България е втора в ЕС и девета в света по най-бързо поскъпване на жилищата

България е на второ място в Европейския съюз по ръст на цените на жилищата на тримесечна и на годишна база през второто тримесечие на тази година, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.

Жилищата у нас продължават да поскъпват, докато в ЕС и еврозоната те са отбелязали първия си годишен спад от първото тримесечие на 2014 г.

В друг индекс, съставян всяко тримесечие от консултантската компания Knight Frank, България е на девето място сред най-бързо растящите жилищни пазари в света.

За едно тримесечие цените на жилищата в страната ни са нараснали с 4,3%, като в ЕС само Литва отчита по-голямо покачване с 5,1% през второто тримесечие, а Естония е на трето място с ръст от 3,8 на сто, отчитат от Евростат.

11 страни членки на ЕС регистрират спад на цените на жилищата на тримесечна база, а в 15 страни те са нараснали. Най-голям е спадът в Словакия (-3,9%), следвана от Люксембург (-2,7%) и Унгария (-1,7%).

България е на второ място в съюза и по годишно покачване на цените на жилищата с повишение от 10,7 на сто, като отстъпва само на Хърватия (+13,7%), а Литва е на трето място с ръст от 9,4 на сто.

Сред страните членки на ЕС, за които са налични данни, девет отчитат годишен спад на цените на жилищата през второто тримесечие, а в 17 те са нараснали. Германия, която е най-голямата икономика в Европа, отбелязва най-голям годишен спад на цените от 9,9%, следвана от Дания (-7,6%) и Швеция (-6,8%).

На ниво ЕС и еврозона цените на жилищата са отбелязали годишен спад от съответно 1,1% и 1,7%, докато през първото тримесечие те все още отчитаха слаб ръст на годишна база. Спрямо първото тримесечие жилищните цени са се увеличили с 0,1% в еврозоната и с 0,3% в ЕС като цяло.

Жилищата у нас са поскъпнали със 75% от 2010 г. насам

Евростат публикува и по-дългосрочна статистика за изменението на цените на жилищата между 2010 г. и второто тримесечие на 2023 г. За този 13-годишен период цените на жилищата в България са нараснали със 75%, а наемите са нагоре с около 30 на сто. Това е над средния ръст на ниво ЕС както на цените на жилищата (+46%), така и на наемите (+21%).

Процентно изменение на цените на жилищата и на наемите в ЕС между 2010 г. и второто тримесечие на 2023 г. Графика: Евростат

През разглеждания период цените са се повишили повече от наемите в 20 от 27-те страни членки на ЕС.

За 13 години те са нараснали над два пъти в Естония (+211%), Унгария (+180%), Литва (+152%), Латвия (+144%), Чехия (+122%), Люксембург и Австрия (+120%). Спадове отчитат Гърция (-14%), Италия (-8%) и Кипър (-3%).

Наемите са се повишили в 26 страни членки на ЕС, като лидери са Естония (+208%) и Литва (+168%). През 13-годишния период наемите са намалели само в Гърция с 21%.

България - девета в света по поскъпване на жилищата

В отделен индекс на консултантската компания Knight Frank България е поставена на девето място в света сред най-бързо поскъпващите жилищни пазари на национално ниво. За страната ни компанията е използвала данните за цените на жилищата през първото тримесечие, когато ръстът достигна 9,5% на годишна база. Покачването на цените с 10,7% между април и юни щеше да осигури на България седмото място в индекса на Knight Frank.

Турция остава лидер в класацията с поскъпване на жилищата от 96% на годишна база през второто тримесечие, следвана от Литва и Хърватия, които отчитат ръст на цените от съответно 15,3% и 14%. В десетката попадат още Гърция, Северна Македония, Мексико, Колумбия, Унгария, България и Естония.

Общо 21 страни сред проследените 56 от консултантската компания са отчели годишен спад на цените на жилищата през второто тримесечие. Лидер в негативната част на индекса е Южна Корея (със спад на цените от 12,8%), следвана от Швеция (-12,3%) и Финландия (-9,9%). В десетката на жилищните пазари с най-бързо спадащи цени в света влизат още Нова Зеландия, Хонконг, Словакия, Дания, Нидерландия, Канада и Украйна.

„Жилищните пазари в света усещат последиците от прехода към по-високи лихви, като средният годишен ръст на следените 56 пазара се забави от неотдавнашния връх от 10,9% през първото тримесечие на 2022 г. до 3% през второто тримесечие на тази година“, съобщава Knight Frank. Това е най-слабият растеж на цените от третото тримесечие на 2015 г., когато пазарите в Европа все още се възстановяваха от дълговата криза.

Растящите лихви в повечето големи икономики от началото на 2022 г. оказват значително въздействие върху цените, обемите от сделки и пазарната ликвидност. Условията за финансиране и кредитиране се затягат, лихвите по заемите се повишават и в резултат на това ръстът на цените на жилищата става по-умерен, а много пазари се озовават на червена територия, допълва компанията.

Тя обаче вижда и някои признаци за стабилизиране на пазарните условия с наближаването на връхната точка на лихвите. Силните демографски тенденции на големите пазари, ограничените наличности от жилища за продажба и значителното забавяне на нови проекти осигуряват структурна подкрепа на цените, особено на пазари като Австралия, САЩ и Канада, пише Knight Frank.

Промяната на условията на жилищния пазар обаче е факт. Дори лихвите да не нарастват повече, последиците от повишенията в миналото ще продължат да оказват влияние върху икономиките за известно време, допълва компанията. Тя очаква пазарната ликвидност и обемът от сделки да останат под натиск и през по-голямата част от 2024 г.

Една от последиците от по-високите лихви е повсеместният спад на инвестиционната активност в повечето икономики и в частност на инвестициите в жилища. Последиците от липсата на инвестиции в нови жилища са видими на наемните пазари, като наемите в света растат три пъти по-бързо от темпа им преди пандемията.

Според консултантската компания, ако няма значителна структурна промяна в обема на жилищата, които излизат на пазара, този натиск отново ще тласне нагоре цените на жилищата с намаляването на лихвите през 2024 и 2025 г.

„Бързото доближаване до върховите лихви съвпада със скромно подобряване на условията на жилищния пазар в някои ключови страни. Тъй като пълните последици от затягането на лихвите все още не са усетени, по-значително подобряване на ликвидността на жилищния пазар и на ръста на цените засега не може да се очаква. В средносрочен план жилищните пазари вероятно ще бъдат доминирани от ниско предлагане и силно търсене, а това ще засили натиска към повишаване на цените от края на 2024 г. и след това“, коментира Лиъм Бейли, ръководител на глобалните анализи в Knight Frank