Украйна се плъзга по ръба на катастрофата

Просто попитайте украински войник дали все още вярва, че Западът ще стои до Киев „колкото е нужно“. Това обещание звучи изпразнено от съдържание, след като изминаха четири седмици, откакто някои артилерийски части за последен път са изстреляли снаряд, както се оплакват военнослужещи от фронтовата линия.

Не само че украинските сили изчерпват боеприпасите. Закъснението на Запада да изпрати помощ означава, че на страната не ѝ достига нещо, което е дори по-трудно за доставяне от снарядите: бойният дух, необходим за победа, пише Джейми Детмър от Politico.

Моралът сред войските е мрачен, повален от безмилостни бомбардировки, недостиг на модерни оръжия и загуби на бойното поле. В градовете, отдалечени на стотици километри от фронта, тълпите от млади мъже, които се наредиха да се присъединят към армията в първите месеци на войната, вече ги няма. В днешно време кандидатите, които отговарят на условията, избягват набора. Много от тях даже са напуснали страната.

Детмър е правил репортажи от Украйна в продължение на месец и е на мнение, след десетки интервюта с политически лидери, военни офицери и обикновени граждани, че страната се плъзга към катастрофа. Дори когато президентът Володимир Зеленски казва, че Украйна се опитва да намери начин да не отстъпва, военните офицери приемат, че още загуби са неизбежни през лятото. Единственият въпрос е колко лоши ще бъдат. Руският президент Владимир Путин вероятно никога не е бил по-близо до целта си.

„Знаем, че хората сигнализират и го чуваме от областните управители и от самите хора“, казва Андрий Йермак, началник на кабинета на президента на Украйна Володимир Зеленски, пред Politico. Йермак и шефът му пътуват заедно до „някои от най-опасните места“, за да сплотят граждани и войници за битка. „Ние казваме на хората: „Името ви ще бъде записано в историческите книги“.

Ако ситуацията не се обърне скоро през тази трета година от руската инвазия, страната Украйна, каквато съществува в момента, ще бъде оставена в миналото, смята Детмър.

За война с такова определящо епохата значение мащабът на действията на западните лидери да помогнат на Киев да отблъсне руските нашественици е далеч от тяхната извисяваща се реторика. Това разочарование прави украинците от всякакъв ранг - от войниците, които копаеха окопи, до министрите, управляващи страната, уморени и раздразнени.

На въпрос от страна на Politico към външния министър Дмитро Кулеба дали смята, че Западът е оставил Украйна да се бие с една ръка, вързана на гърба, той отговаря: „Да, така смятам“. Зеленски обяснява залога още по-категорично - Украйна „ще загуби войната“, ако Конгресът на САЩ не се активизира и не предостави помощта, която стои блокирана от доста време.

Все повече изглежда, че залогът на Путин, че може да смаже украинската съпротива и западната подкрепа, може да се изплати.

Без голяма промяна в доставките на съвременни западни оръжия и друга помощ Украйна няма да може да освободи териториите, които силите на Путин сега държат. Това ще даде възможност на Русия да си отхапва от страната в бъдеще. Дори ако Русия не може да довърши Украйна, частична победа ще остави надеждите на Киев да се присъедини към ЕС и НАТО в неизвестност.

Последствията от такъв резултат ще бъдат сериозни за света. Путин ще претендира за победа у дома и, насърчен от разкриването на слабостите на Запада, може да възроди по-широките си имперски амбиции в чужбина. Литва, Латвия и Естония са особено уязвими и се засилват опасенията, че са следващите в списъка. Китай, който вече е все по-надежден партньор на Москва, вижда все по-малко причини да промени позицията си по въпроса, особено предвид желанието на властите да присъединят Тайван.

Голямата цел на Путин е вторият по големина град в Украйна

В момента най-спешната нужда на Украйна е от артилерийски снаряди - милиони от тях. Освен това Украйна казва, че се нуждае от над 20 системи за противовъздушна отбрана Patriot, за да защити войските на фронтовата линия и Харков, втория по големина град в страната. Градът е под яростна ракетна и артилерийска атака от седмици.

Нарастват опасенията, че Русия може скоро да се насочи към Харков в наземна офанзива.

„Символично е, защото казват, че Харков е първата столица на Украйна. Това е голяма цел“, коментира Зеленски в интервю за медийните издания на компанията майка на Politico - Axel Springer.

Украинската армия е подготвена за още загуби през следващите месеци. Олександър Сирски, главнокомандващ на въоръжените сили, предупреждава, че ситуацията на източния фронт на Украйна „значително се е влошила през последните дни“. Както самият Зеленски коментира пак наскоро – „опитваме се да намерим някакъв начин да не се оттегляме“.

Страховете за крехкостта на фронтовите линии се усложняват от безпрецедентния бараж от руски атаки, предназначени да извадят от строя електрическите мрежи на Украйна. Политическите лидери на Украйна признават, че общественият дух е упаднал и въпреки че всички се опитват да са оптимисти, разочарованието от Запада проличава във всеки разговор.

„Дайте ни проклетите Patriots“, сопва се Кулеба. Той не може да скрие раздразнението си от закъсненията, с които се доставят боеприпаси, но и изразява своята безусловна благодарност за цялата подкрепа, която страната му е получила досега от западните съюзници. Той предупреждава, че Украйна е в капана на порочен кръг: оръжията, от които се нуждае, са задържани или забавени. Западните съюзници се оплакват, че Киев се оттегля от някои места на фронта, а това прави по-малко вероятно те да изпратят повече помощ в бъдеще.

Настроенията сред висшите военни са още по-мрачни от тези на Кулеба. Няколко висши офицери са говорили пред медията с уговорката имената им да не бъдат разкривани. Те рисуват мрачна прогноза за потенциален срив на фронтовите линии това лято, когато Русия, с по-голям брой хора и готовност да приеме огромни жертви, започне очакваната си офанзива. Може би по-лошо, те изразяват опасения, че собствената решителност на Украйна може да бъде отслабена, защото моралът във въоръжените сили е подкопан от отчаяния недостиг на доставки.

Украинските командири призовават за повече войници - една оценка от бившия висш командир Валерий Залужни предполага, че ще им трябват допълнителни 500 хил. войници.

Зеленски и украинският парламент обаче се колебаят дали да наредят масова мобилизация. В интервю за медията Йермак казва, че важна причина – за някои може би е изненадваща, да не се пристъпва към масова мобилизация е, че тя няма да получи подкрепата на хората. Зеленски все още е „президент на народа“ и за него е много важно хората да направят нещо не само защото им е наредено да го направят.

Тук е проблемът: Западът не успя да предложи това, което е необходимо, и от своя страна подкопава волята на Украйна да направи каквото е необходимо. Страната е изправена пред екзистенциална криза – Путин буквално иска да я заличи от картата на света, и въпреки това очевидно не се събира достатъчно обществена подкрепа за мобилизация.

Младите украинци избягват военната служба

Трябва да се признае, че Украйна не се различава от съседните си европейски страни, където последните проучвания на общественото мнение показват, че голям брой хора биха отказали да бъдат мобилизирани дори ако страните им бъдат нападнати. Украйна обаче е страна във война. Екзистенциална битка като тази не може да бъде спечелена без мобилизиране на цялата нация.

Докато конфликтът продължава, украинците, които живеят в Киев и в централната и западната част на страната - далеч от фронтовите линии, изглеждат готови да се примирят с войната, която бушува на изток, стига да могат да се върнат към обичайния си живот. Призовките се избягват: подходящите млади новобранци намират други неща, които да правят с времето си.

Виталий Кличко, бившият шампион по бокс в тежка категория, който сега е кмет на Киев, казва, че разбира защо хората искат да се върнат към нормалното, като твърди, че това е здравословно. Той коментира пред медията, че желанието за възобновяване на ежедневните дейности е израз на неподчинение пред опитите на Путин да измори хората.

Може би той е прав. Пред безмилостния враг обаче, който демонстрира предимството си срещу зле оборудвана армия от защитници, подобно безпристрастно отношение изглежда като голям риск. Както сваленият главнокомандващ на Украйна Залужни установява и сам, рационалните предупреждения, че нещата може да не се развият добре, могат да създадат проблеми на коментатори и анализатори. Спирането на критичното мислене също няма да спечели тази война.

Западът се довери твърде много на санкциите и се осланяше на вярата, че те ще докарат Русия до крах. Има и пожелателни мисли за това, че руснаците се обръщат срещу Путин заради броя на жертвите или се надяват, че той може да бъде свален с преврат в Кремъл. Вместо това руската икономика остана устойчива и Путин засили властта си.

Вярно е, че преди да започне инвазията през 2022 г., руският лидер може да е бил подведен от своите шефове на разузнаването да вярва, че една кратка война ще му донесе бърза победа. Той обаче може да си позволи да чака. Миналия месец той си присъди още един шестгодишен мандат като президент. Той може да се примири и с патова ситуация: да задържи Украйна между победата и поражението, изключена както от НАТО, също означава победа.

Ранният изблик на патриотичен плам, който препълни наборните центрове, се изпари. Приблизително 650 хил. мъже в бойна възраст са напуснали страната си, повечето от които са се прехвърлили нелегално през границата.

Преди две години влаковете, тръгващи от Украйна, превозваха почти изключително жени, деца и възрастни хора, търсещи убежище. Сега около една трета от пътниците във влака, с който се е придвижвал Детмър, са мъже в бойна възраст. По някакъв начин те са успели да получат документи за отказ, за да напуснат.

В президентския кабинет на Зеленски неговите служители настояват, че все още са оптимисти. Западната помощ обаче, включително дълго отлаганият пакет от подкрепа от 60 млрд. долара на американския президент Джо Байдън, не може да чака още дълго.

Какво би направил Путин, ако Украйна не получи помощта от Запада, от която се нуждае, за да спечели? „Той би унищожил напълно всичко. Всичко“, казва Зеленски пред медиите на Axel Springer. Украинските градове ще бъдат превърнати в руини и стотици хиляди хора ще умрат, смята украинският президент. „Хората няма да избягат, повечето от тях, така че той ще убие много хора. Ще е кърваво“, посочва той.