Парламентът задължи кабинета и БНБ да ускорят процеса на приемането на еврото от 1 януари 2024 г.

С голямо мнозинство и с гласовете на ГЕРБ, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България" (общо 157 души "за") българският парламент задължи служебния кабинет на Гълъб Донев и Българската народна банка (БНБ) да работят за ускорено влизане на България в еврозоната от 1 януари 2024 г. Това стана с проект на решение на ГЕРБ, който предвижда ускорена работа по пътя към еврозоната. В него се предлагат ускорени консултации със съответните институции в зоната на единната валута за постигане на целта за влизане в общия валутен съюз от началото на 2024 г.

Предвижда се Министерският съвет и БНБ да ускорят техническите дейности по подготовката спрямо приетия миналата година национален план за въвеждането на еврото. А в последната точка се посочва, че България приема еврото по курса, по който сега е обвързан левът с нея – 1,95583.

Предложението бе прието с широко мнозинство - за 157, против 28 и въздържали се 23 гласа. 

"Възраждане" бяха против проекторешението, а БСП и "Български възход" гласуваха с "въздържал се".

Според друг проект на Кристиян Вигенин от БСП бе предложено точка трета за курса да отпадне, а в точка втора да отпадне целевата дата за присъединяване - 1 януари 2024 г. Това предложение беше отхвърлено с едва 21 гласа за, 149 против и 36 въздържали се.  

„Множество правителства са показали политическа воля България да се присъедини към клуба на богатите и развити държави в ЕС. В момента без твърд политически ангажимент за продължаване на европейската интеграция бихме подложили на съмнение тази решителност на България, която от своя страна поставя под сериозен риск постигането на този национален приоритет“, заяви при представянето на аргументите Десислава Атанасова, председател на парламентарната група на ГЕРБ.

Радев обяви, че институцията си върши работата и е изготвила механизъм за присъединяване към еврозоната. По думите му обаче има 18 месеца забавяне в цялата подготовка, което е функция на политически решения, които не са взети. 

Темата бе коментирана и от вицепремиера Атанас Пеканов, който изреди всички потенциални ползи на България от приемане на еврото и призова страната да не се отказва от пътя на финалната права. Пеканов припомни и позиция на БСП, изразена по време на конгрес от 2017 г. за еврото, която за разлика от сега е била положителна и той я определи като визионерска за разлика от настоящата.  

Дебатите

При дебатите за решението, което трябваше да вземе българският парламент, Десислава Атанасова от ГЕРБ подчерта, че присъединяването на България към еврозоната е крайна фаза на присъединяване към европейската интеграционна система. Тя напомни, че българското правителство и институции изпълниха всички условия на Европейската комисия, ЕЦБ и държавите членки на ЕС, взети с решение на Народното събрание на 20 юни 2020 г.

Служебният финансов министър Росица Велкова. Снимка: БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА „При подготовката с целева дата 1 януари 2024 г. всички управляващи правителства ускориха работата за влизане в ERM II. Приет бе национален план и той е стратегическият документ, който ползва добрите практики“, посочи Атанасова. Тя подчерта, че в него са дефинирани правилата за преизчисляване на цените, на депозитите и заемите и разпространението на банкноти и монети, както и че е повишена информираността на българските граждани.

Депутатът заяви, че интеграцията в еврозоната между държавите се развива по-добре, отколкото в ЕС като цяло. Атанасова настоя за необходимост от ускоряване на консултациите на Министерския съвет и БНБ, което да даде „ясен сигнал на политическите партньори в ЕС независимо дали ще има редовно правителство или служебно“.

По време на разискванията проф. Румен Гечев потвърди, че парламентарната група на БСП ще гласува въздържал се. По думите му българските институции не са представили сравнителен икономически анализ с числа и доказателства за ефекти от приемането на еврото.

„Какъв е курсът при приемането на еврото зависи от Съвета на Европа и ЕЦБ и не можем да ги задължим да ни приемат при този курс“, каза Гечев. Според него натрупаната инфлация не е в полза на България. „Без да има анализ за ефектите за българската икономика няма да се съгласим да се включим към „Клуба на богатите“, каза още депутатът и дори нарече европейските страни в еврозоната „Клуб на измъчващите се“ и направи сравнение, че не държим да се „качим на влака, който се движи в обратна посока“.

Десислава Атанасова увери, че 44-то Народно събрание през 2020 г. е приел , че при този обменен курс е решил България да влезе в еврозоната.

"Еврото е стабилна валута, защото и в момента България взима заеми основно в евро", каза Асен Василев от "Продължаваме промяната". По думите му стабилна валута е и щатският долар, но не и руската рубла.

Василев коментира, че в момента парламентът дава мандат на финансовия министър, на министър-председателя и на гуверньора на БНБ за какъв курс да преговарят с Европейската централна банка и им казва, че нямат право да се съгласяват на никакъв друг курс. Той посочи, че от ПП също няма да приемат нищо друго. Той отбеляза, че за последно българският лев е бил стабилна валута след Първата и преди края на Втората световна война, когато е имал златно покритие. Малко по-късно целият златен резерв на България е изпратен в Москва и според Василев тогава България престава да има силна валута, защото няма обезпечение.

Костадин Костадинов от „Възраждане“ заяви, че е недопустимо и несъобразно решение за приемане на еврото преди да се знае какъв ще е анализът от БНБ. Той цитира документи на ЕС като доказателство, че има вероятност обменният курс да се договаря. Като пример даде Словакия, която три пъти променя курса на словашка крона евро, докато престоява в ERM II. Костадинов изрази съмнение, че европейските институции ще се съгласят на сегашния фиксиран курс. Той настоява да се спазват правилата, като се поиска предварително от ЕЦБ да се произнесе по предложените текстове. Депутатът се закани, че ако преди това се гласува решение, от партия „Възраждане“ ще сезират Конституционния съд и Европейския съд.

"Възраждане" дори смеси темата за приемането на еврото с решението от предходния парламент за вдигане на ветото срещу Северна Македония за начало на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Вицепремиерът Атанас Пеканов. БГНЕС/НАДЕЖДА ПЕЕВА

Климент Шопов от „Възраждане“ каза, че светът е пред дългова криза и точно в този момент страната ни ще загуби паричния си суверенитет. Той смята, че трябва да има референдум за приемането на европейската валута.

Кристиян Вигенин от името на БСП предложи в решението да се запише, че парламентът възлага на БНБ да предостави на БНБ сравнителен икономически анализ  за предимствата и предизвикателствата при присъединяване на България към еврозоната със срок до 30 ноември. Според втората точка на решението Министерският съвет в координация с БНБ да ускори консултациите при преговорите с европейските институции, държавите членки, чиято парична единица е еврото.

Мартин Димитров от "Демократична България" посочи, че еврозоната е важна за трудните времена. По думите му членството в еврозоната носи повече инвестиции, сигурност, възможности за растеж, възможности за развитие. "Очертава се войната да продължи. В тези трудни години еврозоната е изключително важна възможност за повече сигурност и за развитие", каза той. 

България бе приета на 10 юли 2020 г. за член на валутно-курсовия механизъм ERM II и банковия съюз като част от усилията на страната да влезе в еврозоната. Заедно със страната ни в двете структури бе приета и Хърватия. ЕЦБ определи базов курс за конвертирането н българския лев в евро от 1,95583 лв. за евро. През миналата година пък правителството на Кирил Петков прие Национален план за въвеждане на еврото - важен иституционален етап по пътя към зоната.