НАТО разработва специална 10-годишна програма за Киев

НАТО разработва нова програма за подкрепа на Украйна, която е обект на инвазия от страна на Русия. Планираната многогодишна инициатива трябва да спомогне за осигуряване на възпиране и отбрана, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след консултации на срещата на външните министри в Брюксел. Става дума и за преминаване от оборудване и доктрина от съветската епоха към стандартите на НАТО и подобряване на оперативната съвместимост със западния отбранителен съюз.

Според информация от средите на Алианса програмата за подкрепа ще бъде създадена за десет години и ще бъде обезпечена с около 500 млн. евро годишно. Според дипломатите парите биха могли да се използват и за финансиране на допълнителни учения, програми за цифровизация и институционални реформи.

По отношение на настоящата ситуация в Украйна Столтенберг заяви, че руският президент Владимир Путин не е променил курса си. Той очевидно смятал, че може да изчака спад на подкрепата на Запада за Украйна. Въпреки това според норвежеца срещата в Брюксел още веднъж е подчертала постоянния ангажимент на Алианса към страната. „НАТО ще стои на страната на Украйна толкова дълго, колкото е необходимо", заяви той.

На срещата присъстваха външните министри на страните от НАТО, както и украинският им колега Дмитрий Кулеба. За първи път от много време насам кръглата маса се събра като Комисия НАТО-Украйна. Последното заседание на Комисията НАТО-Украйна на най-високо равнище беше организирано през юли 2017 г.

След това Унгария обяви, че ще блокира срещите на по-високо равнище до второ нареждане. Основната причина за това беше новият украински закон за образованието, който позволява само ограничени училищни уроци на езиците на малцинствата. Това засяга предимно руското, но също и унгарското малцинство в Украйна.

Спорът не е разрешен до момента. Сега обаче Столтенберг се възползва от правото си да покани държава членка на заседание на Комисията дори против нейната воля. Според дипломати той е убедил Унгария да присъства, като е обещал, че ще могат да бъдат разгледани и критични точки в отношенията с Украйна. На пресконференцията вечерта Столтенберг заяви, че на заседанието е било обсъдено и значението на мерките за борба с корупцията, върховенството на закона и правата на малцинствата. НАТО насърчава Украйна да продължи да върви по пътя на реформите дори в трудни времена.

Зеленски: Алиансът става по-силен на източния си фланг

Украинският президент Володимир Зеленски поздрави Финландия за приемането ѝ в НАТО във вторник. Във вечерното си видеообръщение той нарече тази стъпка „историческо събитие за нашия регион". „Алиансът става по-силен на източния си фланг", каза той. „Поздравявам целия финландски народ и лично президента (Саули Ниинистьо)". Членството в НАТО е „надеждна гаранция за сигурност", каза той.

Според Зеленски руската агресия ясно доказва, че само колективните гаранции, само превантивните гаранции могат да бъдат надеждни. „Винаги сме говорили за това", каза Зеленски. „Говорили сме и за бързината - бързината на решенията в областта на сигурността е важна, а сега виждаме колко бързи могат да бъдат процедурите“. 

Финландия и Швеция решиха да се откажат от традиционния си неутралитет и да се присъединят към НАТО на фона на агресивната война на Русия срещу Украйна. Финландия получи необходимото одобрение от всички 30 държави от НАТО след дълги задни процедури, докато Швеция все още чака „да" от Турция и Унгария. Финландия има 1340-километрова граница с Русия и се счита за силен във военно отношение партньор.

Германия: Путин постигна обратното на това, което искаше 

Според германския министър на външните работи Аналена Бербок (Зелени) с нападението си срещу Украйна и последвалото присъединяване на Финландия към НАТО Русия е постигнала точно обратното на това, което всъщност е искала.  Финландия стана 31-ият член на Алианса. Снимка: EPA/JOHANNA GERON / POOL

„Ако Русия не беше нарушила всички правила на международния ред, на нашия европейски мирен ред, тогава нямаше да се стигне до това присъединяване на Финландия и, надявам се, скоро и на Швеция", заяви Бербок в предаването "RTL Direkt". Но агресивната война е довела до това, че „Русия е постигнала точно обратното [на] това, което всъщност е искала", добави тя.

Финландия, чиято граница с Русия е повече от 1000 км, винаги е казвала: ние сме необвързани, искаме да живеем в мир със съседите си, обясни Баербок. „Но една руска агресивна война срещу друга съседна страна, разбира се, напълно промени тази ситуация", каза Бербок. Сега, според нея, е важно да се даде ясно да се разбере на Финландия: „Ние сме на ваша страна, ние сме заедно за вашата сигурност".

Германката разглежда присъединяването на Финландия към НАТО като важен принос за укрепването на военния съюз. За финландците днешният ден е „ден, в който те отново могат да живеят по-сигурно", каза външният министър.

Вашингтон и Париж: Да привлечем Пекин за постигането на траен мир 

Президентът на САЩ Джо Байдън и френският му колега Еманюел Макрон се надяват на помощта на Китай, за да „ускорят" усилията за прекратяване на войната в Украйна. Телефонният разговор между президентите е показал „общата воля на Франция и Съединените щати" да привлекат китайците „да работят с нас за ускоряване на края на войната в Украйна и за изграждане на траен мир", твърдят френски дипломатически източници.

Телефонният разговор се е състоял няколко часа преди Макрон да замине на държавно посещение в Китай. В разговора президентите на САЩ и Франция са изразили също така желанието си да „получат принос от китайците за глобалните усилия за изграждане на солидарност между Севера и Юга" и да „изградят обща програма с Китай в областта на климата и биоразнообразието".

По време на престоя си в Китай от сряда до събота Макрон ще проведе разговори и със своя колега Си Дзинпин. Последният потенциално би могъл да има решаващо значение в усилията за прекратяване на войната в Украйна поради добрите си отношения с руския президент Владимир Путин.

Москва се кара на френски дипломат за публикация за Буча

Според руското външно министерство френският дипломатически представител в Москва е бил извикан заради „фалшиви публикации" на френското посолство за зверства, за които се твърди, че са извършени от руската армия. Според изявлението посолството е публикувало изявления в онлайн услуги, наред с другото, за кланетата в украинския град Буча, за които са обвинени руски войници. „Принципно неприемливо е да се отправят фалшиви обвинения срещу нашите военни", заяви руското външно министерство във вторник.

В неделя Украйна отбеляза годишнината от откриването на клането. Прокуратурата в Киев обвинява руските сили, че са убили 1400 цивилни граждани в околностите на Буча. Москва отхвърля всякаква отговорност и многократно е определяла инцидента като „инсценировка" от страна на Украйна. 

Във вторник руското външно министерство отново заговори за "неоснователни" обвинения. То заяви, че не е видяло никакви доказателства за руски престъпления или "обективно разследване".

Арестуваният в Русия американски журналист се срещна с адвокат

Журналистът от американското Wall Street Journal Еван Гершкович, който беше арестуван миналата седмица в Русия по обвинения в шпионаж, се е срещнал за първи път с адвокатите си, предаде Ройтерс, като се позова на главната редакторка на вестника Ема Тъкър. 

"Еван е в добро здраве и е благодарен за огромната подкрепа по целия свят", каза тя.

"Семейството на Еван… е облекчено, след като научи, че най-сетне сме осъществили контакт с него", каза още Тъкър и допълни, че е била окуражена от срещата. 

В четвъртък московски съд разпореди Гершкович да остане под стража до 29 май по обвинения, за които се предвижда до 20 години затвор. 

Той обжалва задържането си, а Вашингтон заяви, че оказва сериозен натиск за неговото освобождаване.

WSJ отрича обвиненията.