САЩ отричат състоянието на собствения си дълг – и това няма да свърши добре

Може би не е изненадващо, че Доналд Тръмп и Камала Харис не казват нищо за най-голямото икономическо-политическо предизвикателство пред САЩ – а именно как да се овладее държавният дълг. Борейки се за победа, те предпочитат да наблегнат на теми като по-ниските данъци и/или по-високите публични разходи. В една дълбоко разединена държава, където всеки е избрал страна и победата над врага е всичко, което има значение, няма място за тревоги за бюджета и сложни решения, включващи сделки и компромиси, пише колумнистът на Bloomberg Клайв Крук в материал.

И все пак бъдете сигурни, че предстоят трудни избори, по един или друг начин. Запитан как е банкрутирал, един от героите на Ърнест Хемингуей казва: „Постепенно и после внезапно“. Същото е и с правителствата. Американската фискална политика твърдо върви дефолт – и всяко нежелание да се изправи пред тази перспектива я прави още по-трудна за избягване.

Тази истина е замъглена не само от политическите войни, които се водят в САЩ, но и от начина, по който се събират прогнозите за държавния дълг. Най-новите прогнози на Бюджетната служба на Конгреса показват, че нетният публичен дълг нараства от приблизително 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година до малко над 120% в рамките на 10 години. За съжаление, това е най-добрият сценарий.

Като за начало обаче, той вече е остарял. Последните фискални данни показват все още нарастващ дефицит отчасти поради по-високите лихвени проценти. (Годишните разходи за лихви ще надхвърлят 1 трлн. долара тази година за първи път.) В допълнение, прогнозите предполагат, че данъчните облекчения, приети по време на администрацията на Тръмп през 2017 г., ще изтекат по график в края на следващата година – характеристика на фискалната политика на САЩ, чиято единствена цел бе да замаскира истинските бюджетни последици от тази мярка.

Тръмп обеща, че данъчните облекчения ще бъдат удължени; Харис казва, че данъците няма да се увеличат за повечето данъкоплатци. Пълното удължаване би добавило още около 4 трлн. долара към 10-годишния дефицит – само малко по-малко от всички приходи, събрани миналата година.

По закон Бюджетната служба на Конгреса приема, че социалното осигуряване, здравното осигуряване и други така наречени задължителни програми продължават да бъдат финансирани, дори когато свързаните с тях доверителни фондове са изчерпани. Последствията за дефицита са прикрити от натиск за намаляване на дискреционните разходи за отбрана, правоприлагане, транспорт и т.н., които трябва да се свият като дял от икономиката. (Но по-вероятно е по-специално разходите за отбрана да нараснат като дял от икономиката, може би значително.) Прогнозите също така предполагат стабилен икономически растеж, без рецесии и скокове в разходите по държавните заеми.

Тази последна точка е от решаващо значение. Поради ролята, която лихвите играят в динамиката на дълга, прогнозите за неустойчив държавен дълг са в известен смисъл заблуда. Моделите, управляващи прогнозите, трябва да третират бюджетния проблем като такъв, който предстои да бъде разрешен, дори и да не е. Вместо да се приеме, че налице е опростено решение, на моделите се казва да приемат, че са изправени пред „политически токсично увеличение на данъците“. Без пробив по отношение на принципите на работа моделите просто се сриват: инвеститорите виждат, че правителството ще фалира, като се има предвид настоящата политика, така че настояват за по-високи лихвени проценти, дефицитът нараства и увеличението на дълга се ускорява. Оттам лихвените проценти се увеличават още повече, дефицитът се повишава още повече и фискалният крах преминава от „евентуално в даден момент“ към „Какво се случи току що?“.

Всъщност анализаторите са принудени да коригират моделите си, като накарат симулациите да приемат, че въпреки всички индикации за обратното, без значение колко голям става дългът, Вашингтон по някакъв начин ще реши проблема, преди инвеститорите да изпаднат в паника.

Този необходим за изчисленията свръхоптимизъм е достатъчно тревожен. По-лошото е, че дългът може да стане толкова голям, че да стане невъзможен за поддържане, ​​независимо от магическите пробиви в последния момент. Скорошен доклад на Penn Wharton Budget Model (PWBM) предполага, че САЩ, предвид специфичните си характеристики (не на последно място нисък дял на спестявания), не биха могли да поддържат съотношение на дълга от повече от 200% от БВП при никакви обстоятелства. В този момент данъците, необходими за стабилизиране на дълга, ще бъдат толкова огромни, че ще спрат икономиката.

Икономистите на PWBM добавят, че 200% е граница, базирана на благоприятни предположения, като по-правдоподобната стойност е по-близо до 175%. Веднага щом на този героичен отказ да се изправиш пред реалността бъде сложен край, нещата ще се разпаднат. Ключовият момент е, че тази максимална стойност не е най-големият размер на дълга, който САЩ могат безопасно да поемат; дългът вече е повече, отколкото страната може безопасно да понесе. По-скоро, според логиката на модела, това е точката, в която дефолтът става от труден за избягване на невъзможен за избягване.

Тази точка, от която няма връщане, все още може да изглежда доста далечна – но от години последователни прогнози за дълга се насочват към нея и няма признаци, че това ще се промени. Рецесия и/или промяна на настроенията на финансовите пазари биха влошили сериозно аритметиката. Намаляването на дълга вече би било предизвикателство, ако предположим, че някой има намерение да опита, каквото никой не е изразил. И задачата става все по-трудна.

Новото лейбъристко правителство на Великобритания базира предизборната си кампания отчасти на фискалната безотговорност на своите консервативни предшественици. След като обеща да се справи с проблема, то все още се затруднява да намери правилни отговори, но поне целта е призната и се полагат усилия. Американските политици продължават изцяло да пренебрегват въпроса. И не им се държи сметка за това – нито от гласоподаватели, нито от пресата и (с изненадващо малко изключения) дори от експерти анализатори. Прекалено заета да води жестока междупартийна война, страната е блокирана в състояние на отричане на собствения си дълг. А това няма да свърши добре.