През месеците след речта на Макрон служители от различни европейски страни са се свързали с френските им колеги в търсене на повече информация за това, което държавният глава на Франция има предвид, според шест различни източника на медиите. Тези разговори се провеждат до голяма степен при закрити врата между служители и експерти и са предимно двустранни — не се провеждат в рамките на институциите на ЕС или НАТО. Все още няма дипломатически ангажименти на по-високо ниво.
В по-голямата си част разговорите са насочени към изясняване на идеята на Макрон. Как всъщност работи ядреното възпиране на Франция, което не е част от архитектурата на сигурността на НАТО? Ще сподели ли Париж вземането на ядрени решения? Има ли Франция достатъчно ядрени оръжия, за да възпира ефективно Русия? Наистина ли Макрон би застанал до Германия и други европейски партньори с ядрени оръжия при криза? Опитва ли се Париж да замени Вашингтон, или да се превърне във втори слой на ядреното осигуряване? Ще участва ли Обединеното кралство, другата ядрена сила в Европа?
Въпреки че много страни от НАТО споделят опасенията на Макрон относно Русия и посоката на американската политика, има и много скептицизъм относно това, което Париж всъщност може да предложи. Нещо повече, ключови държави, включително Германия и Полша, по никакъв начин не искат да оставят впечатление у Вашингтон, че отблъскват Америка, за да направят път на Франция. Самото говорене за проблема, страхуват се те, може да се окаже самоизпълняващо се пророчество при втори мандат на Тръмп.
Въпросът е наистина ли съюзниците от НАТО искат да разчитат по-малко на ръководена от Тръмп Америка, а повече на водена от крайнодясната Марин льо Пен Франция?
Камил Гранд, бивш помощник-генерален секретар на НАТО, който сега е изтъкнат сътрудник в Европейския съвет за външни отношения, казва, че дебатът протича предпазливо и тихо, за да се предотврати отслабването на американското възпиращо средство. Това обаче се случва и има последици, които повдигат въпроси за Обединеното кралство, САЩ и европейските страни, където са разположени американски ядрени оръжия. „Отваря се разговор, защото ядрената енергия възвърна мястото си в сигурността на Европа, което, макар и може би по-малко централно, отколкото по време на Студената война, е по-важно от това, което някой можеше да си представи през последните 20 години“, казва Гранд.
Речта в Швеция не е първият път, когато Макрон повдигна идеята Франция да използва ядрения си арсенал, за да защити Европа. Той излага концепцията за първи път през февруари 2020 г. в забележки пред френски военни офицери, но може би защото говори на френски и пред френска публика, никой друг не обърна внимание.
Освен това светът тогава беше различен. По-голямата част от вниманието на Европа беше насочено към задаващата пандемия. Путин все още не беше започнал масираната си инвазия в Украйна и европейските лидери се надяваха, че Тръмп ще изгуби президентските избори.
По време на Студената война Европа беше ужасена от възможността за ядрена война. След като Студената война приключи преди повече от 30 години, призракът на ядрената война отстъпи. Разбира се, Франция и Обединеното кралство все още имат своите арсенали, но на тях все повече се гледа като на остаряло оръжие от една отминала епоха.
Всичко това се промени заради конфликта в Украйна. Дори когато започна пълномащабната си инвазия, Путин изигра ядрената карта, като напомни на Запада, че Русия е мощна ядрена държава. Той предупреди за „зловещи последици“, ако Западът се притече на помощ на Украйна.
Тази подновена ядрена заплаха идва, когато много от предпазните средства се демонтират. Едно от последните споразумения за ядрените оръжия – договорът Нов СТАРТ, който налага ограничения върху разположените ядрени оръжия с голям обсег, изтича през 2026 г., а Путин обяви миналата година, че Москва повече няма да участва. Ядрената заплаха от негова страна се увеличава през последните месеци; през юни, за втори път в рамките на няколко седмици, Русия и Беларус проведоха съвместни учения по разполагане на тактически ядрени оръжия.
Руският президент посети и разполагащата с ядрено въоръжение Северна Корея, отдавна смятана за нестабилна и войнствена държава, което увеличава тревогите в Европа и Америка.
„Не можем да се преструваме, че нищо не се е променило“, коментира Роберт Пшцел, бивш полски дипломат и бивш служител на НАТО. „Околната среда вече е враждебна“, допълва той.
На този фон някои европейски страни модернизират своите самолетни флотилии, надграждайки бойните самолети, които използват за доставка на американски ядрени ракети, разположени на територията на съюзниците, като част от програмата на НАТО за „споделяне на ядрени оръжия“. Германия, Италия, Нидерландия и Белгия са част от програмата, а Полша няма търпение да се присъедини.
Напоследък Тръмп не говори толкова за оттегляне от НАТО, колкото подчертава условия за участието на САЩ, включително съюзниците да поддържат разходите за отбрана съобразно договореното от алианса и „да играят честно“.
преди 3 месеца Фантасмагории. Подобни статии са чиста загуба на време. Колкото разбира се да се размята пак плашилката Тръмп... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 месеца До: 1, точно така, вакснат фелник! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 месеца нашите силози могат отново да са заредени ... нали антиваксъре-газовици ?! отговор Сигнализирай за неуместен коментар