Войната срещу Украйна се корени в отказа на Путин да приеме, че Русия вече не е велика сила

„Не отписвайте Русия“ – това беше предупреждението на европейски дипломат с дългогодишен опит в Москва. В това има логика. Инвазията на руския президент Владимир Путин в Украйна се обърка ужасно, но Русия си остава огромна страна с изобилие от ресурси и безмилостно, брутално правителство, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.

Украинските разузнавателни служби смятат, че по-нататъшна мобилизация може да позволи на Русия да събере армия от 2 млн. души за подновена офанзива по-късно тази година. Украинският държавен глава Володимир Зеленски наскоро предупреди, че Москва скоро може да направи нов опит да превземе Киев.

Но дори пробив на бойното поле не би могъл да осигури на Русия трайна победа. Представете си, че силите на Путин извършат някакво зловещо чудо, победят Украйна и свалят правителството на Зеленски. Какво следва?

Реалността е, че наранената и изолирана Русия тогава ще затъне в десетилетна партизанска война, в сравнение с която Афганистан би изглеждал като пикник. Окупационните сили и колаборационисткото правителство в Киев биха били подложени на постоянни атаки. „Победата“ ще вкара Русия в дългосрочна катастрофа.

Путин и неговите съюзници продължават да намират утеха в историята. Русия претърпя ужасни поражения от Наполеон и Хитлер, но в крайна сметка надделя. Но тези войни бяха отбранителни. Знаейки, че няма къде да отстъпят, руснаците се биха до край. Този път украинците са тези, които защитават родината си.

В предишни големи войни Русия също така беше част от по-голяма европейска коалиция. Но сега, както Дмитрий Тренин, прокремълски стратег, отбеляза в скорошна статия: „За първи път в руската история Русия няма съюзници на запад“. Всъщност антируската коалиция се простира далеч отвъд Европа. Както Тренин мрачно добавя: „Сплотеността сред англоговорящите страни, Европа и азиатските съюзници около Съединените щати достигна невиждани досега нива.“

В тази нова ситуация Русия остава да търси приятели в Азия и Африка. Кремъл се утешава от факта, че водещи страни от „глобалния юг“ – като Китай, Индия, Южна Африка и Индонезия – не се присъединиха към международните санкции срещу Русия. Но, с изключение на Иран, тези страни не са предоставили на Русия военна подкрепа, която да компенсира западните оръжия, които се изливат в Украйна.

Разчитането на глобалния юг включва преориентиране на руската икономика, която през последните 30 години беше изградена предимно върху износа на енергия за Европа. Русия също така сега е опасно зависима от Китай.

Как Путин вкара страната си в тази каша? Корените на проблема са, че той не успя да приеме загубата на статут на велика сила, нещо, с което други европейски държави вече са се сблъскали. (Някои може да кажат, че Брекзит показва, че Великобритания все още не е в такава ситуация. Но откъм актове на самонараняване, той е нищо в сравнение с онова, което Путин причини на Русия. Катастрофалният еквивалент би бил британска инвазия в Ирландия.)

Европейският ред, към който Путин гледа с носталгия, бе изграден около съперничеството между великите сили. Неспособен да разбере една нова система - основана на сътрудничество между държавите, под чадърите на ЕС и НАТО - Путин в крайна сметка изолира Русия от целия европейски континент. Както казва Анджела Стент от университета Джорджтаун във Вашингтон, „Путин затвори прозореца към Европа, който беше отворен от Петър Велики през XVIII век.“

Ако Путин беше склонен да приеме, че Русия е трайно част от нивото под суперсилите, щеше да има възможности Москва да играе ролята на балансираща средна сила. Вместо това той се надхвърли в Украйна. Ироничното последствие е, че Русия вероятно ще излезе от тази война още по-отслабена като глобална сила.

Отчаяната ситуация на Москва доведе до известен нихилизъм сред част от елита на страната, като говорещи глави по телевизиите фантазират на висок глас за ядрена война и Армагедон. Руските стратези, които излагат все повече аргументи за продължаване на битката, правят това не защото виждат реалистична перспектива за победа, а защото поражението е твърде трудно за осмисляне. В мрачната си статия Тренин, бивш полковник от руското военно разузнаване и директор на сега затворения московски център Карнеги, твърди, че „макар да съществува теоретичен път за капитулация на Русия“, този вариант е неприемлив, защото би довел до „национална катастрофа, вероятен хаос и безусловна загуба на суверенитет”.

Страхът от този резултат кара Тренин да направи заключението, че Русия няма друг избор, освен да се бие като „страна-воин, защитаваща своя суверенитет и цялост“, въпреки че това ще изисква „големи жертви“ в продължение на „много години“. Следването на този кървав път, твърди Тренин, ще изисква „безусловния патриотизъм на елита“.

Но това е много странно определение за патриотизъм. Кой патриотичен руснак би искал да продължи да изпраща своите сънародници на смърт в брутална агресивна война, която прави страната по-бедна, по-изолирана, по-диктаторска и по-хулена по целия свят?

Истинските руски патриоти са тези (много от тях в затвора или в изгнание), които са решени да спрат Путин и неговата война. Само когато това се случи, Русия ще има шанс да възстанови своя морален, икономически и международен статут.