Предвижда се държавният дълг да нарасне до 28,8% от БВП до края на 2026 г.

Законопроектът за държавния бюджет на България за 2024 г. предвижда максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет през следващата година, да бъде в размер до 12,7 млрд. лв., се посочва в Стратегията за управление на държавния дълг в рамките на следващите три години, публикуван от финансовото министерство за обществено обсъждане.

През периода 2024-2026 г. се очаква нарастване на държавния дълг както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП. Прогнозира се държавният дълг да достигне 48,9 млрд. лв. в края на 2024 г., 57,2 млрд. лв. в края на 2025 г. и 66,5 млрд. лв. в края на 2026 г., като се отчита ръст средно за прогнозния период от около 8,7 млрд. лв. Като дял от прогнозния БВП дългът нараства до 23,8% в края на 2024 г., до 26,3% през 2025 г. и 28,8% към края на 2026 г., със средногодишен темп на нарастване за периода 2024-2026 г. от 2,5 процентни пункта.

Планира се дългово финансиране в размер на 11,6 млрд. лв. за 2025 г. и в размер на 11,7 млрд. лв. за 2026 г., като предстоящите през този период погашения по дълга са в размер на 3,6 млрд. лв. през 2025 г. (в т.ч. 0,3 млрд. лв. по външния държавен дълг и 3,3 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг) и в размер на 2,8 млрд. лв. през 2026 г. (в т.ч. 0,3 млрд. лв. по външния държавен дълг и 2,5 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг).

За целия тригодишен период се очаква в лихвената и във валутната структура на държавния дълг доминантен да се запази делът на дълга с фиксиран лихвен процент и на този, деноминиран в евро и лева. В края на периода около 98,5% от дълга ще бъде съставен от задължения с фиксирани лихвени проценти, а почти цялото дългово портфолио ще е в евро и в лева.

Очакваното нарастване на държавния дълг обуславя и динамиката на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт. През периода 2024 - 2026 г. се предвижда разходите за лихви да се увеличават и да достигнат съответно до 966,8 млн. лв. (или 0,5% от прогнозния БВП) за 2024 г., близо 1,513 млрд. лв. (0,7% от прогнозния БВП) за 2025 г. и над 2,259 млрд. лв. (1,0% от прогнозния БВП) за 2026 г.

С предвидения за 2024 г. дълг се обезпечава възможността за емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния дългов пазар и на международните капиталови пазари, така и за сключване на структурни програмни заеми в размер до 500 млн. евро с ЕИБ и БРСЕ за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейските фондове при споделено управление, през програмния период 2021-2027 г.

Размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран през 2024 г., възлиза на 3,5 млрд. лв., от които 2,9 млрд. лв. (1,5 млрд. евро) за падежа на еврооблигации (пласирани на международните капиталови пазари през 2014 г.) и 0,4 млрд. лв. за падежа на държавни ценни книжа (емитирани на вътрешния пазар през 2014 г.), както и 0,2 млрд. лв. за погашения по държавни заеми. Освен за рефинансиране на дълга, дълговото финансиране е предвидено за осигуряване на средства за покриване на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв.

През 2024 г. със законопроекта е определен максимален размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината до 4,5 млрд. лв., от които 4,4 млрд. лв. по Закона за държавния дълг във връзка с финансиране на стратегически проекти от енергийния и транспортния сектор: за инвестиции на „НЕК“ ЕАД, свързани с модернизация на ПАВЕЦ „Чаира“ и увеличаване на обема на долния резервоар на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа за общо до 155 млн. лв.; за изграждането на нова ядрена мощност на АЕЦ „Козлодуй“ в размер до левовата стойност на над 1,5 млрд. евро, за купуване на нови влакове за пътническите превози на БДЖ в размер на левовата стойност на 300 млн. евро.

Същевременно, с проекта на ЗДБРБ за 2024 г. е продължена възможността за издаване на предвидените в ЗДБРБ за 2023 г. държавни гаранции, по нови заемни споразумения за плащания на „Булгаргаз“ ЕАД в размер на 150 млн. евро и за инвестиции на „Булгартрансгаз“ ЕАД във връзка с финансиране на проекта за разширение на капацитета на газохранилището „Чирен“ в размер до левовата равностойност на 207,586 млн. евро.

В тригодишна перспектива се очаква консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ да достигне до 50,9 млрд. лв. (24,7% от прогнозния БВП) в края на 2024 г., 58,7 млрд. лв. (27,0% от прогнозния БВП) в края на 2025 г. и 67,8 млрд. лв. (29,3% от прогнозния БВП) в края на 2026 г.

Очаквания за икономическо развитие

Според стратегията се очаква нарастване на БВП през 2024 г. до 3,2% поради ръст на инвестициите в икономиката. Очаква се висок растеж на публичните инвестиции и активизиране на частната инвестиционната активност. По-слабото нарастване на заетостта и кредитите ще се отразят в забавяне на растежа на потреблението на домакинствата. Подобрението на външната среда ще подкрепи износа, но в резултат на силното вътрешно търсене растежът на вноса ще изпревари този на износа. Приносът на нетния износ ще е отрицателен. През 2025 и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%.

Предвижда се забавяне в растежа на вътрешното търсене поради по-слабо нарастване на публичните разходи и на частното потребление, предизвикано от забавяне в растежа на доходите. Очаква се постепенно забавяне и на темповете на растеж на износа и вноса и свиване на отрицателния принос на нетния износ към растежа на БВП. Номиналният БВП ще нараства с около 7% средногодишно за периода. Годишният темп на нарастване на заетостта ще се забави от 0,6% през 2024 г. до 0,3% през 2026 г.

Коефициентът на безработица към края на прогнозния период е 3,9%. Динамиката на доходите от труд ще остане висока през 2024 г. (11,2%), успоредно с очакваното ускоряване на растежа на реалната производителност. По-висок принос се очаква и по линия на нарастване на минималната работна заплата в страната, в съответствие с приетите нормативни промени за нейната актуализация.

Инфлацията ще продължи плавно да се забавя, най-вече с очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г.

През прогнозния период (2024-2026 г.) се очаква входящ поток на преки чуждестранни инвестиции възлизащ на около 3,9% от БВП годишно. Растежът на вземанията от частния сектор ще се забави от 8,1% през 2024 г. до 7,9% в края на прогнозния хоризонт, при понижаване на темпа на растеж на кредита за домакинства.

Стратегията отчита възможни негативни ефекти от войната в Украйна и събитията в Близкия изток върху икономиките на ЕС и на България, като ръст на международните цени и нарушаване на глобалните вериги на доставки биха довели до запазване на по-високи темпове на инфлация и задържане на рестриктивна парична политика по-дълго от очакваното.

Представената от правителството прогноза е изготвена с допускане за плавен преход в доставките на енергийни суровини за преработка в страната.

Проектът на стратегията е публикуван на портала за обществени консултации www.strategy.bg до 28 ноември.