Български заводи и тайни работни групи: Как Западът издирва съветски оръжия

Работата е проста, опасна и скоро ще бъде отворена за кандидати: пълнене на 122-милиметров артилерийски снаряд от съветски тип с експлозиви, които ще го превърнат в смъртоносен снаряд.

За гражданите на Костенец това е добре дошла възможност въпреки риска от смърт. Тя означава повече работни места във военния завод „Терем“ в покрайнините на града, разказва The New York Times.

Заводът спира да произвежда 122-милиметровите снаряди през 1988 г., когато приближава краят на Студената война. Но скоро поточните линии ще заработят отново. Инвазията на Русия в Украйна превърна оръжията и боеприпасите от съветските времена в критично важни материали, докато Западът се опитва да достави на Украйна амунициите, от които се нуждае, за да спре нападението на Москва.

И така през януари, 35 години след като последните 122-милиметрови снаряди напускат завода в „Терем“, компанията възобнови производството.

Малките градове в България, с до голяма степен проруско население, може да изглеждат малко вероятни стълбове на военните усилия на Украйна. Но една година след началото на войната, въпреки притока на съвременни западни оръжия, украинската армия все още разчита предимно на оръжия, които стрелят със съветски стандартни боеприпаси. Съединените щати и техните съюзници в НАТО не произвеждат тези боеприпаси, а малкото страни извън Русия, които го правят, са предимно в бивша съветска орбита.

Това кара западните държави да се борят да намерят алтернативни източници, изливайки милиони долари в заобиколни решения, които пазят сделките в тишина и избягват политически последствия и руски ответни действия. Това ги отвежда в някои от по-отдалечените места в Източна Европа, като Костенец и Сопот, който е дом на друга държавна фабрика за оръжия.

Миналия месец представители на американското посолство тихо присъстваха на прерязването на лентата за новата производствена линия в Костенец, което се проведе извън завода, в порутена ниска сграда накрая на града. С новите работни места, които добавя, заводът може да се превърне в един от най-големите работодатели в Костенец.

„Това е голяма работа за града“, каза заместник-кметът Маргарита Минчева.

Състоянието на Сопот също се подобрява след инвазията, пише изданието, заради оръжейната компания ВМЗ, която наема голяма част от местната работна сила. Един петък наскоро глухият звук от експлозии разтърсва прозорците - това вероятно са тестове на прясно направени боеприпаси, казва кметът на града.

През годините ВМЗ е основен източник на доходи за жителите на Сопот, казва още кметът Деян Дойнов. „Вероятно няма нито едно семейство в града, чиито членове да не са работили или не работят в завода“, разказва той. „На практика нямаме безработица – само тези, които не искат да работят, са безработни“, посочва той.

България има исторически близки връзки с Москва, въпреки че е част от Европейския съюз и НАТО от началото на хилядолетието. Наскоро разкритията, че България е доставяла оръжия на Украйна миналото лято въпреки силната опозиция срещу въоръжаването на Киев предизвикаха фурор в политиката на страната, пише изданието.

Прогнозираният износ на оръжие на България през миналата година е скочил, надхвърляйки 3 млрд. долара, около пет пъти повече от продажбите в чужбина през 2019 г., показват правителствени оценки от данни, събрани през октомври.

Това едва ли е единствената страна обаче, която тихо допринася за военните усилия на Украйна. Люксембург доставя на Украйна оръжие с произход от Чехия. Посредници с пари в брой от Съединените щати претърсват фабрики в Босна и Херцеговина, Сърбия и Румъния за боеприпаси. А Великобритания е сформирала тайна работна група за въоръжаване на Украйна, според документ, с който New York Times се е сдобил, и служители, запознати с работата на работната група.

Значението на такива източници расте, тъй като Украйна привършва боеприпасите с неустойчива скорост – която, както генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза миналата седмица, е „многократно по-висока от сегашната ни скорост на производство“.

„Това поставя нашата отбранителна индустрия под напрежение“, добави той.

През последните месеци Украйна е изстреляла между 2000 и 4000 артилерийски снаряда дневно, но иска да стреля повече, за да може да си върне територия, завзета от Русия. В един момент миналото лято Русия изстрелва по над 50 хил. снаряда дневно. Но този брой намалява оттогава насам, а Русия също страда от недостиг на амуниции.

САЩ засилват собственото си производство на артилерийски снаряди шест пъти, за да запълни липсата. Но тя прави основно амуниции за стандартните гаубици на НАТО, които е изпратила на Украйна.

Когато инвазията започва миналата година, Украйна и съюзниците ѝ започват да купуват оръжия от съветски тип, където могат да ги намерят. Държавните украински компании искат от посредници в САЩ и други места танкове, хеликоптери, самолети и минохвъргачки, показват документи, получени от The Times.

Бъдещите доставчици излизат от дълбините на световната търговия с оръжия, за да отговорят на търсенето. Миналия юни чешки търговец на оръжия е предложил на Украйна боеприпаси и дузина наземни самолети съветски модел, произведени между 1984 и 1990 г., за около 185 млн. долара, показват документите.

Както Великобритания, така и Съединените щати са финансирали сделки с помощта на трети страни и посредници в случаите, когато страните производителки не искат публично да стане ясно, че именно те предоставят оръжия на Украйна, казват запознати с усилията източници.

Тайната работна група, създадена от британското министерство на отбраната, се фокусира върху получаването на боеприпаси в съветски стил, казват запознати източници, а това е задача, която става все по-трудна с напредването на войната и изчерпването на запасите при големите доставчици.

Миналия юни Великобритания сключва сделка с Пакистан за закупуване на 40 хил. артилерийски снаряда и ракети, произведени от държавната Pakistan Ordnance Factories. Съгласно условията на сделката Великобритания ще плати на румънски посредник да купи пакистанските оръжия, показват документи. В официалните документи на сделката се казва, че оръжията ще бъдат прехвърлени от Пакистан във Великобритания, без да се споменава Украйна, показва документ, получен от The Times.

Сделката се е разпаднала, след като пакистанският доставчик не е успял да достави боеприпасите, казва Мариус Росу, експортният директор на румънския посредник Romtehnica.

Подобни проблеми са чести в сделки, които разчитат на посредници и далечни производители. Според Росу компанията му не изпраща оръжия за Украйна. Той казва, че клиенти на други места може да купуват оръжия от Romtechnica и след това да ги изпращат на Украйна.

„Това не е наш проблем“, казва той.

Представители на министерството, под чийто контрол е Pakistan Ordnance не са отговорили на въпроси по сделката.

Бюрократичните вратички и договорености дават на българските служители политическо прикритие, като същевременно подкрепят военните усилия на Украйна - въпреки че прикритието е слабо завоалирано.

Българската оръжейна промишленост заемаше особена роля от края на Съветския съюз. Тя доставя оръжие и на двете страни във войната между Иран и Ирак и на Либия, наред с други клиенти, а след падането на Съветския съюз доставя на бунтовниците в Ангола и тамилските тигри в Шри Ланка.

Дори след като България се присъедини към Европейския съюз и НАТО, оръжейна индустрия продължи да прави боеприпаси от съветски калибър, пише изданието. Това създаде нови възможности, след като САЩ изпратиха войски в Афганистан и Ирак. Американските съюзници в тези страни използваха оръжия от съветската епоха, а Съединените щати купуваха боеприпаси от България, за да ги доставят.

След като гражданската война в Сирия започна през 2011 г., там се появиха български боеприпаси - вероятно част от кампанията за въоръжаване на групировки, борещи се срещу сирийския режим.

Това постави България срещу Русия, която подкрепя правителството на сирийския президент Башар Асад. Руски убийци отровиха български търговец на оръжие през 2015 г. и оттогава поредица от необясними експлозии разтърсиха български оръжейни компании.

Предсрочните избори помогнаха да се улесни пътят на България да стане основен доставчик за Украйна. „Продължаваме промяната“ пое властта и Кирил Петков, дипломираният в Харвард министър-председател, реши, че това е моментът, в който България може да се отвърне от Русия и да се обърне към Запада, пише изданието.

„Искахме да бъдем от правилната страна на историята“, каза той в интервю този месец.

Управляващата коалиция на Петков включваше исторически приятелски настроена към Русия партия, която се противопостави на изпращането на оръжия за Украйна, така че те измислят решение, което позволи на България да отрече официално, че въоръжава Украйна: правителството одобри износа за други страни от Европейския съюз страни, включително Полша. Веднъж стигнали там, оръжията могат да пътуват до Украйна, без България да е намесена, пише The Times.

Продажбите растат и фабриките увеличават производството си. Скоро българските боеприпаси представляват една трета от доставките на Украйна, казва Петков.

До падането на правителството имаше достатъчно импулс, за да продължи износът, въпреки че други политици в България критикуваха решението да се помогне в борбата с Русия, допълва изданието.

От другата страна на назъбените заснежени планини в Сопот жители, работили в завода, казват, че ВМЗ е увеличил производството, след като Русия нахлу в Украйна, и сега заводът работи от понеделник до събота.

„ВМЗ беше и е неразделна част от живота на града“, каза 63-годишен служител, който работи там повече от четири десетилетия и който отказва да назове името си от страх. След цялото това време, казва той, тялото му все още е напрегнато в дните, когато компанията тества експлозиви.

И подобно на ВМЗ, независимо дали жителите на Сопот решат да го признаят, или не, войната в Украйна се превърна в част от ежедневието им.

„Ще прозвучи цинично, ако ви кажа, че искам мир“, казва той и добавя: „Но в същото време работя в оръжеен завод“.