Европа тихо обсъжда ядрено бъдеще без САЩ

Както европейски, така и американски експерти казват, че е малко вероятно администрация на Тръмп да реши физически да премахне ядрените оръжия, разположени в Европа. Ядреното възпиране обаче зависи от политическото доверие и в Европа има неизказан страх, че Тръмп ще бъде по-малко склонен да се притече на помощ на европейските съюзници, отколкото неговите предшественици. Дали Путин ще бъде толкова уверен, че Тръмп ще е готов да рискува ядрена война, за да спаси Естония например?

„Французите и британците ще трябва да помислят за ядрената си позиция, ако Тръмп бъде избран и ако изпълни заплахата си да оттегли САЩ от НАТО“, казва Даниел Фрид, бивш посланик на САЩ в Полша. „За първи път от 60-те години на миналия век европейските страни трябва да поставят под въпрос американския чадър“, добавя той.

Амбициите на Макрон за ядрено възпиране на Франция не се харесаха точно на неговите избиратели. Крайнодесни и крайнолеви партии го обвиняват, че продава суверенитета на Франция на европейците. Това не му попречи да продължи да популяризира идеята, като я спомена още три пъти само през последните няколко месеца.

Великобритания, участник в проекта Манхатън по време на Втората световна война заедно със САЩ и Канада, стана третата страна с ядрен арсенал през 1952 г. след САЩ и Съветския съюз. Франция стартира ядрената си програма през 1954 г. и в началото на 60-те години бившият френски президент Шарл дьо Гол решава да стигне докрай и да разработи атомна бомба - по това време обосновката зад наличието на ядрени оръжия вече беше да станем по-независими от Вашингтон. (Франция напусна военната структура на НАТО през 1966 г. и не се присъедини отново до 2009 г.)

В момента Обединеното кралство има около 225 бойни глави, с които частично допринася за отбраната на НАТО. Очаква се този брой да нарасне през следващите години, след като през 2021 г. правителството на Обединеното кралство реши да повиши тавана до 260 бойни глави. Лондон е част от Групата за ядрено планиране на НАТО (NPG), но само министър-председателят на Обединеното кралство може да разреши използването на ядрени оръжия, дори ако те са разположени в контекста на отговор на НАТО.

Франция има около 290 бойни глави, но не е член на NPG. За сравнение, САЩ имат повече от 5000 ядрени оръжия, а Русия - 5580, според проучване на Стокхолмския международен институт за изследване на мира.

По всяко време Лондон и Париж имат поне една подводница с ядрени балистични ракети, която патрулира в моретата. Няколко дни след руската инвазия в Украйна Париж разположи три (от четири) подводници едновременно — безпрецедентно ниво на тревога. За разлика от Обединеното кралство, арсеналът на Франция е и във въздуха, с две ескадрили изтребители Rafale, оборудвани с ракети с голям обсег. Те могат да излитат както от френска територия, така и от френския самолетоносач "Шарл дьо Гол".

Какво би означавало предложението на Макрон на практика – твърде е рано да се направи оценка. Един вариант, който той предложи още през 2020 г., е европейските съюзници да започнат да участват в ядрените учения на Франция - както направи един италиански въздушен танкер през 2022 г.

Според френски депутат, който говори при условие за анонимност поради чувствителността на настоящата политическа ситуация във Франция, германски депутати от комисията по отбрана на Бундестага са задали въпроси за това как работи френското ядрено възпиране по време на съвместна среща с френски депутати в Берлин през края на януари. Комисията по отбраната на френското Национално събрание обмисля да ги покани във Франция, за да предостави повече информация. Решението на Макрон да свика предсрочни парламентарни избори - чийто втори тур трябва да се проведе в неделя - оставя тези планове на заден план.

Франция трябваше да разсее две недоразумения, казва Брюно Тертре, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания, който съветваше Макрон относно дипломатическата и военната политика по време на първата му президентска кампания през 2017 г. Едното е, че Франция обмисля намесата на институциите на ЕС, като даде на другите 26 държавни и правителствени ръководители на блока власт над френското ядрено възпиране. „Макрон винаги говори за Европа, а не за ЕС. Лондон не е част от ЕС“, обяснява той. „Париж също не се стреми ядрените му усилия да бъдат финансирани от други страни“, казва още той.

„Французите не обмислят ядрено възпиране без американците“, обяснява и Елоиз Файе, изследовател във Френския институт за международни отношения в Париж, като добавя, че дори Лондон и Париж да обединят сили, те няма да имат същия възпиращ потенциал като Вашингтон. „Франция предлага допълнителна застраховка живот в случай, че има някакви съмнения относно американците“, добавя тя.

Начин Париж да докаже, че не се опитва да замени американския ядрен чадър, а по-скоро да го укрепи, би бил Франция да стане член на Групата за ядрено планиране на НАТО и да обсъди тези въпроси на форум, включващ всички съюзници, включително САЩ, казват източници на медиите. Това ще бъде първият сигнал, че те се чувстват отговорни не само за ядрената защита на собствената си страна, но и за цяла Европа.

Справедливо е да се каже, че доста европейски страни смятат, че като поднови дебата за ядрения си чадър, Европа може да загуби много повече, отколкото да спечели. На първо място сред тях е Германия, която има история да казва „не, благодаря“ на ядрените напъни на френските президенти. Още през 2007 г. тогавашният френски президент Никола Саркози предложи на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел страната му да сподели ядрените си оръжия с Германия. Предложението беше посрещнато със смесица от недоумение и раздразнение в Берлин, където идеята за притежаване на ядрени оръжия отдавна е табу.

Това е основната причина, поради която Германия, въпреки че е най-голямата страна в Европа и най-мощната икономика, няма или не иска собствен ядрен арсенал. Когато тогавашна Западна Германия преговаряше за присъединяване към Западноевропейския съюз в началото на 50-те години, едно от условията беше забраната за придобиване на оръжия за масово унищожение.

Западна Германия в крайна сметка стана част от ръководената от САЩ програма за споделяне на ядрени оръжия в НАТО и в момента Германия разполага с приблизително 20 американски тактически ядрени бомби, разположени във въздушната база „Бюхел“ в Рейнланд-Пфалц. Вашингтон запазва контрола върху използването на оръжията, но германските бомбардировачи Tornado, които трябва да бъдат заменени от произведени в САЩ F-35 през следващите години, могат да ги носят, ако е необходимо.

Преди войната в Украйна разполагането на ядрени оръжия на САЩ на германска земя не беше единодушно подкрепено от политическите фракции в Германия. През 2021 г.  Социалдемократическата партия (SPD) на германския канцлер Олаф Шолц, Зелените и Свободната демократическа партия (FDP) формираха „коалицията на светофара“. Тогава съюзниците от НАТО се стреснаха, че те могат да се оттеглят от програмата за споделяне на ядрени оръжия. Те все пак не го направиха.