Корпоративните данъци не са от голямо значение за възвръщаемостта на акциите

Какво би объркало най-много един високоразвит инвеститор от планетата Зог при усвояването на нашите финансови новини в рамките на йоктосекунда,? Със сигурност данъчното облагане на фирмите. Защо го има, веднага ще попита извънземното? Не е логично, пише за Financial Times бившият банкер Стъюрт Кърк.

Съвсем правилно, зелено човече – единствената логична ставка за корпоративния данък е нула. Заплатите и постъпленията от подоходния данък ще се коригират нагоре, както и парите, които се вливат в държавната хазна от по-големи дивиденти и капиталови печалби. Хората биха харчили повече, поради което данъците върху потреблението ще доведат до по-високи приходи. Безброй изкривявания и неефективности ще изчезват.

Пожелавам успех на убеждаването ни в това тази година. Правителството на Обединеното кралство вдига данъчната ставка от април от 19 на 25 процента за компании с годишни печалби над 250 000 паунда. В САЩ пък компаниите са на път да плащат нов данък върху обратните изкупувания на акции, докато законодателите одобриха минимална ставка от 15 процента за големите фирми.

Трябва ли земляните да се интересуват? Сър Джеймс Дайсън със сигурност го прави. Производителят на домакински уреди за космическата ера наскоро избухна относно корпоративните данъци, възмущавайки се, че бизнесът е „взет на мушка да плаща все по-високи данъчни сметки“. Рекламният директор сър Мартин Сорел каза след това, че са необходими съкращения.

Повечето шефове на компании обаче са склонни да бъдат по-земни по въпроса. Някои главни изпълнителни директори във Великобритания казаха, че ще са щастливи ако има стабилност около корпоративните данъци след четири различни политически послания през последните 12 месеца.

Една от причините за нежеланието да се говори открито е, че компаниите обикновено се възприемат като оправдана мишена, когато става въпрос за данъци. Изглежда много по-добре по телевизията, ако се насочите към глобалната централа на безлична мегафирма, отколкото към семейство със сметки за плащане.

И в това е проблемът. Дайсън беше прав, когато каза, че политиците изглежда смятат, че „наказването на частния сектор е безплатна победа за пред урните“. Освен ако не е. Компаниите изобщо не са безлични. Персоналът им има лица. Техните клиенти имат лица. Както и служителите и доставчиците.

И инвеститорите също имат лица. Това, което политиците по света не успяват да разберат, е, че компаниите не съществуват сами по себе си - те не са нищо друго освен поредица от компромиси между четири групи хора: персонал, клиенти, доставчици и инвеститори.

Компаниите не генерират данъци. Само хората могат да направят това. Така че, когато правителствата увеличат тежестта върху фирмите, какво се случва? Възвръщаемостта за инвеститорите се намалява под формата на по-ниски дивиденти или капиталови печалби. Това засяга милионите пенсионери, както и читателите на тази статия.

Друг отговор за компаниите е да увеличат цените, които клиентите плащат за техните стоки и услуги. Или да плащат по-малко на доставчиците. Или пък да се намалят заплати или да се уволнят служители. Така просто прехвърлят болката върху своите клиенти, доставчици, служители и инвеститори.

Не е много забавно. И все пак е популярно да се удрят компаниите с данъци. Всеки трябва да прочете един анализ от 2020 г. на Националното бюро за икономически изследвания (NBER) на САЩ, който изчислява, че почти една трета от всяко увеличение на корпоративните данъци се понася от потребителите чрез по-високи цени, приблизително същият дял се поема от инвеститорите, а на служителите се падат близо 40 процента от данъчната тежест.

Ето защо нашият извънземен приятел не би разбрал защо политиците повишават корпоративните данъци, като в същото време са шокирани от десетките хиляди съкратени работни места, обявени наскоро – от големи технологични компании и търговци на дребно до банки от Уолстрийт. Това не е ли ирония?

Междувременно за инвеститорите корпоративните данъци също би трябвало да са вредни на теория. Както споменах, притежателите на акции и облигации поемат част от корпоративното облагане, заедно с работниците и клиентите. На практика обаче по-високата данъчна ставка не е повод за притеснение.

Например, капиталовите стратези на BMO Capital Markets са разгледали последните пет увеличения на данъците в САЩ, връщайки се до 1945 г. Средната възвръщаемост на индекса S&P 500 през календарната година на всяко повишение е била 13 процента, без години с отрицателни ръстове. В контраст, в седемте случая, когато корпоративните данъци са били намалени, средната възвръщаемост е била само 5 процента.

По същия начин по-дългите периоди не се различават. Средната годишна възвръщаемост от 10 процента през годините, когато ставките на корпоративния данък са били под 35 процента, е същата като при режимите, когато ставката е била над 50 процента (най-вече през 50-те и 60-те години на миналия век). Показателите за рентабилността и растежа на приходите също не са корелирани с данъчните промени.

Защо корпоративните данъци изглежда нямат значение за инвеститорите? Отчасти защото служителите и клиентите споделят бремето. Знаем също, че компаниите са умели в избягването на данъци. General Electric подаде декларация от 57 000 страници през 2011 г., като заключи, че не дължи нищо на данъчните. Ефективната данъчна ставка в САЩ (това, което действително се плаща) е около половината от официалната ставка от 21 процента - в Обединеното кралство тя е с около 20% по-ниска от официалната ставка. Една трета от големите австралийски компании не са плащали налог през 2021 г., според данни на местната данъчната служба.

Най-важното обаче е, че има по-големи двигатели на възвръщаемостта за компаниите от данъците. Икономическият растеж, конкуренцията, технологичните промени, стратегията, цените на компонентите и други просто имат по-голямо значение.

Затова няма да продавам фонда си в акции от Обединеното кралство преди увеличението на корпоративния данък тази година. Нито пък ще намаля експозицията си към акциите на САЩ - които са се представяли удивително през десетилетията, когато Америка е имала най-високата ставка в света. Добрите анализатори поддържат константна ефективна данъчна ставка в своите модели за дългосрочна оценка. Тя просто не е толкова важна.

Но моят извънземен приятел и аз ще инвестираме в сектори, които успяват да сведат до минимум това, което плащат като корпоративни данъци – и то без капка угризения. И двамата знаем, че спестените данъци стигат до правителството по други начини и се надяваме, че политиците ще харчат парите разумно. Но това е друга тема.