„Техеран на Волга“: Войната в сянка на Путин срещу Европа става все по-интензивна

Руски граждани са арестувани в Германия по обвинения в планиране на атака срещу военни съоръжения. Английската прокуратура твърди, че руски агенти са подпалили склад с помощи за Украйна. Швеция разследва предполагаеми саботажни действия, спонсорирани от Русия. Чешкото правителство обвинява Москва в саботаж на железниците.

Съобщава се, че междувременно Естония е разкрила множество руски заговори на своя територия. Руски кораби са заподозрени, че са атакували комуникационни кабели и вятърни паркове в Северно море. Сега Москва може да е замесена в подозрителни пожари - включително този, който обхвана търговски център - в Полша, пише Bloomberg.

Списъкът с обвинения става все по-дълъг. Русия, естествено, отрича каквато и да е вина, но където има толкова много дим - буквално или хипотетично - вероятно има и огън.

Както казва премиерът на Естония Кая Калас, Русия изглежда води „война в сянка“ срещу Европа – кампания, с която да отслаби подкрепата на Запада за Украйна или поне да накаже европейските страни за предоставянето на тази подкрепа.

С тази кампания руският президент Владимир Путин също така дава предварителна представа са това как Русия ще излезе от тази война – свръхагресивна и негодуваща.

Без значение какви загуби понася Москва в Украйна, независимо къде са фронтовите линии, когато сраженията приключат, Русия ще заема една осма от сушата на Земята и ще е един от най-важните геополитически актьори. Поведението на Москва ще оформи средата за сигурност в Европа и извън нея.

Много европейски правителства се страхуват, че Путин вече планира нови войни. Министърът на отбраната на Дания обяви, че Русия може да атакува един от европейските членове на Организацията на Северноатлантическия пакт в рамките на три до пет години.

Този сценарий не бива да се отхвърля напълно. Путин милитаризира руското общество и повишава отбранителното производство до рекордни нива. Ако той се съмнява в ангажимента на Америка към Европа – може би защото САЩ отново се готвят да си изберат за президент някой, който непрекъснато се присмива на НАТО, Кремъл може и да се изкуши да атакува и заграби територията например на балтийските държави, за да демонстрира точно колко кух е алиансът.

Все пак конвенционално руско нападение срещу Европа е малко вероятно. За да го осъществи, Путин ще трябва да мобилизира много жива сила и техника, защото армията му търпи брутални изтощения в Украйна. Дори след като тази война приключи, руските сили ще се опитат да окупират украинската територия, която контролират.

Освен това, докато САЩ остават ангажирани с НАТО, Путин знае, че атака срещу членки на алианса рискува да започне война, която той в крайна сметка ще загуби. Затова е по-вероятно Русия да действа подмолно, да разчита на главно асиметрични тактики, за да отслаби съюза, който не може да победи челно.

Путин със сигурност има мотив. Той твърди, че Западът вече води „истинска война“, с която да унижи Русия и да унищожи неговия режим. Той използва настоящата война, за да радикализира страната си - да я прочисти от либерални, умерени елементи, да индоктринира тийнейджъри и дори малки деца в краен национализъм, да създаде система, насочена към конфронтация с външния свят.

Руският президент е натрупал огромни запаси от враждебност към страните, които помагат на Украйна, и има много нетрадиционни средства за отмъщение. Русия отдавна спонсорира тайни актове на унищожение в Европа: още през 2014 г. руски агенти саботираха чешки складове с боеприпаси и оръжия, предназначени за Украйна. Неговият режим култивира престъпници и радикали като подставени лица и използва мигранти като оръжие, като изтласква хора към границите с Европа.

Руските власти използват и граждански способности, като например риболовни траулери, за да атакуват ценна подводна инфраструктура.

В продължение на години Москва спонсорира опити за преврати и заговори за убийства в множество страни, вкл. Черна гора и Германия. Понякога Кремъл премества или заплашва да премести своите сухопътни и морски граници със съседни държави.

Като се добавят и добре усъвършенстваните способности на Русия за водене на политическа война – операции за влияние, кибератаки и други средства за намеса, и Путин има всичко необходимо за нападение с нисък интензитет срещу Запада.

За да бъде ясно: това не е просто кампания за тормоз, някакъв пристъп на геополитическо дразнене. Тези тактики подкопават суверенитета на западните държави и разстройват политиката им. Най-фундаментално, те демонстрират, че гаранциите за отбрана на НАТО не могат непременно да спрат Русия да извършва понякога насилствени, макар и квазиприкрити, актове на агресия в Европа.

И тук способностите от висок клас подкрепят тактиката - руският ядрен арсенал, който Путин обичайно размахва, помага за възпирането на по-мощна реакция на Запада.

Така Русия се превръща в „Техеран на Волга“ - отслабен, но все по-войнствен режим, който използва проксита и други нетрадиционни инструменти. Ако не друго, тази Русия сега се оформя дори по-бързо, отколкото можеше да се очаква.

НАТО ще трябва да продължи да се превъоръжава срещу една явно ревизионистка, силно мобилизирана Русия, дори и само за да гарантира, че пълната конфронтация с алианса би останала много лош залог. Организацията обаче трябва да се подготви и за дълга битка в сенките, в която Русия намира креативни начини да тормози враговете си. Този вид студена война ще бъде достатъчно предизвикателство - дори ако Западът успее да удържи „гореща“ конфронтация с Путин.