Как Германия се задави със собственото си фискално лекарство

Иначе казано, коалицията на Шолц искаше хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло, като изглежда, че създава фискална дисциплина, но същевременно харчи свободно, за да финансира амбициозна програма.

Въпреки многобройните предупреждения от правни експерти, че планът на правителството да пренасочи огромна част от спешните фондове, свързани с пандемията, може да не издържи на съдебно оспорване, Шолц и неговите партньори все пак решиха да опитат. Нещо повече, те заложиха целия си политически дневен ред на предположението, че стратегията ще се осъществи безпроблемно.

Съдебното решение е национален еквивалент на отнемане на доверителния фонд от богат наследник: парите на татко и мама са там, но наследникът не може да ги използва и трябва да смени своето Porsche за стар Opel. Това, което мнозина в Берлин цитират като основна причина за фиаското, е просто високомерие.

Мекият публичен образ на Шолц противоречи на всезнаещия подход към управлението. Юрист по образование, служил от десетилетия във висшите редици на германското правителство, Шолц, поне в собственото си съзнание, като цяло е най-умният човек в стаята.

По време на коалиционните преговори през 2021 г. Шолц продаде идеята за бюджетния трик на бъдещите си партньори – консервативните либерални Свободни демократи (FDP) и Зелените, като начин да изглади отношенията заради програмата за социални помощи на собствените си социалдемократи (SPD), скъпия климатичен дневен ред на Зелените и исканията на FDP за фискална строгост (или поне привидна такава).

Съмнително е, че коалицията щеше да се сформира без този план. Зелените и FDP щастливо се съгласиха; в крайна сметка Шолц, министър на финансите на Германия от 2018-2021 г., трябва да знае какво прави. Или поне така са си мислели.

Независимо от ролята на Шолц, неговият наследник като министър на финансите, лидерът на FDP Кристиан Линднер, споделя голяма част от отговорността за скандала по простата причина, че именно неговото министерство наблюдаваше стратегията. По време на коалиционните преговори през 2021 г. Линднер беше разкъсван между желанието да управлява и фискалните ограничения, поддържани дълго от неговата партия. Шолц му предложи нещо, което изглеждаше елегантен начин да направи и двете. Заради това някои критици поставиха под въпрос квалификацията му да ръководи финансовите дела на най-голямата икономика в Европа.

За разлика от FDP, Зелените нямаха никакви притеснения да одобрят счетоводните трикове на Шолц. Когато става въпрос за реализиране на екологичните им цели, отдавна целта оправдава средствата.

В началото на века например партийни лидери продадоха на германците идеята да изключат ядрените централи в страната и да преминат към възобновяеми енергийни източници. Те спечелиха спора, като обещаха, че субсидиите, които потребителите ще бъдат принудени да финансират, за да платят за внедряването на слънчева и вятърна енергия, няма да струват всеки месец повече от „лъжица сладолед“.

В крайна сметка общата годишна сметка за германските домакинства е 25 млрд. евро – достатъчно, за да размести световния пазар на сладолед многократно.

Стратегията на Зелените - осигуряване на трудни за обръщане законодателни ангажименти и безпокойство за финансовите подробности по-късно, въведе подхода на "социална, екологична трансформация", или план за превръщане на икономиката на Германия във въглеродно неутрална. Ето защо шокът от съдебното решение удари най-силно Зелените.

След повече от 15 години в опозиция Зелените, сега в съюз с Шолц и Линднер, имаха възможност да убедят германците да приемат тяхната екологична визия за бъдещето. Точно когато очакваната революция беше съвсем наблизо, тя се изплъзна от ръцете им. Хабек, лицето на зелената трансформация, изглежда като човек извън кожата си през последните дни, като направи ужасни прогнози за предстоящия икономически Армагедон.

„Това бележи повратна точка както за германската икономика, така и за пазара на труда“, коментира Хабек пред германската обществена телевизия. Той прогнозира, че ще е много по-трудно за страната да поддържа нивото на просперитет, на което се радва от десетилетия.

Въпреки цялата си откровеност Хабек не успява да се обърне към слона в стаята: това е фалшива дългова криза. Няма обективна причина Германия да е в тази дилема. Най-добрият кредитен рейтинг означава, че Берлин може да заема пари при по-добри условия от почти всяка страна на планетата. С бюджетен дефицит от 2,6 на сто от БВП миналата година и общ дълг, възлизащ на 66 процента от БВП, Германия също е доста над средното в сравнение с другите големи икономики от еврозоната по отношение на фискалната дисциплина - дори като се брои дългът, набран за специалните фондове.

Единствената причина, поради която Германия не може да харчи парите в специалните фондове, не е защото не може да си го позволи, а по-скоро защото остава длъжна на една почти религиозна фискална ортодоксия, която гледа на дълга и дефицита като на път към гибелта. Това убеждение накара Германия да закрепи т.нар. дългова спирачка в конституцията си през 2009 г., като по този начин позволи на правителството да поддържа само малък дефицит, освен ако няма извънредна ситуация.