Как се оценява огневата мощ на Русия след почти 18 месеца война?

Смята се, че около 200 хил. души са загинали след началото на руската война в Украйна. "Военният хазарт" на руския президент Владимир Путин не мина по план. Зашеметяващият неуспех на руския „блицкриг“ към Киев в първите дни и седмици на инвазията се оказа предвестник на дългосрочна борба по украинските бойни полета. Изискванията на широкомащабната, механизирана война от 21-ви век разкриха истината за уж модернизираните сили на Русия, като осветлиха корупцията и некомпетентността, които от години спъват военните на Москва.

Напук на всичко това Украйна оцеля. Киев успя да освободи около 50% от територията, завзета от силите на Кремъл от февруари 2022 г. насам, и е насочил погледа си към Крим и Донбас.

Въпреки проблемите, които решителните защитници на Украйна причиниха на руските нашественици обаче, войната на Путин продължава. Москва не показва намерение за отстъпление на фона на украинската контраофанзива, която не върви толкова бързо, колкото се надяваха западните партньори на Киев. Най-големият конфликт в Европа след Втората световна война се превърна във война на изтощение, пише Дейвид Бренън за "Нюзуик".

Войници

Първата вълна руски сили, нахлули в Украйна, наброяват около 190 хил. войници. Много от тях вече са убити, пленени или ранени толкова тежко, че никога няма да могат да се върнат на бойното поле. Според документи на Пентагона, изтекли по-рано тази година, към февруари руските жертви са между 189 500 и 223 000 души.

Този брой със сигурност се е повишил след още шест месеца боеве, а Киев твърди, че е ликвидирал 251 620 руски военнослужещи от февруари 2022 г. насам.

Загубите принудиха Кремъл да мобилизира нови ресурси. През август 2022 г. Путин нареди 13-процентно увеличение на броя на активните войници - около 137 хил. военнослужещи - с цел общият им брой да достигне 1,15 млн.

Месец по-късно Кремъл нареди "частична мобилизация", като призова 300 хил. резервисти. Въпреки слуховете за втора вълна, досега Путин предпочита постепенното разширяване на процеса, тъй като руските жертви се увеличават. Ако Москва предприеме втора вълна на мобилизация, тя може да повика още 500 хил. войници.

В момента въоръжените сили на Русия разполагат с около 1,3 млн. военнослужещи, като целта е до 2026 г. те да достигнат 1,5 млн. Според Международния институт за стратегически изследвания активната част на Сухопътните войски на Русия се смята, че включва около 550 хил. военнослужещи. Натоварването на армията от войната е ясно. Британският министър на отбраната Бен Уолъс заяви през февруари, че 97% от силите на Руската федерация вече са разположени на територията на Украйна, въпреки че са неспособни да постигнат значителен пробив на бойното поле.

Числата сами по себе си не разказват цялата история. Редовните въоръжени сили на Русия са подсилени със спомагателни части с различно качество.

В единия край на спектъра наемниците от групата "Вагнер", които бяха около 50 хил. в пика на групата преди злополучния ѝ бунт през юни, се оказаха най-ефективната част от руските сили. От друга страна, доброволците и насилствено мобилизираните войници от окупираните от Русия провинции в Украйна са слабо обучени и са претърпели голям брой жертви. Елитните сили на Русия са силно засегнати. Тези, които ще ги заместят, ще бъдат по-малко опитни и по-малко мотивирани.

Павел Лузин, руски политически анализатор, коментира, че разширяването на руската армия на хартия не е равнозначно на по-стабилна бойна сила. "Русия се опитва да създаде илюзия за готовността си за дългосрочна война", казва той. "Всъщност страната полага усилия, за да постигне прекратяване на огъня за няколко години (преди следващия етап на войната) и да запази завладените територии", допълва той.

"В същото време руското ръководство се страхува от поражение. Това е въпрос не само на политически изчисления, но и на идеология. По този начин Кремъл е готов да пожертва много руснаци, за да избегне поражението", заключава той.

Анализаторът твърди, че руската армия ще продължи да деградира от гледна точка на качеството и́, но в същото време изразява мнение, че Путин може да продължи да се бие докрай. Лузин прави съпоставка между руската армия и силите на "Ислямска държава", които - в продължение на конфликта в Близкия изток, отслабваха с всеки изминал ден, но отказваха да се предадат.

Танкове

Смята се, че повече от 2 хил. руски танка са били унищожени или пленени, което представлява около две трети от тези, които са били експлоатирани преди войната. Сред тях са десетки основни бойни танкове Т-90 - най-модерната руска платформа, доказала се в бойни условия. Най-съвременната система - широко рекламираният, но неучастващ в сраженията Т-14 "Армата", е произведен в ограничени бройки, но няма никаква роля в сраженията.

Ситуацията изглежда мрачна за руските бронирани дивизии, но централната роля на танка в съветската и руската военна доктрина означава, че Москва разполага с огромен запас от консервирани оръжия. Базата данни "Военен баланс 2021" изчислява, че на склад има около 10 200 танка, включително сравнително модерни платформи като Т-72, Т-80 и Т-90.

Само руските танкове в складовете представляват повече от шест пъти броя на украинските танкове. Въпреки това, предвид дълбоката корупция във въоръжените сили на Русия, не е възможно да се каже колко от тези танкове са годни за експлоатация.

Със сигурност Москва е протегнала ръка към военните складове. В хода на пълномащабната инвазия се появиха много видеоклипове и снимки, които показват как остарели танкове се изпращат на фронтовата линия.

От началото на войната в една от най-големите руски оръжейни складови бази - депото Вагжаново в сибирската република Бурятия, са извадени около 40% от консервираните машини. По данни на „The Moscow Times“ през септември 2021 г. въоръжените сили са имали около 3840 бронирани машини, съхранявани там. Към май 2023 г. са останали само 2270.

Въпреки чуждестранните подигравки към "музейните експонати" на Кремъл, дори старите танкове, които се отправят към фронта, представляват опасност за украинските войски. Някои от тях са използвани като статични оръдейни установки, а други са употребявани за пренос на импровизирани взривни устройства до украинските позиции - т.нар. "самоубийци".

Артилерия

Неуспехът на руския план за светкавична война означава, че нейната традиционно мощна артилерия е начело на последвалите боеве. Голяма част от пълномащабния конфликт се определя от артилерийски двубои на фронта, в които украинците често са превъзхождани по численост и въоръжение.

Войските на Киев бавно стопяват разликата, все по-често оборудвани с произведена в страни от НАТО артилерия. В продължаващата контраофанзива на Украйна руските батареи и складовете за боеприпаси, от които се захранват, са приоритетни цели за украинците.

Киев твърди, че е унищожил над 5 хил. руски оръдия от февруари 2022 г. насам, както и над 710 ракетни системи за залпов огън.

В инвентаризацията на IISS "Военен баланс 2023" се съобщава, че Русия все още притежава 4458 артилерийски системи от различни типове.

Гладът за снаряди е постоянен и за двете страни, независимо дали поради логистични проблеми, или чисто поради липса на наличност. Предвоенният запас от артилерийски снаряди на Русия е по-голям от този на Украйна и западните ѝ партньори. Всъщност централен елемент от западната подкрепа за Киев беше историческото производство на боеприпаси.

Военновъздушни сили

Въздушните сили на Русия се справят по-добре от сухопътните, но и те са претърпели значителни загуби. Продължаващата неспособност на Москва да установи въздушно превъзходство над много по-малките украински военновъздушни сили е един от най-големите ѝ неуспехи в пълномащабната инвазия до момента. Почти 18 месеца след началото на сраженията украинското въздушно пространство продължава да бъде оспорвано.

Украйна твърди, че е свалила 315 руски самолета и 312 хеликоптера. Смята се, че Русия разполага с около 900 изтребителя и 120 бомбардировача, което означава, че загубите ѝ в Украйна са малка, но значителна част от общата ѝ въздушна мощ. Неуспехът на Москва да наложи въздушно превъзходство означава, че руските самолети до голяма степен действат далеч от фронта, като изстрелват боеприпаси с голям обсег срещу украински военни, инфраструктурни и граждански обекти.

Много от по-модерните руски ракети, според съобщенията, разчитат на чуждестранни технологии. Предвиждаше се широката кампания на западните санкции срещу Москва в отговор на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. да задуши капацитета ѝ за производство на модерни оръжия, но независимо от това ракетите продължиха да падат върху украински военни и граждански цели.

През януари украинският министър на отбраната Олексий Резников заяви, че Русия все още разполага с около 19% от предвоенния си стратегически ракетен арсенал, който може да бъде използван. Сред наличностите са 144 от 900-те ракети "Искендер", 59 от 500-те "Калибр", 118 от 444-те Kh-101/555 и 162 от 370-те ракети Kh-22/32.

"Русия има по-голям остатък от тактически ракети", казва Резников. Това включва 326 от предвоенните 470 "Оникс", 6 672 от 8 000 С-300 и 312 от 500 Kh-29/31/35/58/59.

През следващите месеци Русия продължи да нанася удари на далечни разстояния, което означава, че тези числа са вече по-малки. Москва обаче е в състояние да продължи да произвежда, дори и при действието на западните санкции. Съобщава се, че Русия е използвала трети страни, които са и́ посредничели, за да внася електронни стоки с двойна употреба, които може да използва за необходимите военни компоненти. Владислав Власюк, съветник на Зеленски по въпросите на политиката на санкции, заяви през април, че Киев вече открива повече китайски компоненти в руските ракети.

Военноморски сили

Въпреки някои известни загуби, военноморските сили на Русия до голяма степен не са пострадали. Единствено Черноморският флот участва активно в пълномащабното нахлуване, като в процеса загуби флагмана си "Москва".

Ракетният крайцер клас "Слава" е сред осемте кораба, за които е потвърдено, че са унищожени, заедно с пет патрулни катера клас "Раптор", един високоскоростен щурмови катер, десантния кораб "Саратов" клас "Тапир", един десантен кораб клас "Серна" и спасителния влекач "Василий Бех".

Два десантни кораба от клас "Ропуча" са повредени, както и един миночистач от клас "Натя". За фрегатата "Адмирал Макаров" от клас "Адмирал Григорович" също се твърди, че е била повредена от Украйна при атака с морски дрон миналата година.

Според базата данни на Световния справочник на съвременните военни кораби за 2023 г. Русия все още има третия по големина флот в света след САЩ и Китай. Сред активите ѝ са един самолетоносач, 58 подводници, четири крайцера и 12 разрушителя, но не е ясно колко от тези военни плавателни средства са годни за активни бойни действия. 

(БГНЕС)