Настроенията значително се промениха, след като Русия нахлу в Украйна в края на февруари 2022 г. Тогава Шолц обяви, че Германия ще модернизира бойните самолети, способни да носят ядрени бомби. Засега германското правителство изглежда не желае да отиде по-далеч от модернизирането на съществуващата инфраструктура, още по-малко да мисли (поне на глас) за свят, в който участието на Америка в сигурността на Европа е намалено.
След като Тръмп заплаши, че ще позволи на Русия да прави каквото си поиска с държави, които се харчат достатъчно за отбрана, в Германия започна дебат дали трябва да търсят допълнителна защита от Обединеното кралство и Франция. Финансовият министър Кристиан Линднер предложи стратегически диалог както с Париж, така и с Лондон за изследване на „колективната сигурност“. Въпреки това германското канцлерство смята многократните призиви на Франция за европейски ядрен чадър за илюзорни както по политически, така и по технически причини.
Политическите резерви са свързани с нестабилната вътрешна политика на Франция. На техническо ниво германското канцлерство посочва огромните разходи за засилване на ядреното възпиране на Европа в момент, в който много страни не изпълняват съществуващите цели за разходи на НАТО. Нещо повече, изграждането на способности също ще отнеме много време – „25 до 30 години“, според високопоставен служител на НАТО.
И все пак, въпреки официалното нежелание на Германия, бъдещето на ядреното възпиране на Европа се обсъжда в няколко мозъчни тръста за политиката на сигурност, университетски факултети и специализирани конференции в Германия - включително миналия месец, когато Германското общество за политика на сигурност беше домакин на дискусия за ролята на ядрените оръжия в европейската сигурност.
Поне няколко експерти по сигурността смятат, че идеята на Макрон си заслужава да бъде обсъдена, а отбранителната политика и планирането на силите в Европа – преразгледана.
Необходимостта да се примирят с променящия се ядрен пейзаж може да се почувства най-силно от тези страни - много от тях по-нови членки на НАТО - разположени географски по-близо до Русия. Най-шумна по въпроса е Полша, която граничи с Украйна, Беларус и силно милитаризирания руски анклав Калининград. За Полша и балтийските държави най-непосредствената грижа остава заплахата от конвенционална и хибридна война. Разговорът около ядреното възпиране се промени след началото на войната в Украйна и Варшава натиска за по-голямо участие в рамката за ядрено възпиране на континента - но с американците, не с французите.
Румъния, подобно на Полша, гледа на Москва като на основна заплаха, а на САЩ - като на своя „гаранция номер едно за сигурност“, според Юлия-Сабина Джоя, директор на черноморската програма на Близкоизточния институт. Освен това страната има най-дългата граница с Украйна сред членките на алианса.
Швеция, най-новият член на НАТО, също няма план да оспорва трансатлантическите отношения, поне публично. „Очевидно виждаме зловещите знаци, екстраполиращи реториката на Тръмп“, казва Якоб Халгрен, директор на Шведския институт по международни отношения. „Все пак апетитът е ограничен в говоренето за алтернативни сценарии по един или друг начин, които не включват много силна връзка със САЩ“, допълва той.
Разговорът на Швеция за ядреното възпиране обаче се промени след началото на войната в Украйна - още един знак, че континентът е изправен пред нова реалност. Не само, че Стокхолм се присъедини към НАТО, но скандинавската страна също подписа миналата година Споразумение за сътрудничество в отбраната с Вашингтон, което беше ратифицирано от парламента през юни и „не затваря вратата“ за разполагането на ядрени оръжия на негова територия. Това е огромна културна промяна за Швеция.
Поне засега бъдещето на европейския разговор за ядрено възпиране зависи от няколко избора с високи залози.Гражданите на трите ядрени сили на НАТО – САЩ, Обединеното кралство и Франция –гласуват тази година, а скептиците скоро може да дойдат на власт както в Париж, така и във Вашингтон. Това е една от причините, поради която е малко вероятно темата да се обсъжда открито по време на срещата на лидерите на НАТО, която ще се проведе във Вашингтон от 9 до 11 юли.
Няма съмнение обаче, че опасенията относно бъдещето на европейския ядрен чадър ще бъдат обсъдени поне в кулоарите.
Друга въпросителна повдига Франция – страната, която на първо място започна разговора. Ако крайнодясната партия „Национален фронт“ спечели предсрочните парламентарни избори в неделя или президентските през 2027 г., френският натиск за европеизиране на ядреното възпиране на Франция внезапно ще спре. Марин льо Пен многократно е критикувала натиска на Макрон да включи европейските партньори в разговора за френските ядрени оръжия и няма съмнение, че тя ще даде ясно да се разбере, че френското ядрено възпиране е само за национални цели.
И накрая, още не е ясно какво ще прави Тръмп, ако се върне в Белия дом за втори президентски мандат. Роуз Готемюлер, която беше заместник-генерален секретар на НАТО по време на администрацията на Тръмп и сега е в Станфордския университет, казва, че въпреки че Тръмп е имал различия с алианса, това не означава, че той ще изостави ядрения чадър, на който Европа разчита от Втората световна война насам.
Колкото и континентът да е живял под американския ядрен чадър в продължение на седем десетилетия, Европа никога не е била 100 процента сигурна, че някой американски президент наистина би натиснал ядреното копче, ако Европа има нужда от това.
преди 4 месеца Фантасмагории. Подобни статии са чиста загуба на време. Колкото разбира се да се размята пак плашилката Тръмп... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 месеца До: 1, точно така, вакснат фелник! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 месеца нашите силози могат отново да са заредени ... нали антиваксъре-газовици ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар