Украйна показва колко важен е Космосът за военното дело

Бруталната инвазия на Русия в Украйна показа ясно колко жизненоважен е космосът за нашата сигурност. През януари GPS изображения на руски войски, струпващи се по границите на Украйна, сигнализираха за предстоящото нахлуване. Откакто е започнала войната сателитните връзки поддържат фронтовите войски свързани с техните командири. Междувременно GPS-насочваните ракетни установки Himar наклониха хода на войната в полза на Украйна, позволявайки унищожаването на руски складове с боеприпаси и артилерия далеч зад вражеските линии. Това е първият голям конфликт, в който и двете страни разчитат силно на космическите способности. Но няма да е и последният, пише за Financial Times Андерс Фог Расмусен, бивш генерален секретар на НАТО и настоящ член на Европейската космическа агенция.

Значението на космоса по време на войната в Украйна отразява колко важна е станала за живота на всички ни дейността в земните орбити. През последните години САЩ, Русия, Китай и Индия значително засилиха своите космически възможности. Във време на повишено геополитическо напрежение Европа не трябва да изостава.

Предстои среща на европейски министри в Париж, на която ще се обсъжда бъдещето на космическата програма на Европа. Едно заключение вече е ясно - сигурността и просперитетът на нашия континент все повече ще разчитат на способността ни да действаме в космоса. За това се нуждаем от сигурна инфраструктура, открит и безопасен достъп и устойчива човешка дейност.

В Украйна Русия все повече взема за цел критична гражданска инфраструктура. Москва започна многократни ракетни атаки срещу електроцентралите и електрическата мрежа на страната. Целта е ясна: животът на цивилните през зимата да бъде възможно най-труден. Русия дори се прицели в инфраструктура извън Украйна, като се твърди, че саботира подводни тръбопроводи, пренасящи газ за Европа.

Москва дава да се разбере, че възприема критичната инфраструктура като легитимна цел във всеки бъдещ конфликт. Това включва активи в космоса. В първите дни на войната Русия предприе кибератаки срещу сателитните комуникационни системи на Украйна. Миналата година тя извърши анти-сателитни тестове в ниска околоземна орбита, доказвайки, че има капацитета да извършва физически удари в космоса, ако реши да го направи. Тази заплаха беше изрично изразена миналия месец, когато високопоставен руски служител заяви пред ООН, че търговски сателити на САЩ и техните съюзници могат да бъдат „легитимни цели за ответни удари“.

Европа трябва да може да действа автономно в космоса. Миналия месец собственикът на SpaceX Илон Мъск публикува в Twitter „мирен план“ за Украйна и също така заплаши да прекъсне достъпа до сателитите Starlink на компанията му. Този план може да е бил взет направо от отдела за дезинформация на Кремъл. Той призова Киев да отстъпи части от територията си на Русия и да се ангажира с военен неутралитет. Непохватната намеса на Мъск в геополитиката подчертава опасностите от космическите монополи. Европа не може да позволи нейната критична инфраструктура да бъде обект на капризите или туитовете на един милиардер. 

Най-добрият начин да се избегне това е европейските лидери да настояват за по-отворен и конкурентен пазар в космоса. Нашите компании трябва да могат да се конкурират при равни условия, като същевременно ни гарантират, че поддържаме основни способности в рамките на континента. Това е важно, защото изследването на космоса стимулира иновациите. То разширява нашите технологични хоризонти, създава нови индустрии и движи разбирането за нашето място във Вселената. Но то може да донесе тези ползи, само ако нашата дейност в космоса е безопасна и устойчива. В момента не е ясно, че случаят е такъв.

По-специално, ниската околоземна орбита рискува да стане опасно задръстена с все по-големи и по-големи обекти. Това се дължи на изстрелването на мегаконстелации от сателити от компании като SpaceX и Amazon. През 2018 г. имаше само 2000 сателита в орбита. До края на това десетилетие те може да са 100 000: 50-кратно увеличение. Както Европейската космическа агенция, така и НАСА алармираха за нарастващата заплаха от пренаселеност, сблъсъци и генериране на отломки.

Точно като въздушните, сухопътните и водните ресурси, околоземното пространство е крехко. Нови правила са крайно необходими, за да управляват човешката дейност там. За съжаление глобалният консенсус е невъзможен при сегашното напрежение. Време е Европа да се активизира. Ние сме в челните редици на справянето с проблемите на околната среда на Земята, трябва да направим същото и в космоса.

Трябва да разберем и адресираме рисковете преди да е станало твърде късно. Нашите учени и компании трябва да работят със съюзници, за да разберат каква дейност могат да издържат земните орбити, както направихме с морските пътища и гражданското въздушно пространство. След това регулаторите трябва да определят ясни условия, когато предоставят пазарен достъп на сателитни компании, което намалява риска от сблъсъци.

Европа трябва да бъде смела. Ако не успеем да адресираме опасенията за сигурността, ще бъдем по-слаби. Ако не успеем да осигурим равни условия, ще бъдем по-бедни. И ако не успеем да направим нашата космическа дейност безопасна и устойчива, тогава бъдещите поколения ще платят цената, заключава Андерс Фог Расмусен.