Киев: План за край на войната трябва да се основава на международното право

Украйна има ясно разбиране, че всеки план за прекратяване на войната с Русия трябва да се основава на международното право и мир и трябва да е справедлив, заяви президентският съветник Михайло Подоляк, цитиран от Ройтерс.

В коментар за мирния план за Украйна, представен от двама ключови съветници на бившия американски президент Доналд Тръмп, който се бори за преизбиране през ноември, Подоляк заяви, че войната не може да приключи, без да бъде потърсена отговорност от Русия.

Вчера Ройтерс съобщи, че съветници на Тръмп са представили план за край на войната в Украйна, ако той спечели президентските избори, според който Украйна ще получи още американски оръжия само ако започне мирни преговори.

Подоляк заяви, че замразяване на войната, която навлезе в 28-ия си месец, при сегашните граници ще бъде „странно“, тъй като Русия е нарушила международното право и е на украинска територия.

„Украйна има напълно ясно разбиране и в мирната формула на президента Володимир Зеленски ясно се посочва, че мирът може да бъде само справедлив и основан на международното право“, заяви Подоляк.

Той повтори позицията на Украйна, която отхвърля като абсурдни условията за прекратяване на огъня, обявени от руския президент Владимир Путин. Руският лидер заяви, че Русия ще прекрати войната в Украйна само ако Киев приеме да предаде изцяло четирите области на изток и юг, които Москва счита за част от своята територия.

Забрана на 81 медии от ЕС в Русия, включително две български

Във вторник Русия забрани достъпа в страната до новините на 81 различни медии от страни членки на ЕС, включително AFP и Politico в отговор на сходна забрана на ЕС за редица руски медии.

През май ЕС съобщи, че спира разпространението на четири, както ги определи, „свързани с Кремъл пропагандни мрежи“, като ги лиши от правото им да излъчват в рамките на блока. Забраната важеше за „Гласът на Европа“, РИА „Новости“ и вестниците „Известия“ и „Российская газета“.

Във вторник руското външно министерство публикува списък с 81 медии от 25 страни членки на ЕС, както и общоевропейски медии, чието излъчване вече няма да е достъпно на руска територия. Сред тях има и две български – Mediapool и вестник „24 часа“.

То обвини медиите, че „систематично разпространяват неточна информация“ за т. нар. от Русия специална военна операция в Украйна.

Френската осведомителна AFP, австрийската държавна телевизия ORF, ирландската телевизия RTE, онлайн изданието Politico, испанската осведомителна агенция EFE също са сред засегнатите от хода заедно с много други национални телевизии и вестници.

„Руската федерация многократно предупреди на различни нива, че политически мотивирания тормоз на местни журналисти и неоправданите забрани на руски медии в ЕС няма да бъдат оставени без отговор“, се казва в съобщението на министерството.

„Въпреки това Брюксел и столиците на страните членки на блока предпочетоха да продължат по пътя на ескалацията, принуждавайки Москва да приеме огледални и пропорционални контрамерки“, допълва то.

В съобщението се казва още, че министерството ще преразгледа забраната, ако ЕС отмени ограниченията за РИА, „Известия“ и „Российская газета“, които са определени като руски медии.

"Откакто нападна Украйна, Русия криминализира всяка критика към войната си в съседната държава. Забрани редица независими чуждестранни и местни медии и журналисти, квалифицирайки някои от тях като "екстремистки", казва главният редактор на Mediapool.bg Стояна Георгиева в позиция, публикувана на сайта на онлайн изданието. "Жестоката цензура и преследването на всеки по-независим глас вътре в Русия, са съпроводени с мащабна и щедро финансирана кампания на руските власти за завладяване на общественото мнение в демократичния свят", допълва тя. "Включването на Mediapool.bg в поредния "черен списък" на Москва, лишава читателите ни на руска територия от един професионален и качествен източник на новини и анализи за войната на Русия в Украйна", отбелязва още Георгиева.

"Азбучна истина е, че свободата на информацията е в основата на демокрацията и правилното вземане на решения. Затова е грешка и от страна на Москва, и от страна на Брюксел да посочват и громят "вражески" медии, пише в. "24 часа" в свой редакционен коментар. "Подобни стъпки и от едната, и от другата страна не носят нищо добро. Дайте на хората повече информация и те ще се ориентират къде е истината. Обратно - като запушите част от информационния поток хората ще вярват на слухове и конспиративни теории", допълва изданието. "Историята е показала, че подобни забрани нямат и не могат да имат дълъг живот. Хората ще намерят начин да ги заобиколят, особено когато искат да научат истината", завършва то. 

Италианското външно министерство осъди руското решение да забрани достъпа до медии, включително италианските Rai и La7 и вестниците La Repubblica и La Stampa.

„Съжаляваме за неоправданата мярка, предприета срещу тези италиански телевизии и вестници, които винаги са предоставяли обективна и безпристрастна информация за конфликта в Украйна“, заяви министерството.

Джамил Андерлини, главен редактор за Европа на Politico, определи мерките като „напълно неприемливи“ и заяви в изявление, че това не е „първият път, в който медийните свободи са ограничавани чрез политически мотивирани атаки“.

Забраната беше обявена ден преди началото на съдебното дело в Русия срещу американския журналист Евън Гершкович, който беше задържан през март миналата година по обвинения в шпионаж. Гершкович, който е първият американски журналист, задържан в Русия по обвинения в шпионаж от Студената война преди повече от три десетилетия, е репортер на Wall Street Journal. Той отрича да е агент на ЦРУ. WSJ заяви, че Гершкович вършел работата си и отрече да е шпионин. Според руската прокуратура обаче той събирал тайни данни за руски производител на танкове по нареждане на ЦРУ.

Съдебният процес ще се проведе при закрити врата, което е стандартна процедура в Русия при дела, свързани с държавна измяна и шпионаж, включващи класифицирани държавни материали. Репортери, приятели, членове на семейството и служители на американското посолство няма да получат разрешение да присъстват в съдебната зала в град Екатеринбург, където 32-годишният Гершкович може да получи до 20 години затвор, ако бъде признат за виновен.

Много западни медии изтеглиха служителите си от Русия, след като тя започна пълномащабното нашествие в Украйна през февруари 2022 г. и прие закони скоро след това, които предвиждат дълги присъди затвор за „дискредитиране“ на въоръжените сили.

Хибридна война

Вчера Международният наказателен съд издаде заповеди за арест на бившия министър на отбраната Сергей Шойгу и на началника на ГЩ на руските въоръжени сили Валерий Герасимов заради предполагаеми престъпления, извършени по време на специалната военна операция в Украйна, както я нарича Москва.

Руският Държавен съвет съобщи, че заповедта за арест на Шойгу, който сега е секретар на Държавния съвет, е юридически нищожна и е част от хибридна война срещу Русия, информира осведомителната агенция ТАСС.

„Това е само изстрел във въздуха, тъй като юрисдикцията на Международния наказателен съд не обхваща Русия и решението е взето като част от хибридната война на Запада срещу нашата страна“, заяви съветът.

Миналата година съдът издаде заповед за арест и срещу президента Владимир Путин, която ограничава броя на страните, в които руският президент може да пътува безопасно.

Украинският президент Володимир Зеленски приветства решението на Международния наказателен съд заради удари срещу украински цивилни и цивилни обекти. „Всеки престъпник, участващ в планирането и извършването на тези удари, трябва да знае, че справедливостта ще бъде възстановена. И се надяваме да ги видим зад решетките“, заяви Зеленски. „Очакваме още заповеди за арест, за да бъде лишена Русия от усещането ѝ за безнаказаност“, допълни той.

Русия възобновява директна влакова връзка със Северна Корея

Русия ще възобнови директната влакова връзка със Северна Корея през юли след четиригодишна пауза заради пандемията от Covid-19, съобщи осведомителната агенция Интерфакс.

Позовавайки се на губернатора на руската област Приморский край в Далечния изток, която граничи със Северна Корея, Олег Кожемяко, Интерфакс съобщи, че влаковете ще пътуват от град Владивосток до севернокорейското пристанище Расън.

Миналата седмица руският президент Владимир Путин посети КНДР за първи път от 2000 г. насам, като задълбочи връзките на Москва с Пхенян и подписа двустранно споразумение, което включва обещание за взаимна отбрана.