Светът на прага на новото: Екзистенциалното безпокойство за това, което идва

Кризата на 2024 г. се състои именно в това, че старото умира и новото не може да се роди. В това междуцарствие се появява голямо разнообразие от болестни симптоми - крайна поляризация, демократична корозия и неофашизъм, а това предвещава конфликт, пише за Bloomberg Андреас Клут.

По-горното описва 1930 г. Тогава се появява затворническа тетрадка номер 3, написана от Антонио Грамши, философ марксист в Италия по времето на Бенито Мусолини. Фашистите го държат в затвора до смъртта му през 1937 г., за да му затворят устата.

Учените все още се озадачават какво е имал предвид Грамши в написаното. Съществува консенсус, че той се е опасявал от радикален ляв завой на световното комунистическо движение и за разпространението на фашизма в собствената му страна, както и в други страни.

В САЩ днес се виждат отражения на това в конфронтацията между пробудената левица и MAGA републиканците (от „Да направим Америка велика отново“/Make America Great Again – б.ред) и в отчаянието, обзело останалите преди президентските избори, резултатите от които ще решат съдбата на американската демокрация и глобалния мир.

Грамши разбира, че в такива безизходици обществото не може да напредне. Тъй като фронтовете и сега се втвърдяват, ставаме неспособни да разрешим проблемите - от масовата миграция до изменението на климата, разпространението на ядрени оръжия и пандемиите, пише Клут.

Има дума за тревогата, която придружава подобни чувства на спрян или незавършен преход: лиминалност. Идва от латинската дума limen, или „праг“. Думата се свързва с бог Хермес, който придружава юношите в зряла възраст, хората на средна възраст до сенилността, умиращите към Хадес, пътешествениците към тяхната дестинация, всички, които напускат едно място и пътуват към друго място и, следователно, са уязвими.

За разлика от това, когато са успешно завършени, преходите могат да бъдат вълнуващи и енергизиращи. Радостен праг например е падането на Берлинската стена, което изглежда неизбежно днес, но изненада всички ни през 1989 г., допълва Кнут. В рамките на няколко години желязната завеса беше стопена, Съветският съюз се разпадна, а Европа и светът се събраха отново.

Разбира се, останаха и болезнени точки - в бивша Югославия или Руанда, да речем, или Северна Корея и Мианмар. Повечето симптоми обаче се повлияха благоприятно.

В продължение на години САЩ, като стара демокрация и единствената останала суперсила, изглежда предлагаха мир, свобода и просперитет на все по-големи части от света. Свободата се разшири, тъй като повече държави станаха демокрации. Новите технологии, като интернет, по-скоро ни свързаха, отколкото застрашиха. Проблеми като изменението на климата изглеждаха разрешими, защото знаехме как да си сътрудничим, посочва .анализаторът.

Насилието също намаляваше. Бивши врагове като Русия обещаха да „изградят заедно траен и приобщаващ мир“, а Китай се ангажира с „мирен възход“. След като преминахме прага на 1989 г., ние се установихме в ерата на стабилност, „дълъг мир“, а историята на война, както изглеждаше, беше свършила, казва Андреас Клут.

Терористичната атака от 11 септември 2001 г. – и реакциите, които тя предизвика, ни напомни, че тази стабилност е илюзия, но все още не беше сигнал, че и това умира, посочва Клут. Това стана ясно едва през последното десетилетие, добавя той.

В началото на 2014 г. Русия, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, разби следвоенната международна система, като се опита да превземе суверенна нация, Украйна. В САЩ Доналд Тръмп беше избран за президент, а той се разбунтува срещу американската конституция. Китай се превърна в ревизионистка сила, която предизвиква Запада и реда, който Западът представлява. Горещият климат и пандемията разкриха нашата неспособност да си сътрудничим, дори пред лицето на екзистенциални заплахи, коментира Клут.

Успоредно с намеците за края на установения ред се развиват и други разкази. Популярни лица от Силициевата долина подчертават зашеметяващия научен прогрес на човечеството. Изобретяват се ваксини и нови лекарства, оползотворяват се нови източници на енергия, разработва се и навлиза все повече потенциално свръхчовешки изкуствен интелект.

В тази версия на новото, което предстои да се роди, Homo Sapiens няма да бъде унищожен, но или ще реши проблеми като изменението на климата, или ще ги преодолее, като колонизира други планети и живее вечно. Т. нар. екстропианци, космисти, трансхуманисти, ефективни алтруисти и други техноутописти вярват в различна степен, че сме предопределени да лекуваме не само обикновената настинка, но и самата смърт.

Повечето от нас обаче не знаят какво да правят с този технологичен напредък. Ще ни спаси ли изкуственият интелект, или ще причини изчезването на човечеството, както предупреждават някои практици и експерти? Ще издържи ли нашата демокрация, или Тръмп ще бъде диктатор от първия му ден в Белия дом, както той самият заявява? Също така, дали той се шегува?

Ще се прекратят ли боевете в Европа и Близкия изток, или ще се разпространят в други страни и ще ни погълнат? Дали новото, което ще се роди, е утопията на вечния мир, за която копнеем от времето на Еманюел Кант, или антиутопия на вечната война?

Именно тази радикална несигурност – незнанието къде се намираме и какво предстои – поражда такова екзистенциално безпокойство, смята Джером Рус, историк на променящите света кризи в Лондонското училище по икономика. Лошата новина е, че 2024 г. вероятно ще бъде неприятна и ще проявява болестни симптоми. Добрата новина е, че новото ще се роди в крайна сметка и след като сме го родили, пак може да открием, че като цяло не е толкова лошо.