Германия погубва европейската мечта за финансова суперсила

Италианска банка, която прави голяма стъпка за закупуване на германски конкурент, звучи като онзи вид обединение, за каквото европейските лидери настояват от години, за да може Европейският съюз (ЕС) да създаде повече местни корпоративни лидери, които да си съперничат с конкурентите от САЩ и Азия, пише Politico.

Сега обаче, когато UniCredit действително се насочва към Commerzbank, привържениците на по-задълбочената интеграция на ЕС изглежда ще останат разочаровани, тъй като вътрешните интереси на Берлин – за пореден път – надделяват над общоевропейските мечти.

Незабавното осъждане от страна на германския канцлер Олаф Шолц на „враждебната атака“ от UniCredit подсказва, че амбициите за трансгранично разширяване на финансовия сектор на ЕС ще останат, както вече десетилетие, само празни приказки.

„Всички държави членки, не само Германия, призовават за по-голяма финансова интеграция, но когато се сблъскат с потенциално поглъщане на националните шампиони, започват да изпитват съмнения“, заяви италианският евродепутат Ирене Тинали, бивш председател на икономическата комисия на Европейския парламент (ЕП).

В Берлин се опасяват, че ако италианците придобият по-голям дял в Commerzbank от този на германското правителство, това може да доведе до свиване на кредитирането на ценния германски т. нар. Mittelstand – малките и средните производители, които са смятани за гръбнака на местната икономика.

Тази враждебност от страна на Шолц вбесява политици и икономисти от други държави от ЕС, които отдавна обвиняват Германия, че дава приоритет на собствените си интереси в ущърб на европейския единен пазар. Много от тях превърнаха Берлин в заклет злодей по време на пандемията от Covid и свързания с Украйна енергиен шок през 2022 г., когато протекционисткият му инстинкт беше да субсидира масово националната си индустрия, без да се съобразява с вредите за вътрешния пазар, особено за по-малките държави от ЕС, които не можеха да си позволят да се конкурират с подобна щедрост.

„Би било много лош сигнал за интеграцията на европейския финансов пазар... ако това бъде блокирано не въз основа на оценката на акционерите, а по чисто политически и протекционистки съображения“, коментира Джовани Сабатини, старши съветник в адвокатската кантора Grimaldi Alliance и бивш ръководител на Асоциацията на италианските банки.

„Колкото повече успеем да създадем големи банкови групи в Европа, които са близки по размер и тежест до американските си конкуренти, толкова по-добре за конкурентоспособността на европейската икономика“, допълва Сабатини.

Банков съюз

Изграждането на мащабни операции и взаимовръзка между финансовите сектори на страните от ЕС е цел на европейските лидери от десетилетие, носейки името Банков съюз. Това отчасти означава да се позволи сливането на големи банки отвъд националните граници и те да не са обвързани със съдбата на правителствата на родните си страни – връзка, която струваше скъпо на региона преди десетилетие.

Като се има предвид доминиращото положение на банките в европейския финансов сектор, банковият съюз е неразривно свързан с проекта на ЕС за съюз на капиталовите пазари. В неотдавнашния си доклад бившият председател на Европейската централна банка Марио Драги посочи фрагментирания финансов пейзаж като спирачка за растежа и за създаването на богатство. Пазарната капитализация на най-голямата американска банка – JPMorgan Chase, е по-висока от тези на 10-те най-големи европейски банки, взети заедно.

По-консолидиран европейски банков сектор би повишил ефективността и би могъл да намали цената на капитала за компаниите, превръщайки огромните спестявания на европейците в инвестиции, пише Драги.

„Имаме нужда от тези сливания“, казва Карел Лану, ръководител на базирания в Брюксел мозъчен тръст CEPS. „Трябва да сме изключително щастливи, че има някой като [главния изпълнителен директор на UniCredit Андреа] Орсел. Той е доказал, че може да се справи. Той увеличи повече от два пъти пазарната стойност на UniCredit - дори преди Commerzbank да бъде включена в играта“.

Но в понеделник Шолц заяви, че е против придобиването, след като италианският кредитор съобщи, че е купил правата върху още 12% от акциите на Commerzbank чрез деривати, увеличавайки дела си до около 21%. Това би го направило най-големия акционер в банката, по-голям и от германското правителство.

За съжаление, казва Тинали, „[Банковият] съюз... изглежда е полезен само ако човек е хищник, а не жертва“.

Комуникационна катастрофа

„Следвайки доклада на Драги, това е комуникационна катастрофа“, коментира пред Politico бившият главен икономист на ЕЦБ Петер Прат. Посочвайки опита на Белгия, където са се преместили френски и нидерландски банки, Прат заяви, че не вижда как едно придобиване би създало рискове за германската икономика.

Прает предупреждава, че елементите на сделката все още може да са неизвестни, но дори германското правителство да е имало основателни причини да се противопостави на придобиването, то е трябвало да ги съобщи по-трезво, вместо да представи „хаотична, твърде страстна, твърде емоционална реакция“, която поставя под въпрос смисъла на трансграничната консолидация.

Поне някои германци са съгласни с това.

„Действията на германското правителство не успяха да отговорят нито на националните, нито на европейските интереси“, заяви Щефан Бергер, германски евродепутат от дясноцентристката група на Европейската народна партия (ЕНП).

Междувременно дори либералният финансов министър на финансите Кристиан Линднер изглежда се дистанцира от твърдата линия на Шолц във вторник. Запитан какво може да направи правителството, за да спре придобиването, той отговори: „Това е въпрос, който трябва да решат ръководството и управителният съвет на Commerzbank“.

Приемливо за всички

Подобно на германската Lufthansa, която купи затруднената Alitalia от Рим, някои казват, че UniCredit трябва да получи възможност да купи по-слабия си германски конкурент. Заместник министър-председателят и министър на външните работи на Италия Антонио Таяни заяви, че в Европа има „свободен пазар“ и посочи двойните стандарти.

„Ако една сделка има смисъл в банкирането на еврозоната, то това е тази“, коментира Никола Верон, банков експерт от мозъчния тръст Bruegel, добавяйки, че това е особено добра сделка за акционерите на Commerzbank. Акциите на банката са поскъпнали с 20% след намесата на UniCredit.

Но Щефан Витман, представител на профсъюза и член на надзорния съвет на Commerzbank, посочва възможните недостатъци. Според него това вероятно ще доведе до всеобхватно закриване на работни места – нещо, което се е случило в други банки, придобити от Орсел.

Витман посочва и голямото притежание на UniCredit на италиански държавни облигации. Той предупреди, че внезапната нестабилност на италианските финансови пазари може да има „ефекта на доминото“ върху германската икономика, ако сделката се осъществи.

Верон отхвърля този аргумент, изтъквайки факта, че UniCredit вече е по-диверсифицирана в географско отношение от много европейски банки. В края на юни Италия формира само 35% от притежаваните от UniCredit ДЦК на стойност 108 млрд. евро и 38% от кредитния портфейл на стойност 383 млрд. евро, като Германия и Централна Европа заедно заемат по-голям дял.

Шолц може би иска този проблем просто да отмине – особено при положение че политическата му коалиция е обсадена от всички страни и бъдещето му начело на Социалдемократическата партия (СДП) е застрашено, той има по-важни неща на главата си. Но ако съдим по миналото на Орсел, той не се отказва лесно.

Нито пък вероятно ще бъде принуден да го направи. ЕЦБ скоро ще разгледа искане от UniCredit за разрешение да увеличи дела си до 30%. Макар да е обвързана с процедура, наследничката на Драги Кристин Лагард не направи особен опит да скрие подкрепата си за идеята на последната си пресконференция, като заяви: „Трансграничните сливания се очакваха от много власти и ще бъде много интересно да видим как ще се развие този процес през следващите седмици“.

Като се има предвид, че до изборите за парламент на Германия остава само една година, Орсел може би ще трябва просто да изчака своя момент..

„Мнението ми е, че това е дълга игра“, казва Верон от Bruegel. „Един от начините да се погледне на това е: Кой от двамата има по-голяма власт да се задържи – Андреа Орсел или Олаф Шолц?“.