Инерцията на лихвите

2023 година - поредната, белязана от войни, икономически, политически и обществени промени, е вече история. Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от икономическия живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2023".

Изпратихме година, в която икономиките бяха белязани от политически и обществени промени, продължават и избухват нови войни. Драматичните ситуации при управлението на финансите по света не подмина и България, която в една година трябваше да актуализира бюджета си и да приеме нов, съобразен с предизвикателствата на инфлацията. Вътрешнополитическата несигурност и изборите през 2023 г. отново показаха, че политическите партии трудно надскачат партийните си интереси в атмосфера на договорености и скандали.

Годината беше сложна, защото не даде отговор на един от най-важните въпроси  – готова ли ще е страната ни по макроикономическите стандарти и ще има ли консенсус за влизане на България в еврозоната. И докато финансовите институции отдалеко подготвят платежните си системи за работа в нея, обществото не е изцяло категорично, че от членството ни ще има само позитиви след приемането на европейската валута – изравняване на доходите и по-добри условия за бизнес.

Стабилна банкова система

С преизбрания управител Димитър Радев Българската народна банка продължи с последователната си политика на затягане на монетарните условия, които да съхранят финансовото здраве на банковата система. Той потвърди, че те са „калибрирани по такъв начин, че да помогнат за овладяване на инфлацията, без да стагнират икономиката“.

Банковият регулатор продължи да въвежда европейските стандарти в банкирането с изисквания към политиките на финансовите институции за кредитиране на бизнеса и подпомагане на стопанската дейност в хоризонт не само на тази, но и за следващите години.

С увеличението на 12 процента на задължителните минимални резерви, които банките трябва да съхраняват в БНБ, на практика се изтеглиха няколко милиарда лева от търговските банки, за да се намали кредитната експанзия най-вече в сегмента на жилищните кредити. Очакваният ефект е намаляване на търсенето и потреблението, а от там и на инфлацията.

БНБ констатира, че темповете на кредитна експанзия намаляват и не се наложи да активира допълнителни мерки с вдигане на задължителните минимални резерви на 15%. Но Димитър Радев предупреди, че е необходимо едновременно затягане на монетарната и фискалната политика, за да се противодейства на инфлацията.

Темпът на лихвите

Най-коментираният въпрос през цялата година беше кога ще започне осезаемото повишение на лихвите. Увеличението обаче все още се бави заради високата ликвидност на българската банкова система.

БНБ, с правомощията си от валутния борд, затягаше паричната политика, докато централните банки и Федералният резерв на САЩ постъпателно вдигаха лихвите през последните 18-20 месеца в опит да ограничат инфлацията.

През 2024 г. се очаква Фед да е най-гълъбово настроената сред централните банки на развитите икономики (има се предвид по-смекчена парична политика, бел. ред.). Прогнозите са американската икономика и темпът на инфлация да се забавят, което ще позволи на Федералния резерв да осъществи една по-свободна парична политика.

Охлаждането на инфлацията е цел и на европейските централни банки, но те са по-предпазливи и се придържат към планове за строга парична политика през тази година. Прогнозите им са, че понижението на лихвите ще настъпи през 2024 г., но са убедени, че ще се търси подходящият момент, за да не попаднат европейските страни отново в капана на инфлацията. Европейската централна банка все още не е склонна да смени ястребовата си позиция (монетарна политика с по-високи основни лихвени проценти, бел. ред.) и отложи обсъждането за тази година.

Мнението на пазарите се различава от това на централните банкери. Инвеститори, анкетирани от Ройтерс, очакват шест намаления на лихвените проценти от ЕЦБ през тази година, като се започне от април. Такава е и актуализираната прогноза на Deutsche Bank, според която през 2024 г. лихвите в еврозоната ще се понижат със 150 базисни пункта.

Цел на подобни мерки е насърчаване на икономическия ръст на фона на очаквана рецесия в еврозоната в края на 2023 година и анемичен ръст на БВП (0,8 на сто според последните прогнози на ЕЦБ - бел. ред.) за следващата.

Икономически предизвикателства

Забавящата се глобална икономика е предизвикателство за банковата индустрия през 2024 г. При две войни и енергийни трусове традиционните пазари се променят, затова и банките се фокусират върху преоценка на рисковете при клиентите си.

Непрекъснато се тества способността на банките да генерират приходи и да управляват разходи. Според Петя Димитрова, председател на Асоциацията на банките и главен изпълнителен директор на Пощенска банка, кредитните институции в България са изключително стабилни и ликвидни – със завидно ниво на висока капиталова адекватност и изчистени портфейли, те са подготвени за предстоящи кризи.

По думите ѝ в България се води стабилна финансова политика и повишаването на лихвените нива се прави с ниски темпове. Тя прогнозира, че в бъдеще и хората, и банките ще вземат отговорни решения, които да влияят на икономическия цикъл.

Предпазливото покачване на лихвите

Конкуренция между банките и изоставане във времето от решенията на ЕЦБ бавят коригирането на лихвените нива у нас, но вече се наблюдава повишение, което все още не стига осезаемо до спестителите.

Ефектът от най-агресивния цикъл на затягане на паричната политика влияе на цената на кредитирането. Разходите по заемите растат, след като кредитните условия стават по-рестриктивни. Очакванията за забавяне на новото кредитиране на домакинствата и бизнеса, което да намали вътрешното търсене, вероятно ще влияе донякъде на икономическата активност.

Бизнесът става все по-дисциплиниран в инвестиционните си проекти в търсене на баланс между по-неблагоприятна среда с по-високи цени, по-строги кредитни условия, забавено вътрешно търсене и оперативна рентабилност.

Банките в България обаче все още запазват ниски лихвените нива под влияние на конкуренцията, високата ликвидност на сектора и конюнктурата на пазарите.