Бернар Арно се конкурира с Джеф Безос и Илон Мъск по богатство... и медийно влияние

Бернар Арно, ръководител на луксозния конгломерат LVMH, има значително влияние в луксозната индустрия. Сега той иска да засили влиянието си и в медиите, пише Wall Street Journal.

Милиардерът, който е един от най-богатите хора в света, вече контролира водещото финансово издание във Франция, ежедневник и радио, излъчващо класическа музика, наред с други инвестиции в медиите. Новата му цел е френското списание Paris Match, което е най-известно със статиите си за политици и знаменитости.

LVMH е започнала неотдавна ексклузивни преговори за закупуването на изданието за около 100 млн. евро, съобщават запознати с въпроса източници. Сделката може да бъде финализирана в идните месеци.

Говорител на LVMH е потвърдил за преговорите с компанията майка на списанието Lagardère, но е отказал допълнителен коментар.

Разширяването на медийните притежания на Арно го поставя сред милиардерите, които придобиха престижни медии през последните години. Основателят на Amazon.com Джеф Безос, който се конкурира с Арно и Илон Мъск за титлата най-богат човек в света, купи Washington Post през 2013 г. Главният изпълнителен директор на Salesforce Марк Бениоф придоби списание Time. А Мъск, който купи Twitter и го превърна в X, заяви, че иска социалната мрежа да замени традиционните медии като средство за комуникация.

Макар че нито едно от тези дружества не е голям източник на пари, влиянието често е по-важно от печалбата в медийния бизнес.

Списанията и вестниците са често и трофейни активи, които дават на собствениците си „възможност да усетят вибрациите на обществото“, казва Ален Мин, който консултира някои от най-влиятелните френски бизнес ръководители и политици.

Ако бъде успешна, офертата за Paris Match ще сложи край на дългогодишния стремеж на Арно към списанието, което следи светския елит във Франция.

Paris Match, което е създадено през март 1949 г., годината, в която е роден Арно, отразява големи национални и международни новини наред със статиите си за звездите. Макар че тиражът на печатното му издание спада през последните няколко десетилетия – платеното му разпространение в момента достига почти 450 хил. бройки, седмичното издание все още е смятано за водещо в областта на фотожурналистиката и често е считано за фотоалбума на французите.

Да подаднат на страниците на списанието отдавна е смятано за знак за престиж за бъдещи френски премиери и президенти. Миналия месец то публикува интервю с вътрешния министър на страната Жерал Дарманен, което породи очаквания, че той планира да се бори за наследник на Еманюел Макрон след края на президентския му мандат през 2027 г. Заснет на телефона в кабинета си със сина си в скута си, 41-годишният Дарманен заяви пред Paris Match, че „семейството му позволява да поглежда от друг ъгъл политическите затруднения“.

 Списанието документира и живота на богатите и известните. През септември 2005 г. то публикува статия от 22 страници за брака на дъщерята на Арно Делфин за богат италиански винен наследник. Читателите научиха, че служители в ателието на Dior са вложили 700 часа за ушиването на сватбената рокля на Джон Галиано и още 600 часа за бродирането ѝ. Част от снимките бяха направени от модния дизайнер Карл Лагерфелд.

„Paris Match не е политически обвързано, то търси консенсус“, казва Патрик Евно, професор в Сорбоната, специализиран в историята на медиите. „Те се стремят да разказват добри истории за политици, монархии, големи кино и музикални звезди“, допълва той.

В Европа много медии са в ръцете на влиятелни семейства и индустриални групи, които често са подложени на критики, че ги използват, за да осъществяват лични цели или да влияят на политици.

Арно, който започна да купува медийни активи в началото на 90-те години на миналия век, заяви при изслушване пред френския Сенат във връзка със собствеността му върху медии през 2022 г., че покуптите му са „повече като филантропия“, тъй като много от изданията щяха да имат несигурно бъдеще без инвестиции от луксозната му империя.

Арно допълни, че медийните му активи са незначителни за LVMH и че заделя относително малко време за тях. Те са постигнали годишни приходи от 400 млн. евро, заяви той и добави, че „за съжаление, загубите са значителни“.

Годишните приходи на LVMH, сред чиито брандове са Louis Vuitton, Dior и Hennessy, са надхвърлили 86 млрд. евро миналата година, над 90% от които са генерирани извън Франция.

Маркетинговите ползи между брандовете на LVMH и медийните ѝ активи са ограничени, казват анализатори. Ръководителят на медийното подразделение на LVMH заяви, че му се иска марките в групата да рекламират повече в изданията ѝ и по-малко при конкуренцията.

Но понякога Арно изразяваше интерес да разшири медийните си притежания. Например той заяви публично, че обмисля сделка за Financial Times през 2015 г. преди в крайна сметка британското издание на бъде продадено на японската медийна група Nikkei.

Отношенията на Арно с медиите не винаги са били добри. Като собственик той трябваше да се справя със стачка във финансовия си ежедневник Les Echos миналата година заради неочакваната смяна на главния му редактор. Изданието работи без главен редактор от около една година, след като служителите, които избират свой ръководител чрез гласуване, отхвърлиха предложения кандидат за поста от LVMH.

Като публична фигура Арно понякога е подлаган и на неудобно наблюдение. През 2012 г. най-богатият французин потвърди, че ще поиска белгийско гражданство, ход, който предприе, след като френското правителство прие противоречив данък за най-богатите хора в страната. В отговор лявото издание Libération излезе със снимка на заглавната си страница на усмихнатия Арно, който носи куфар, и заглавие: „Дано се изгубиш, богато копеле“. Арно заведе дело срещу изданието и в крайна сметка се стигна до извънсъдебно споразумение. По-късно Арно оттегли молбата си за белгийско гражданство.

Евно казва, че Арно като цяло не се меси прекалено в управлението на вестниците си, особено в сравнение с милиардера Венсан Болоре, който сега контролира Paris Match.

Бололе е най-големият акционер във френската медийна група Vivendi, която пое контрола върху Lagardère миналата година. Той измести медийните си активи към дясната страна на политическия спектър. В един от 24-часовите канали на Vivendi той увеличи посветеното време за дебати на теми като имиграцията и насилническите престъпления и помогна за кандидатурата на националистически френски телевизионен водещ за президентските избори.

Болоре заяви, че групата му инвестира в медии, за да спечели пари, не по политически или идеологически причини.

Високопоставен журналист в Paris Match коментира, че на теория LVMH ще бъде по-добър собственик на изданието, тъй като луксозната компания не е толкова политически ориентирана и има естествено влечение към някои от темите, отразявани от списанието.

Но журналистът изразява надежда, че LVMH, най-големият продавач на луксозни стоки, ще запази баланса на списанието между богати във визуално отношение статии за обществото и изкуството и задълбоченото отразяване на теми като войната в Украйна.