Кредитори по време на война - външният дълг на Украйна приближава 100 млрд. долара

Към началото на ноември 2022 г. външният дълг на Украйна набъбва до почти 100 млрд. долара и най-вероятно ще продължи да расте на фона на продължаващата война и нуждата от възстановяване. Как ще се справи Киев с бремето на дълговете, анализира информационната агенция Униан.

Според агенцията нещата не са толкова зле, колкото изглеждат на пръв поглед, макар че дълговете ще стигнат почти 100% от планирания преди войната брутен вътрешен продукт (БВП) за годината. За сравнение, през 2021 година съотношението е около 43%.

Сега страната не може да получи заем при нормални търговски условия, което е обяснимо при военен конфликт, но от друга страна това е от полза за Киев при връщането на заемните средства. В условията на война донори са държави партньори и международни институции, чиято цел не е печалба от отпуснатите средства - Международният валутен фонд (МВФ), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Често тези средства са под формата на грантове - например за постигането на конкретни цели. Според данни на Министерството на финансите на Украйна от началото на войната около 40% от цялото международно финансиране е безвъзмездно. Другите са при преференциални условия - със срок за връщане след десетилетия и при ниски лихви, или дори без лихви.

Отпускането на средства - и грантове, и при преференциални условия, обаче е обвързано с изисквания към властите в страната за реформи, особено в областта на съдебната система.

Кредитори по време на война

Основните кредитори на Украйна по време на войната са САЩ и ЕС, сочат още данните на финансовото ведомство. САЩ са отпуснали 13 млрд. долара, от които към 8,5 млрд. долара - безвъзмездно. ЕС пък е предоставил 11,5 млрд. евро, от които 626 млн. евро под формата на грантове.

МВФ, ЕИБ и Световната банка са отпуснали общо почти 7 млрд. долара, които ще трябва да бъдат възстановени. Германия и Канада са отпуснали по около 1,5 млрд. долара на Украйна, а Великобритания - 1 млрд. долара, под формата на заеми.

Допълнително правителството получи заем и от Националната банка в размер на 330 млрд. гривни (около 9 млрд. долара) от емитирането на държавни облигации. По този механизъм до края на годината Киев се надява да получи още 70 млрд. гривни до края на тази година и към 200 млрд. гривни през 2023 г.

Анализатори оценяват тази схема за финансиране като "печатане на пари от нищото", но властите са принудени да я прилагат, за да финансират военните си разходи. Преди дни украинският президент Володимир Зеленски коментира по време на пресконференция, че основната част от приходите в бюджета отива за нуждите на армията. Голямо перо са и разходите за освободените територии, тъй като се възстановява почти изцяло разрушената социална система и инфраструктура.

За 2023 г. в Киев се надяват почти изцяло на три източника на средства - МВФ, ЕС и САЩ. МВФ и ЕС обещаха по 12 млрд. евро през следващата година, а САЩ - по 1,5 млрд. долара на месец. Според сегашните изчисления на правителството това би било достатъчно, за да се покрие бюджетният дефицит на страната през следващите 12 месеца.

Украйна получи и отлагане на плащанията по дълговете, което също ще е от помощ за предстоящата година.

Възстановяване на украинската икономика

В Украйна изчисляват, че ще са необходими поне 4 години, за да се върне нивото на БВП отпреди войната. През 2021 г. брутният вътрешен продукт достигна стойност от 200 млрд. долара.

Затова и в страната се коментира нуждата от преговори за преструктуриране на дълга, включващо отсрочка на плащанията и възможно намаляване на лихвите, както и дори отписване на дългове. И няма да бъде особена изненада, ако Киев успее да го постигне, защото войната определено е форсмажор по всички правила.

Експерти в страната критикуват договореното през лятото отлагане на плащанията, защото реално тогава не се пристъпи към преструктуриране на дълговете. Реално обаче страната нямаше особен избор, ако искаше да получава допълнително финансова помощ от институциите и другите кредитори. При отказ от плащане на задълженията, които предстояха тогава, страната изпадаше в дефолт и оставаше без източник за средства, докато води военни действия.

Отлагането на плащанията запази доверието на кредиторите, на които Киев разчита за реконструкцията на страната. Но дали Киев ще успее да преструктурира дълга е друг въпрос. Всичко там зависи от уменията за водене на преговори, както и от реформите и борбата с корупцията.

Възстановяването на Украйна ще коства поне 750 млрд. долара, изчисли преди време украинският премиер Денис Шмигал. Той представи тази сметка по време на първата донорска конференция за Украйна, която се проведе в Лугано. Изчисленията обаче могат да се окажат съвсем примерни, защото войната още не е свършила. От началото на октомври например Русия атакува масово обекти на енергийната инфраструктура и вече повече от половината съоръжения са повредени. 

В последните месеци активно се коментира, че част от средствата за възстановяване ще дойдат от репарации - включително и от замразените руски средства в чужбина. А Украйна вероятно ще разчита на собствен "План "Маршал", който ще бъде още по-мащабен от предшественика си, предназначен за възстановяването на Германия след Втората световна война.