„Мъртвите“ сателити в орбита могат да повлияят на магнитното поле на Земята

Мъртъв космически апарат с размерите на камион се възпламенява с плазма и се пулверизира на прах и отпадъци, докато разкъсва йоносферата и атмосферата. Това се случва със сателитите за интернет услуги по време на повторното им влизане в атмосферата. Когато през следващото десетилетие бъде разгърнато пълното съзвездие от сателити, компаниите ще извеждат подобни апарати в орбита на всеки час, тъй като този вид интернет изисква хиляди подобни апарати. А това може да компрометира земната атмосфера или дори магнитосферата, пише The Guardian.

Космическите предприемачи залагат на сателитите за еднократна употреба като ключ към ново средство за богатство. В момента има близо 10 000 активни сателита и компаниите работят възможно най-бързо, за да изведат още десетки хиляди в орбита – като се очаква общият брой да достигне 1 милион през следващите три до четири десетилетия.

„Можем да стигнем до 100 000 сателита за 10 до 15 години“, споделя Джонатан Макдауъл от Центъра за астрофизика „Харвард-Смитсониън“. Тези сателити захранват хиперсвързани интернет услуги и може да превърнат някои милиардери в трилионери – с цената на обгръщането на планетата с токсичен боклук.

Проблемът е, че пространството, противно на общоприетото схващане, всъщност не е гигантска, самопочистваща се празнота. Космосът съдържа системи като магнитосферата, които ни поддържат живи и снабдени с кислород, като защитават нашата атмосфера. Пространството около нашата планета е плазмен пашкул, в който се крие живот.

Лесно е да се предположи, че магнитосферата е твърде обширна и здрава, за да може човечеството някога да окаже влияние върху нея, но дали това наистина е така?

И все пак малко хора обсъждат тази потенциална криза – може би отчасти, защото толкова много научни изследвания за космоса са преплетени с комерсиални космически начинания, които имат личен интерес да избягват тези въпроси.

Проучване показва, че в момента пепелта от изгорели сателити и друг вид космическа апаратура е толкова голяма, че може да послужи за изграждането на Айфеловата кула.

Земният озон е с дебелината на стотинка и скоро ще бъде притиснат от метална пепел, колкото още една Айфелова кула. И всичко това ще остане там за неопределено време.

Как бихме могли да мислим, че изгарянето на боклук в нашата атмосфера 24 часа в денонощието няма да вреди? Въпреки че някои изследвания са посветени на стратосферното натоварване – феноменът на сателитни и ракетни химикали, насищащи атмосферата с разрушаващ озона алуминиев триокис – човечеството също може да наложи „магнитосферно натоварване“ на нашата планета.

Дори нямаме ясна оценка на масата на всички региони в магнитосферата, но все пак ще я натоварим с останките на безброй гигантски космически апарати. Тези сателити с размер на SUV скоро ще горят в атмосферата на ежечасова база. За разлика от метеоритите, които са малки и съдържат само следи от алуминий, тези разрушени конструкции са огромни и се състоят изцяло от алуминий и други екзотични, силно проводими материали. А високопроводимите материали могат да създадат ефекти на зареждане и да действат като магнитен щит.

Земята е топка-магнит, която заобикаляме с бързо движещ се метален боклук. И досега, екстраполирайки от данни с отворен код, сегашният боклук в йоносферата показва очевиден електростатичен подпис, създаден от човека. Известно е, че отделни космически апарати могат да смущават околната среда с плазмени събуждания.

Дори ако само предизвикаме йоносферни смущения регионално – да речем, в райони на космически полети – тогава това може да причини дупки над озона. Това от своя страна може да позволи разрушаване на атмосферата и да изложи планетата на риск от загуба на обитаемост.

Ниската околоземна орбита се популяризира като „дестинация и икономика“ за сателити и дори космически хотели с ниска гравитация. Хора като Илон Мъск и Джеф Безос многократно заявяват, че космосът е ключът към човешкото дълголетие. Но какво, ако е обратното? Ами ако космическата индустрия е средството за смъртта на нашата синя планета? И какво, ако цялото това замърсяване, което космическите предприемачи създават, се случва по такъв мултидисциплинарен, недостъпен, неизучен начин, че ние дори не разбираме риска?

Нашата магнитосфера ни поддържа живи. Тя трябва да бъде защитена като земна среда. Вместо това, ние я натоварваме с електронни отпадъци, така че милиардерите да могат да търгуват електромагнитни сигнали за долари, от които наистина не се нуждаят.

„Нашата техническа цивилизация представлява реална опасност за себе си“, предупреждава Карл Сейгън в книгата си от 1997 г. „Милиарди и милиарди: Мисли за живота и смъртта на прага на хилядолетието“. Магнитосферата е нашата първа линия на защита срещу иначе смъртоносната слънчева радиация и всяко нейно замърсяване трябва да бъде интензивно изучавано и наблюдавано. Наистина, ако астероид с размерите на сателит на Starlink се насочи към Земята, той ще активира наблюдението на планетарната защита. Но тъй като това е създаден от човека обект, който влияе върху атмосферата, ние изобщо не го наблюдаваме.

Космическите компании трябва да спрат изстрелването на сателити, ако не могат да предоставят проучвания, които показват, че тяхното замърсяване няма да навреди на стратосферата и магнитосферата. Докато това замърсяване не бъде проучено допълнително, всички ние трябва да преразгледаме сателитния интернет.