Украинската офанзива започва да добива форма, но остава с много неизвестни

От месеци Украйна се подготвя за пролетна контраофанзива - военните ѝ довършват тренировъчните си курсове в чужбина, западните партньори доставят въоръжение. Разбира се, плановете са секретни, но опциите на базата на наличната бойна техника и от двете страни, не са чак толкова много, пише The Wall Street Journal.

Преди дни Министерството на отбраната на Украйна призова медиите и военните анализатори да се въздържат от коментари за бъдещите действия на украинската армия. Само няколко души могат да дават информация и сред тях са Върховният главнокомандващ (президентът Володимир Зеленски) и главнокомандващият Въоръжените сили на Украйна (ген. Валерий Залужни), пише в позиция на ведомството. А малко по-късно Зеленски коментира пред японска медия, че въоръжението и мунициите още не са достатъчни, за да започне офанзивата.

Всъщност и двете страни използват такова количество снаряди, каквото не е виждано от двете световни войни насам.

На този фон военни наблюдатели признават, че Украйна ще има нужда от много умения и много късмет, за да постигне целите, които си поставя. Украинските военни трябва бързо да използват слабостите на противника си. Те изглеждат по-мотивирани, а често и по-добре въоръжени с модерни оръжия от Запада. Москва обаче не се отказва, хвърляйки жива сила и въоръжение, включително и от стари запаси от Втората световна война.

Ще бъде много, много трудно

"Ще бъде много, много трудно. Не трябва да се подценява бруталната сила и потенциалът на Русия", коментира пред WSJ полският премиер Матеуш Моравецки. Част от украинските военни се обучават на територията на Полша, но въпреки това Киев трудно ще приложи тактика на НАТО в конфликта, защото в тази война никой не успя да превземе контрола над небето.

Украйна има ограничен брой бойни самолети и хеликоптери и едва ли ще ги рискува във фронтални атаки срещу руските сили. Именно чрез въздушно превъзходство САЩ се справи в Ирак, припомнят американски военни. За Украйна обаче по-вероятната тактика ще е или фронтална голяма атака, или няколко по-малки фронта, при които се използват артилерия и системите за залпов огън HIMARS. С помощта на разузнаването така ще бъдат атакувани позиции на руските военни - командни центрове, складове и логистични бази зад фронтовата линия. По този начин войската ще бъде изолирана, доставките прекъснати и възможностите на руснаците да воюват - ограничени.

Тази тактика използваха украинците през есента, когато бяха освободени почти цялата Харковска област и части от Херсонска област.

След артилерийските обстрели ще последва атака с танкове. Но според изчисленията на WSJ модерните западни танкове са много ограничен брой - вероятно около 50 са вече в страната, като се очакват доставките и на още, включително и американските Abrams. Киев има собствени танкове, а в допълнение и разчита на дарените от бившите социалистически страни в НАТО, както и пленени руски танкове. Част от тях са модернизирани от украинците и макар че не могат да стрелят в движение, както западните, имат уреди за нощно виждане, надеждни комуникации и друго оборудване. Като цяло бройката на танковете, на които може да разчита Украйна, обаче е неясна.

В помощ на офанзивата ще влязат и бронираните военни машини - включително и американските Bradley, които имат мощно въоръжение, способно да унищожи танк Т-72 от разстояние от повече от километър.

Според много военни наблюдатели благодарение на танковете Leopard и бронираните Bradley Украйна може да си върне много по-голяма част от окупираните територии, отколкото очакват в НАТО. Те отчитат и като голям успех информационната кампания от миналата есен, която помогна на Киев да си върне Харковска област, говорейки с месеци как ще атакува Херсон. В крайна сметка украинците си върнаха контрола и над двете места.

Линията на придвижване, която сочат западните анализатори сега, е в Запорожката област - до Мелитопол и Азовско море. По този начин Украйна ще разцепи на две фронта, прекъсвайки връзките между руските военни. Това е и направлението към окупирания от 2014 година насам Крим, допълват те.

Това обаче е един от най-вероятните, а съответно - и от най-очакваните ходове, които може да направи Киев, и руснаците със сигурност са използвали последните месеци, за да укрепят позициите си в Запорожието. Затова и Киев вероятно ще прибегне до друга тактика, търсейки слабите места в руската отбрана.

Пред WSJ много анализатори се опасяват, че Украйна няма на разположение нужното въоръжение, което да гарантира успеха. Например далекобойни ракети биха свършили много добра работа по отношение на прекъсването на логистиката на руските военни и още от миналата година Украйна иска системи ATACAMS, чийто обхват е 190 мили (300 километра).

За сравнение, HIMARS поразява цели до 75 километра. Когато Украйна получи тези системи през лятото на 2022 година, те действително промениха хода на войната, позволявайки на украинците да прекъсват линиите на доставки, но след това руските военни просто изтеглиха складовете и центровете си на 100 километра зад фронтовата линия.

На този етап САЩ обаче отказва доставката на ATACAMS с мотив, че те могат да бъдат използвани за цели на руска територия и да доведат до ескалация на конфликта. Вашингтон обаче изрично признава полуостров Крим за легитимна цел на Киев, макар че много украински наблюдатели да коментират, че атаките срещу полуострова могат да предизвикат яростна реакция от страна на руския президент Владимир Путин, за когото Крим е много повече от военна цел.

Украинските анализатори виждат много добра възможност за атака сега на фона на дългата битка за Бахмут, която изтощи обявеното за голямо руско нападение от началото на годината. Но след 13 месеца на активни военни действия и двете страни изпитват трудности - с въоръжението и жива сила, както и със запазването на темпа на боевете.