнителни войски към 12-те хил. души, които действат на руска територия, а Украйна има остър недостиг на хора за армията. Това силно разтяга ресурсите на страната, заради което са и засилените молби на президента Володимир Зеленски към западните съюзници да позволят на военните командири на Украйна да насочват ракетите с голям обсег, които са предоставили на Киев, по-навътре в Русия.

На фона на цялата тази несигурност в неделя Зеленски посочи, че украинските сили възнамеряват да поддържат буферна зона, макар и да не уточни на каква териториална площ. Последното нещо, което Зеленски иска обаче, е да получи сериозен отпор в Курск или да види как победата се превръща в поражение поради високомерие. Това би подкопало морала в армията, който нахлуването на руска територия най-накрая повиши, включително и на западните съюзници.

Подобна теза изразява и Foreign Policy. Според медията окупацията на около 1000 кв. км руска земя е спукала многобройни балони в Русия и във възприятието на Запада за силата на режима и мотивите му за водене на война. Първият пукнат балон беше продължилата десетилетия пропаганда на Кремъл за предполагаемата екзистенциална заплаха за Русия, произтичаща от Украйна. Няма масово обществено недоволство, спонтанно формиране на милиции и дълги опашки от доброволци в бюрата за набиране на военен персонал. Никакви пламенни речи не са събрали руснаците в защита на родината и никакви банери с патриотични лозунги не украсяват улиците на Москва. Кремъл дори не нареди обща мобилизация, а главният говорител на руското правителство Дмитрий Песков дори не си направи труда да прекъсне отпуската си.

Руският гняв се насочи към Москва, а не към определяния от Кремъл като „нацистки“ режим в Киев. Контролираните от Кремъл социологически изследователи регистрират рязко покачване на недоволството от правителството. Голяма част от този гняв идва от жителите на района на Курск, които се оплакват, че са изоставени и пренебрегнати от местните власти и Москва.

За голямо разочарование на патриотичните блогъри, никой в ​​Курск не се съпротивлява, не се присъединява към партизански групи или дори не протестира срещу окупаторите, както се случи на безброй места в Украйна. В цяла Русия майки на наборници протестират срещу изпращането на техните необучени синове в зона на активни военни действия.

Останалата част от руската общественост, независимо дали поради самосъхранение, „заучена безпомощност“ или някаква друга причина, изглежда не се интересува дали част от Русия сега е окупирана от чуждестранни граждани, или не. Руснаците изглежда разбират, че противно на собствената им пропаганда, украинците не се опитват да унищожат Русия, а само да си върнат страната. Дори телевизионни експерти, подкрепящи войната, посочват, че Киев може да използва окупирани райони на Русия, за да „търгува“ територия за територия.

Вторият балон, който нахлуването на Украйна пукна, е образът на Путин като авторитарен лидер, който е изграден върху сила, ред и обещание да направи Русия отново велика. Очевидната му неспособност да защитава границите на страната кара Путин, който обвърза управлението си с възстановяването на изгубената руска империя, да изглежда слаб. Той почти изчезна от общественото полезрение, тъй като Кремъл се опитва да омаловажи инвазията. На руската държавна телевизия ѝ отне няколко дни, преди да превърне Курск в своя водеща новина, но никога не прекъсваше редовните си развлекателни програми.

Трето – като пренесе войната на руска територия, Украйна спука балона от заплахите на Кремъл за ескалация, основани на идеята, че съществуването на Русия, а не на Украйна, по някакъв начин е заложено на карта. Предполагаемата заплаха от НАТО вече не е тема за разговори. Русия не е призовала собствения си отбранителен съюз, Организацията на договора за колективна сигурност, както би се очаквало, ако съществуването ѝ беше застрашено.

През 2016 г. Путин позорно заяви, че границите на Русия не свършват никъде. Днес се оказва, че те също не започват на определено място. Това е може би най-значимият резултат от нахлуването на Украйна на руска територия. Досега всяка от заплахите на Путин, включително ядрените, се оказа куха – дори действителната граница на Русия не изглежда като „червена линия“. По този начин друг балон, който Курск пукна, е западната теория за ескалацията и червените линии, които карат Русия да изглежда много по-силна и по-решителна, отколкото е в действителност.

И накрая, инвазията пробива идеята, че руснаците колективно подкрепят войната само защото финансираните от правителството социологически проучвания показват това. Изглежда, че повечето просто вземат пример от Путин: В случай на проблеми просто ги игнорирайте и се надявайте да изчезнат.