Войната на Украйна срещу тъмнината и студа

През последните два месеца Русия засили нападенията си над украинската електропреносна мрежа, увеличавайки цената, която цивилното население плаща за отбранителната си битка. В резултат на това тя превърна във „войници на фронта" службите за спешна помощ, които се занимават с щетите и жертвите, причинени от руските удари, но също така и техниците и работниците на електроенергийните компании в страната. А така Украйна буквално води война срещу тъмнината и студа.  

Стратегията на Кремъл е ясна: принуден да води отбранителна война, след като мечтите за тридневна инвазия в стил „блицкриг" се изпариха, той реши да окаже натиск върху Украйна, като накара гражданите ѝ буквално да замръзнат през зимата. Тази тактическа и цинична задача има за цел да даде на Русия стратегически възможности: или да принуди правителството в Киев да преговаря, или да спечели време, преди да възобнови операциите.

Във вътрешнополитически план зимната стратегия на Москва има за цел също така превантивно да потуши нарастващите критики към провалената „специална операция", като увери руското население, че украинските цивилни граждани са изпаднали във възможно най-голямата мизерия, и да предложи на руските пропагандисти нещо, с което да злорадстват по телевизията.

Кошмарната „черешка на тортата" на циничната руска стратегия е възможността заради енергийната криза още цивилни да бъдат принудени да бягат, което ще увеличи икономическата тежест за съседните държави (и напомня за тактиката, която Владимир Путин използва в Сирия.)

Ракетните удари представляват и косвен удар по Европа: преди 10 октомври (когато започна кампанията) Украйна всъщност изнасяше електроенергия за Европа. След 10 октомври атаките нарушиха доставките не само в Украйна, но и в съседна Молдова, чието правителство е друга цел на Кремъл, пише в свой анализ за CEPA геополитическият анализатор Майкъл Хоровиц, който е и ръководител на анализаторския екип в Le Beck International.

С други думи, Русия премина от съвместни нападения срещу украински войници и цивилни към по-целенасочена зимна война срещу невоенни лица в домовете им. Новата стратегия беше обявена с ударите от 10 октомври и беше последвана от още седем мащабни атаки, насочени конкретно към украинската електрическа и водоснабдителна мрежа, с честота около една на седмица. Според служител на държавната електрическа компания „Укренерго" около 1000 ракети и дронове са били насочени към свързаната с енергетиката инфраструктура. И въпреки че стотици от тях са били прихванати от украинската противовъздушна отбрана, включително от нови и усъвършенствани западни противоракетни системи, нито една топлоелектрическа или водноелектрическа централа в страната не е останала незасегната от руските удари. Вече почти два месеца страната е принуждавана да се справя с енергиен дефицит от 15 до 20%, което я принуждава да се адаптира и да използва аварийни мерки за електрозахранването.

Руските атаки са съсредоточени както върху производството на електроенергия (електроцентрали), така и върху разпределителната мрежа (далекопроводи), като се предполага, че 50% от мрежата са засегнати в някаква степен от руската атака. Електроенергията не може да се съхранява, така че това е игра на постоянен баланс между производството и потреблението, с малка или никаква защитна мрежа.

В допълнение към физическите атаки Украйна е подложена и на ежедневни кибератаки, чиято цел е да създадат затруднения, като се таргетират ключови предавателни станции и намалят способността на Украйна да компенсира повредата на някои от централите си, като използва други. Всеки ден украинските техници трябва старателно да поправят и двете, за да поддържат стабилно електроснабдяване в цялата страна. 

Вечеря на свещи в ресторант в Киев. Снимка: ЕРА

Украинското производство на електроенергия също така е силно зависимо от ограничен брой централи, което е наследство от съветската ера и го прави по-лесна мишена от една по-разпръсната мрежа. В същото време около половината от производството на електроенергия в Украйна се осигурява от ядрени централи: Ударът по тези централи би представлявал значителна ескалация и би довел до риск от ядрени реакции, коментира Хоровиц.  

Но дори и без да удари тези централи, Русия е в състояние да засегне производството на ядрена основа: на 23 ноември обхватът на щетите за електроенергията в страната беше толкова мащабен, че всички атомни електроцентрали бяха изключени. Този автоматичен механизъм за безопасност има за цел да се избегнат аварии, тъй като ядрените електроцентрали се нуждаят от стабилно подаване на електроенергия отвън, за да захранват системите за поддръжка и да поддържат ядрата под определена температура.

На 23 ноември само една от украинските атомни електроцентрали успя да извърши много сложна маневра, наречена „островно захранване", която се състои в използването на едно от ядрата за захранване на цялата електроцентрала (създаване на „остров" в смисъл, че електроцентралата вече не трябва да бъде включвана отново към мрежата). Тази маневра позволява и сравнително бързо възобновяване на производството. Въпреки това други реактори не успяха (а може би дори не се опитаха) да приложат този процес. На спрените реактори им е необходимо време, за да се включат отново, особено ако реакторите са принудени да преминат в режим на „студено спиране", по време на което помпите, използвани от централите, вече не са топли. 

Тези подходи – „островно захранване“ или автоматично изключване и след това възобновяване на работата - крият собствен набор от рискове, особено ако се повтарят отново и отново. С други думи, Русия буквално си играе с (ядрения) огън, за да спаси провалената си „специална операция".

Фактът, че Украйна е успяла да запази осветлението след седем вълни от ракетни удари и удари с дронове, сам по себе си е подвиг и свидетелство за изобретателността на украинските техници. Електрическите мрежи не са изградени така, че да издържат на целенасочени вълни от атаки. Атакуваната страна е принудена да се състезава с времето, за да възстанови енергийната инфраструктура, преди Русия да отприщи следващата вълна от дронове и ракети.  

За съжаление, Украйна е едва в началото на дългата и трудна битка през тази зима, тъй като през следващите седмици температурите ще паднат още повече. Ръководителят на парламентарната комисия по енергетика и жилищно настаняване предупреди, че Украйна няма да може да ремонтира всяко повредено енергийно съоръжение тази зима, като предположи, че текущият дефицит ще продължи да влияе на мрежата и ще продължи да предизвиква планирани и аварийни прекъсвания на електрозахранването. А атаката от 23 ноември вече предизвика по-дълги прекъсвания и по-висок дефицит, което показва, че въпреки всички усилия на Украйна това не е битка, която тя може наистина да спечели.

Това не означава, че зимният удар на Кремъл срещу енергийната инфраструктура на Украйна е печеливша стратегия. В реч на президента Володимир Зеленски преди няколко седмици той подчерта, че украинците биха предпочели живот „без електричество", стига това да означава живот „без вас [т.е. Русия]“. Но това не означава, че руската зимна стратегия трябва да се пренебрегва.

В името на украинските цивилни, които сега още по-често понасят последиците от войната, и в името на осъждането на отговорните за това, което е равносилно на военни престъпления, Западът трябва да се противопостави на усилията на Москва да изключи осветлението в цяла една страна и да подкрепи Украйна във войната ù срещу тъмнината.